4 Р Е Ш Е Н И Е № 9 София, 07.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 733/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Апелативна прокуратура-София чрез прокурор Б. С. против въззивно решение № 425, постановено от Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, ІV-ти състав на 14.03.2011 г. по гр. д. № 766/2010 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на Софийски градски съд, ГК, І-11 състав от 28.07.2010 г., постановено по гр. д. № 11041/2008 г., с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на П. Н. К. ЕГН [ЕГН] и на Р. Ж. П. ЕГВ [ЕГН] по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер по 12 500 лв. за всеки един от тях, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 12.12.2005 г. до окончателното им изплащане. За ответниците по касация П. Н. К. и Р. Ж. П. жалбата е оспорена като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор и бележки от процесуален представител адвокат И. Л.. С определение № 233/17.10.2011 г. на Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правен въпрос, касаещ определяне размер на обезщетение за неимуществени вреди с преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точно прилагане принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, при съдебна практика на Върховния съд по този въпрос с т. 11 от ППлВС № 4/23.12.1968 г. и т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. и на ВКС, ОСГК по т. 19 от ТР № ¼.01.2001 г. По правния въпрос: Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. С посочената разпоредба прилагането на принципа за справедливост законът е предоставил по императивен начин на субективната преценка на съдебния състав, разглеждащ конкретния правен спор. С р. ІІ от ППлВС № 4/23.12.1968 г. са дадени на съдилищата по задължителен начин разяснения във връзка с прилагането на принципа за справедливост. Посочено е, че понятието „справедливост” не е абстрактно и че налага да се извърши преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за конкретния случай и които съдът задължително трябва да вземе предвид при определянето на размера на дължимата репарация. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предварителното производство срещу ответниците по касация e образувано на 25.09.1997 г. по сл. д. № 264/1997 г. по описа на НСлС. На 8.10.1997 г. двамата са привлечени в качеството на обвиняеми за извършено престъпление по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 и ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като съизвършители за нарушение на служебни задължения в качеството им на длъжностни лица – главен изпълнителен директор на ТБ „Славяни”/К./ и изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите на ТБ „Славяни” /П./, затова че са допуснали настъпване на значителни вредни последици за Банката, чрез неправомерно отпускане кредити на фирми на членове на Съвета на директорите и на икономически свързани фирми. По следственото дело им е определена мярка за неотклонение „парична гаранция”, впоследствие изменена в „подписка”. В домовете им е извършено претърсване и изземване. Впоследствие са привлечени в качеството на обвиняеми и за други извършени престъпления със същата правна квалификация. Обвинителен акт срещу тях е внесен в съда на 29.03.2000 г. С присъда на СРС, НК, 22 с-в от 27.02.2003 г., постановена по н. о. х. д. № 3336/2000 г., влязла в сила на 12.12.2005 г. са оправдани. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ съдът е посочил следните обстоятелства: неизвършено престъпление по чл. 282 НК; невъзможно е съставът на това престъпление да бъде конкретизиран в актове без нормативен характер каквито са вътрешни наредби, правила и устав на ТБ „Славяни”, за нарушение на които подсъдимите са обвинени; правилата, за които се твърди, че са нарушени от подсъдимите се отнасят до кредитната дейност на Банката, а договорите, за които е внесен обвинителния акт нямат характер на договори за кредит; за Банката не са настъпили вредни последици. Съобразени са и показанията на разпитаните свидетели-близък приятел на П. К. и син на Р. П.. При тези данни съдът е счел, че са доказани исковете за претърпени от ищците неимуществени вреди в резултат на проведеното срещу тях наказателно преследване, приключило с оправдателна присъда, а именно: преживяно напрежение, неудобство и срам пред околните, проблеми в семейството, ограничаване на възможности за пълноценна професионална реализация, определянето им поименно като престъпници от главния прокурор на Републиката по време на публично заседание на Народното събрание, изказване, което е било широко отразено в медиите. Касационната жалба е основателна. Допуснато е нарушение на материалния закон и необоснованост на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК с неправилно прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. При определянето на размера на обезщетението въззивният съд освен че е взел предвид тежестта на повдигнатите срещу ответниците по касация обвинения, продължителността на воденото срещу тях наказателно производство, вида на взетите срещу тях мерки за неотклонение „парична гаранция”, заменена с „подписка” е следвало да прецени доколко по делото е установено от страна на ищците характерът и интензивността на причинените им вреди от морално естество, като в тази връзка се отчете възможна заинтересованост на разпитаните по делото свидетели съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК. Не може да се сподели разбирането, че Прокуратурата на РБ по настоящото дело следва да отговаря за изказване на главен прокурор на РБ пред Народно събрание по техен адрес, както и че това изказване е било публично оповестено в пресата. В резултат на допуснатото нарушение е определен неоснователно завишен размер на присъденото обезщетение, не съответстващ на действително претърпените вреди, доколкото са доказани по делото, на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и задължителната практика на Върховния съд-ППлВС № 4/23.12.1968 г. по прилагането му. С оглед изложените по-горе съображения Върховният касационен съд в настоящия състав приема, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди и за двамата ответници по касация по справедливост е в размер на сума от 1000 лв. За разликата над 1000 лв. до 12500 лв. исковете са неоснователни и недоказани, поради което в тази част обжалваното решение следва да се отмени и да се постанови друго решение, с което исковете да се отхвърлят. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, ІV-ти състав № 425/14.03.2011 г., постановено по гр. д. № 766/2010 г., в частта, с която е оставено в сила решение на Софийски градски съд, ГК, І-11 състав от 28.07.2010 г. по гр. д. № 11041/2008 г., с което Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на П. Н. К. ЕГН [ЕГН] и на Р. Ж. П. ЕГН [ЕГН] по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на суми по 12 500 лв. за всеки един от тях, за размера над 1 000 лв. до 12 500 лв. за всеки един от тях, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Н. К. ЕГН [ЕГН] и Р. Ж. П. ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 4, адвокат И. Л. против Прокуратура на РБ искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди над сумата 1 000 лв. до 12 500 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: