Р Е Ш Е Н И Е № 167 гр. София, 12.07.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 3007/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба на И. Д. И. от [населено място] за отмяна на влязло в сила определение № 65 от 22.01.2013г. по ч.гр.д.№ 811/12г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. Молителят поддържа, че са налице престъпни действия от членовете на съдебния състав при решаване на делото, поради което иска същото, както и предходните актове по делбеното дело, да бъдат отменени на основание чл.303, ал.1, т.2 и т.4 ГПК. Ответницата по молбата Т. П. С. счита същата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на молителя, приема следното: С посоченото определение е оставено в сила определение № 571 от 12.11.12.г. по гр.д.№ 551/12г. на ВКС, І г.о., а с последното е оставена без разглеждане частна жалба на молителя срещу определение № 165 от 26.04.12г. по гр.д.№ 188/12 на ВКС, ІІ г.о. като е прието, че частната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Молбата за отмяна е неоснователна. Според разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител връзка с решаването на делото. Във всички посочени случаи неправилността на решението се дължи на извършено престъпление, което трябва да бъде установено по надлежния ред, т.е. с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.97, ал. 4 ГПК /отм./, респ. чл.124, ал.5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде проведено съгласно чл.24, ал.1, т.2-5, чл.25, т.2 или чл.26 НПК. В случая молителят не е представил никакви доказателства за наличие на престъпни действия на членовете на съдебния състав във връзка с решаването на делото, нито твърди такива действия да са били установени по посочения по-горе начин, поради което това релевирано основание за отмяна на влязлото в сила определение не е налице. Съгласно чл.303, ал.1, т.4 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В настоящия случай молителят не твърди да е налице влязъл в сила съдебен акт, който да противоречи на атакуваното определение, нито е представил доказателства за наличие на такъв акт, поради което молбата за отмяна се явява неоснователна и на това основание. С оглед изложеното молбата за отмяна следва де се остави без уважение. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата направените от нея в настоящото производство разноски в размер на 200 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о. Р Е Ш И : О с т а в я без уважение молбата на И. Д. И. от [населено място] за отмяна на влязло в сила определение № 65 от 22.01.2013г. по ч.гр.д.№ 811/12г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставено в сила определение № 571 от 12.11.12.г. по гр.д.№ 551/12г. на ВКС, І г.о. на основание чл.303, ал.1, т.2 и т.4 ГПК. О с ъ ж д а И. Д. И. от [населено място] да заплати на Т. П. С. от [населено място] сумата 200 лв./двеста лева/ разноски. Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: