1
8
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение,
в открито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Председател: Татяна Върбанова
Членове: Петя Хорозова
Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 553 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. М., чрез процесуален представител, против Решение № 266448 от 05.11.2021г. по в.гр.д. № 12987/2019г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на Решение № 157732 от 03.07.2019г. по гр.д.№ 5148/18г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от М. А. М. срещу ЗЕАД “Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл.238, ал.1 КЗ/отм./ за заплащане на сумата от 21 420 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие – трудова злополука на 02.08.2014г. – по застраховка „Злополука“- застрахователна полица № 03/038453Т от 18.09.2013г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2018г. до окончателното й изплащане, и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6531.36лв., представляваща обезщетение за забава за периода 24.01.2015г. – 24.01.2018г., като неоснователни и недоказани.
Искането за отмяна на решението на Софийски градски съд е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до неправилния извод, че пострадалият от трудова злополука на 02.08.2014г. ищец, в резултат на която е претърпял ампутация на лявата си ръка, няма качеството на застраховано лице по доброволна групова застраховка „Злополука“, сключена между неговия работодател „Полекс“ ООД и застрахователя ЗЕАД “Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“, с период на валидност от 04.10.2013г. до 02.10.2014г., съгласно Застрахователна полица № 03/038453Т от 18.09.2013г. Сочи, че в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд не е обсъдил всички приети по делото писмени доказателства, между които – справки и писма на НАП, като се е задоволил да разгледа единствено първото писмо на НАП с изх. № 29417-1 от 31.05.2018г., без да прецени в съвкупност и останалите две уточняващи писма от НАП с изх. № 57553-1 от 29.10.2018г. и с изх. № 11967-1 от 15.03.2019г., както и приложените от работодателя, трето неучастващо лице, трудови договори, допълнителни споразумения, споразумения за прекратяване на трудови договори, справки, както и приложената с исковата молба справка от НАП от 01.10.2014г. за всички действащи трудови договори към 02.08.2014г. Твърди допуснато от въззивния съд противоречие, който приемайки за спорно обстоятелството дали към момента на настъпване на застрахователното събитие на 02.08.2014г. ищецът е имал качеството на застраховано лице по процесния застрахователен договор, е обсъждал бройката на застрахованите лица към 07.07.2014г. Също така, сочи липсата на поименно обсъждане кои са тези 6 лица, които съдът счита, че са заемали въпросната длъжност към 07.07.2014г. Моли за касиране на обжалването решение и уважаване на предявените искове.
Ответникът по касационната жалба - ЗЕАД “Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД не депозира писмен отговор и не изпраща и процесуален представител на проведеното публично съдебно заседание.
С Определение № 440 от 13.07.2022г. по настоящото т.д. № 553/22г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по следния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението всички приети по делото и релевантни за изхода на делото доказателства и да постанови решението след съвкупната им преценка?
По този въпрос в практиката на ВКС (вж. – ТР №1/2013 г. на ОСГТК, Решение № 113/28.02.2011 г. по гр. д. № 1062/2010 г., IV г. о., Решение № 108/ 16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г., IV г. о., Решение № 142/20.06.2017 г. по гр.д. № 3673/2016 г., IV г. о., Решение № 12/25.02.2019 г. по гр. д. № 1456/ 2018 г., III г. о., Решение № 130/13.11.2018 г. по гр. д. № 4807/2017 г., III г. о. на ВКС и други, включително и посочените от касатора) е изяснено, че съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти след съвкупна преценка на събраните по предвидения процесуален ред доказателства в двете съдебни инстанции. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Поради това и въззивната инстанция, както първата, трябва да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, при съобразяване с пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
С постановеното по спора първоинстанционно решение е уважен изцяло главният иск с правно основание чл.238, ал.1 КЗ/отм./ и частично искът по чл.86 ЗЗД за сумата от 6 531.36лв. В отхвърлителната част на акцесорния иск до пълно предявения размер от 6 776.36лв., решението на районния съд като необжалвано е влязло в сила. Решаващият извод, че към момента на трудовата злополука – застрахован риск по груповата застраховка, ищецът е имал качеството на застраховано лице, първостепенният съд е обосновал въз основа на подробно обсъждане на представените от ТД на НАП-Варна и от „Полекс“ООД, сключил застраховката работодател, справки за броя на лицата, заемащи длъжността „машинен оператор банциг“.