Р Е Ш Е Н И Е                                          № 12      София, 05 февруари 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шестнадесети януари две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                                       ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                                                                                                при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 705 по описа за 2008 година.   С присъда по нохд № 9352/05 г. Районният съд-гр. София признал подсъдимия К. Д. И. за виновен и на основание чл.325 ал.2 вр.с ал.1 и чл.54 НК го осъдил на 3 месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от 3 години. По жалби на подсъдимия и частния обвинител с решение № 73 от 20.06.2008 г. по внохд № 2132/07 г. Софийският градски съд потвърдил посочената присъда. Постъпило е искане от осъдения И. за възобновяване на наказателното дело, като се възразява наличието на всички касационни основания – чл.422 ал.1 т.5 вр.с чл.348 ал.1 НПК. Пред ВКС защитата на осъдения поддържа искането. Частният обвинител и прокурора изразяват становища за неоснователност на оплакванията. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС І-во наказателно отделение установи: По основанието по чл.348 ал.1 т.2 НПК: Това възражение е неоснователно. Наличието на основанието по чл.348 ал.1 т.2 НПК се заявява, при следните съображения – неправилно пострадалият е конституиран като страна-частен обвинител, в наказателния процес срещу подсъдимия, с което е нарушено правото на защита на последния; доказателствата са анализирани превратно; неоснователно съдът е дал вяра на показанията на заинтересованите свидетели; неоснователно е кредитирано разпознаването на подсъдимия, извършено „едва на осмата година”. Съгласно чл.76 НПК пострадалият, претърпял преки и непосредствени, имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участвува в съдебното производство като частен обвинител. ВКС е имал повод да вземе отношение (Решение № 680/04 г. по кд № 295/04 г. на ВКС І-во н.о.) по това, че разпоредбата на чл.76 НПК няма предвид само съставомерни вреди, като типичните такива за престъплението по чл.325 НК се изразяват в нарушаване на обществения ред. Още с Постановление № 2/74 г. – т.4, Пленумът на ВС на РБ е очертал, че хулиганските действия могат да се извършват в разнообразни форми, една от които е свързана с посегателства върху личността, нанасяне на обида или телесна повреда, какъвто е и настоящия случай. От фактическа страна е прието, че хулиганските действия на подсъдимия са се изразили в показване на среден пръст и нанасяне на удари по тялото и лицето на пострадалия М. , като получените увреждания са му причинили разстройство на здравето неопасно за живота, болка и страдание. Прието е също, че непристойните действия са извършени безпричинно и изненадващо, в присъствието на множество хора, поради конкретното време и място, с невъзможност за адекватно противодействие спрямо подсъдимия. Деянието е извършено около 08.00 часа на кръстовището на бул. Ал. Стамболийски и бул. М., при натоварен трафик на движение на МПС, плътно заемащи пътното платно. От така установеното следва, че вредите, които е претърпял пострадалия са обусловени (пряко и непосредствено произтичат) от упражненото спрямо него насилие, което в конкретния случай, освен, че е елемент от състава на хулиганството, е и самостоятелно престъпление против личността. Тези вреди засягат неимуществената сфера на пострадалия, като могат да засегнат и имуществената сфера. Поради това и не е имало пречка за конституирането на същия пострадал като страна – частен обвинител, в наказателния процес, воден срещу подс. Илиев. Възражението, че доказателствата са анализирани превратно, не се подкрепя с основанията, предопределили такъв извод, което го характеризира като декларативно. Не става ясно, кои доказателства са анализирани по този начин, както и в какво точно се изразява изопачаването им. На тази плоскост, ВКС не установи, решаващия съд да си е позволил такъв подход при оценката на събраните по делото доказателства. По аналогичен начин стоят нещата и с възражението за кредитиране на показанията на заинтересовани свидетели. Отново са спестени имената на свидетелите, получили посочената характеристика. Липсват основанията, които според жалбоподателя са налице и очертават недостоверност на показанията им. За изясняване на обстоятелствата по чл.102 НПК са събрани множество доказателства, посредством различни източници на доказателства. В кръга на гласните доказателствени средства се очертават три групи свидетели – близки до подсъдимия – св. Ф, Н. , близки до пострадалия – св. М свидетели, които няма как да бъдат свързани с подсъдимия и пострадалия по споменатия начин – св. Б. Всички източници на доказателства са получили оценка за достоверност, не формално и декларативно, а в резултат на внимателен, взаимнообвързан анализ помежду им и свързано със заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза, както и с други писмени доказателства. Въззивният съд не може да бъде укорен за това, че е отрекъл достоверност на показанията на св. Ф, а е кредитирал показанията на пострадалия и св. М. Основанието за това е в показанията на непосредствените очевидци – св. Б и в останалите доказателства, за които стана дума. При това, няма как да се пренебрегне обстоятелството, че от всички свидетели, единствено св. Б е наблюдавала инцидента в непосредствена близост до автомобила на пострадалия и е възприела не само извършеното от подсъдимия, но и неговото лице. На досъдебното производство (независимо от значителния период на разследване) необяснимо не е извършено разпознаване с участието на св. Б, от което не следва, че съдът не е имал основание да даде вяра на показанията й, в частта, с която е удостоверила авторът на посегателството срещу пострадалия, а именно – подс. Илиев. По основанието по чл.348 ал.1 т.1 НПК: Възразява се, че изводът по авторството почива на предположение, както и че не е налице изключителна дързост по смисъла на чл.325 ал.2 вр.с ал.1 НК. Възраженията са неоснователни. На плоскостта на казаното по-горе, ВКС не може да прояви критичност към дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото, по изграждане на изводите по фактите. Това и определя рамките на проверката за правилното приложение на закона – фактическите положения, приети за установени от въззивния съд. Същите достатъчно детайлно очертават поведението на подсъдимия, което е получило адекватна на закона и практиката по приложението му, правна оценка. Съображенията на съда по същество относно наличието на квалифициращия признак „изключителна дързост”, изцяло се възприемат от ВКС. Към тях може само да се добави, че същата дързост най-добре се вижда от обстоятелствата, че млад и силен мъж е нанесъл безпричинен побой на значително по-възрастен от него мъж, в присъствието на съпругата на последния, по начин, време и място, непозволяващи своевременна адекватна самозащита и защита от други наблюдаващи инцидента лица. По основанието по чл.348 ал.1 т.3 НПК: Възразява се, че наказанието на подсъдимия е следвало да бъде определено по реда на чл.55 НК, в която връзка се претендира, че са игнорирани чистото съдебно минало, възрастта, добрите характеристични данни и липсата, според жалбоподателя, на отегчаващи отговорността му обстоятелства. Изводът на съдилищата за отсъствието на условията за приложение на института на смекчената наказателна отговорност е правилен. ВКС е имал повод да укаже, че данни за личността на дееца се съдържат и извеждат и от конкретно извършеното от него престъпление, които в настоящия случай, не характеризират дееца положително. Все в тази насока е и разликата във възрастта на подсъдимия и пострадалия, присъствието на съпругата на последния. Подсъдимият е демонстрирал своето „мъжество”, а е отрекъл същото на пострадалия. Няма как да се пренебрегне, че присъствието на св. М допълнително изостря чувството за накърнено достойнство у пострадалия, разколебава вярата му във възможностите да защити семейството си. По изложените съображения жалбата на подсъдимия се прецени за неоснователна и при липсата на основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73 от 20.06.2008 г. постановено по внохд № 2132/07 г. на Софийски градски съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ:               .