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният състав е приел, че предявените от М. А. М. срещу застрахователното дружество искове, по които се е произнесъл районният съд, са с правно основание чл.238, ал.1 КЗ/отм./ за заплащане на договорена застрахователна сума вследствие настъпило застрахователно събитие, и по чл.86, ал.1 ЗЗД – обезщетение за забава. За безспорни от фактическа страна са приети обстоятелствата по: - сключването на 18.09.2013г. на договор за застраховка „Злополука“ между ЗАД “Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ АД и „Полекс“ООД за застраховане живота и работоспособността на застрахованите лица, заемащи длъжностите, упоменати в приложение 1, неразделна част от полицата, броят на които по представен списък по категория персонал, е общо 28, от които – 5 броя за длъжността „машинен оператор банциг“ със срок на действие от 0.00 часа на 04.10.2013г. до 24.00 часа на 03.10.2014г., с обща премия за група; - сключването на 07.07.2014г. на трудов договор на ищеца М. А. М. с работодател „Полекс“ООД на длъжност „машинен оператор банциг“, с код на заеманата длъжност съгласно НКПД 81722002, въз основа на който работникът е постъпил на работа на 08.07.2014г.; - надлежно установена трудова злополука, настъпила на 02.08.2014г. с М. А. М., вследствие на която е ампутирана лявата му ръка на ниво предмишница. По очертания като спорен от въззивния съд въпрос, дали към момента на настъпване на застрахователното събитие /трудовата злополука/, ищецът е имал качеството на застраховано лице по процесната групова застраховка, след обсъждане писмо с изх. № 29417-1/31.05.2018г. на ТД на НАП-Варна, е стигнал до извода, че със сключване на 07.07.2014г. на трудовия договор между ищеца и „Полекс“ООД, назначените лица, заемали длъжността, съгласно НКПД 81722002 - машинен оператор банциг в процесното дружество, са станали - 6. След обсъждане клаузи от Общите условия по застраховки „Злополука“ и „Заболявания“ относно процесната застрахователна полица, съгласно които застрахователният договор може да бъде сключен и без поименен списък, ако се застраховат всички работници и служители на работодателя и ако той декларира, че те са съгласни да бъде сключена застраховка върху живота им /чл.7, ал.2/, както и че новопостъпилите работници или служители придобиват статут на застраховани лица от 24 часа на деня, в който работодателят плати допълнителна премия за това, като правилото не се прилага, ако те заемат място на напуснали работници и служители / чл.7, ал.4/, като в последния случай новопостъпилите придобиват статут на застраховани от момента на постъпване на работа при работодателя и обявяването им в НАП, въззивният съд е приел, че в случая не е установено, че работодателят на ищеца е заплатил след сключване на трудовия договор с него допълнителна застрахователна премия по процесната застрахователна полица преди настъпване на трудовата злополука на 02.08.2014г., а от друга страна – за недоказано е приел твърдението на ищеца, че е постъпил на работа в „Полекс“ ООД на мястото на напуснал работник или служител. В подкрепа на извода, че ищецът не е имал качество на застраховано лице към момента на злополуката, са изложени съображения, че такова качество той е придобил едва с постигнато между работодателя и застрахователното дружество Допълнително споразумение от 14.08.2014г., с което е променен броят на застрахованите лица – на 36, от които 6 бройки за длъжността „машинен оператор банциг“, за които в изготвена от работодателя справка е включен ищецът.
По основателността на касационната жалба:
Предвид отговора на въпроса, във връзка с който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно.
В случая, не се спори досежно осъществяването на част от материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл. 238, ал.1 КЗ/отм./ за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество, както е приел и въззивният съд, а именно – настъпило на 02.08.2014г. застрахователно събитие - причинена вследствие на трудова злополука трайна загуба на работоспособност, представляваща покрит риск по сключен на 18.09.2013г. договор за групова застраховка „Злополука“ между ЗАД “Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“АД /ответник по делото/ и „Полекс“ООД /работодател на ищеца/ за застраховане живота и работоспособността на застрахованите лица, заемащи длъжностите, упоменати в приложение 1, със срок на действие до 03.10.2014г. Обосновани са и изводите на въззивния съд, приемайки за безспорно, че на 07.07.2014г. е бил сключен трудов договор, по силата на който работодателят „Полекс“ ООД е възложил, а работникът М. А. М. е приел да изпълнява длъжността „машинен оператор банциг“, НКИД 1610, НКПД 81722002, както и че декларираната от осигурителя „Полекс“ООД злополука, вх.№ 8818 от 04.08.2014г., станала с М. А. М., се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО, установена с Разпореждане № 172/12.09.2014г. на ТП-Варна на НОИ, с мотиви, че същата е станала през работно време и при изпълнение на поставена задача по измерване дебелината на дъски, обработени на гатер – банциг, по време на което режещият инструмент /лентов трион/ на банцига се скъсва и наранява лява ръка /ампутация на същата на ниво предмишница/.
Правилно съставът на СГС е съобразил условията по застрахователната полица и приложенията към същата, от които се установява, че броят на застрахованите лица е 28, като в изготвения от работодателя списък за длъжности, за тази на „машинен оператор банциг“ са посочени 5 бр., въз основа на което е направен извод, че към 18.09.2013г., при сключване на груповата застраховка, процесната длъжност е заемана от 5 работника в „Полекс“ООД.
Основателни обаче са оплакванията на касатора, че при решаване на основния спорен между страните въпрос, дали към момента на настъпване на застрахователното събитие /трудова злополука/ - 02.08.2014г. ищецът е имал качеството на застраховано лице по процесния застрахователен договор, на който основава исковите си претенции срещу ответника, въззивният съд не е обсъдил релевантни за спора писмени доказателства, в резултат на което неправилно е отрекъл материалноправната легитимация на ищеца. В случая, първоначално правилно в мотивите въззивният съд е приел за релевантно за спора установяването от ищеца на качеството му на застрахован именно към момента на трудовата злополука. В тази връзка, вместо да обсъди ангажираните от ищеца доказателства, в подкрепа на твърдението, че към този момент заемащите длъжността „машинен оператор банциг“ заедно с него са били общо 5 работника, решаващият съд, позовавайки се на писмо, изх.№ 29417-1/31.05.2018г. на ТД на НАП-Варна, е приел за установено, че към момента на постъпване на ищеца на работа, заемащите процесната длъжност вече са били пет, т.е. с него са станали общо шест работника. След възпроизвеждане и тълкуване клаузите на чл.7, ал.2 и ал.4 от Общите условия по застраховки „Злополука“ и „Заболяване“, неразделна част от процесната застрахователна полица, съставът на СГС е приел, че щом М. при постъпване на работа е бил шестият, заемащ длъжността „машинен оператор банциг“, за да придобие като новопостъпил статут на застраховано лице е следвало работодателят да е платил на ответника допълнителна премия за това. Като единствено изключение от това правило е посочена хипотезата на постъпване и заемане от ищеца на място на напуснал работник или служител в „Полекс“ООД, за каквото М. не бил ангажирал доказателства. Така направеното от решаващия съд тълкуване и приложение на горецитираните разпоредби на чл.7, ал.2 и 4 от Общите условия е неправилно поради несъобразяване на отделна уговорка с общия смисъл и цел на договора. При сключване на групова застраховка при условията на чл.7, ал.2 от ОУ , т.е. без поименен списък, се застраховат всички служители и работници на посочената длъжност, за бройката на която застраховащият работодател се е съгласил и заплатил премия. По този начин отпада необходимостта при всяка промяна в трудовите правоотношения в рамките на срока на действие на застраховката застрахователят да бъде уведомяван или да се сключват анекси към застрахователната полица. Следователно, във всеки момент застраховката ще има покритие за всички работници и служители, попадащи в застрахованите от работодателя бройки. Неправилно решаващият съд е направил буквално тълкуване клаузата на чл.7, ал.4, изр. трето от ОУ, приемайки, че новопостъпилите приемат статут на застраховано лице само и единствено в случай, че заемат място на напуснали работници и служители, т.е. отрича се възможността за последващо придобиване качеството на застраховано лице от новопостъпил при напускане на негов колега. Общият смисъл и цел на договора е за осигуряване във всеки момент на покритие на заемащите съответната длъжност лица в рамките на договорената бройка, като от значение за ангажиране отговорността на застрахователя е дали към момента на застрахователното събитие пострадалото лице попада в тази бройка. Процесната клауза на чл.7, ал.4, изр. трето от ОУ е един от случаите на придобиване статут на застрахован от новопостъпил, поради което е непълна, но би имала значение при конкуренция между повече новопостъпили на същата длъжност.
Въз основа на така изложените съображения, настоящият касационен състав намира за основателни възраженията в касационната жалба за неправилност на решаващия извод на въззивния съд за недоказаност качеството на ищеца на застраховано лице, преценявайки го към момента на заемане на длъжността „машинен оператор банциг“, вместо към настъпване на трудовата злополука – 02.08.2014г., по следните съображения: Съставът на СГС не е съобразил, че в подадената от ответното дружество въззивна жалба конкретното оплакване срещу първоинстанционния акт е за необсъждане на обстоятелството, че едва с изменението с Добавък от 14.08.2014г., което е след злополуката, работодателят е заплатил застрахователна премия за новозастраховани общо 8 души, между които е и бройката на ищеца, като липсва възражение за необоснованост на направения от първоинстанционния съд извод, че към 02.08.2014г. в „Полекс“ООД има назначени 5 лица на длъжност „машинен оператор банциг“, код НКПД 81722002, а именно : Рехян Ю. И., К. И. К., Ф. Х. М., М. А. М., Алит М. С., съгласно справка от ТД на НАП-Варна. За периода 11.04.2011г. до 02.02.2015г. Ф. Х. М. е заемала длъжността „машинен оператор банциг“,, като от допълнителна справка на НАП от 15.03.2019г. е уточнено, че уведомлението за сключено допълнително споразумение за този работник, касаещо промяна в заеманата длъжност от „общ работник в промишлеността“ на „машинен оператор банциг“, е подадено от работодателя на 14.08.2014г., т.е. след инцидента. Следователно, както към момента на постъпване на ищеца на работа, така и към 02.08.2014г., лицето Ф. М. следва да се изключи от гореустановената бройка на работниците, заемали процесната длъжност. В първоинстанционното решение са обсъдени и представените от „Полекс“ООД справки, въз основа на които е направен извод, че към датата на настъпване на трудовата злополука длъжността е изпълнявана от 5 човека: Рехян Ю. И., К. И. К., Н. Т. А., М. Антонон М., Алит М. С., като през периода 07.07.2014г. – 01.08.2014г. е прекратен трудовият договор с един работник – Г. С. Ш. / прекратен на 01.08.2014г/. В обобщение, както от справките на НАП, така и от представените от работодателя копия на трудови договори и заповеди за прекратяването им, категорично се установява, че към момента на застрахователното събитие ищецът е бил сред петте лица, заемащи процесната длъжност, което обосновава качеството му на застраховано лице.
С оглед становищата на страните и представените писмени доказателства – болнични листа, Разпореждане № 172 от 12.09.2014г. на Директора на ТД на НАП –Варна за признаване на процесната злополука за трудова, Решение № 14 от 27.01.2017г. на НЕЛК, с което е отменено Решение на ТЕЛК в частта, с която е оценена работоспособността, като трайната намалена работоспособност е определена на 75 % , за надлежно доказан по делото е и останалия елемент от фактическия състав на чл.238 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя, а именно – надлежно установена настъпила вследствие трудовата злополука трайно намалена работоспособност на ищеца. Няма спор и по размера на претендираното обезщетение, съобразено с определения процент на трайната нетрудоспособност, съгласно т.2 от застрахователната полица, както и по претендирания размер на лихвата за забава по чл.86 ЗЗД за периода от 24.01.2015г. до 24.01.2018г., така както е присъдена от първоинстанционния съд, срещу която част на първоинстанционния акт не са релевирани оплаквания във въззивната жалба, включително и срещу пропуска на съда да се произнесе по възражението на ответника в отговора на исковата молба за погасяване на акцесорната претенция по давност.
С оглед гореизложеното, въззивното решение следва да се отмени изцяло, вкл. и в частта за разноските, като се постанови ново, с което да се уважат претенциите изцяло в заявените размери.
При този изход на спора по същество, за първоинстанционното производство разноските са в съответствие с постановеното от районния съд. За въззивното и за касационното производство ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца – по 1368.53лв., представляващо адв. възнаграждение на основание чл.38 ЗА. За касационното производство ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 30 .00 лв., заплатена държавна такса, и в полза на ВКС д.т. в размер на 559.00 лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 266448 от 05.11.2021г. по в.гр.д. № 12987/ 2019г. на Софийски градски съд, вместо което постанови:
ОСЪЖДА ЗЕАД “Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на М. А. М., ЕГН: [ЕГН], [населено място], общ. Дългопол, на основание чл.238, ал.1 КЗ/отм./ сумата от 21 420 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие – трудова злополука на 02.08.2014г. – по застраховка „Злополука“-застрахователна полица № 03/038453Т от 18.09. 2013г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2018г. до окончателното й изплащане, и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 6531.36лв., представляваща обезщетение за забава за периода 24.01.2015г. – 24.01.2018г.
ОСЪЖДА ЗЕАД “Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД да заплати на М. А. М. 30.00 лв. - разноски за касационното производство; в полза на ВКС д.т. в размер на 559.00 лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗЕАД “Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД да заплати на адв. П. З. – САК на основание чл.38 ЗА адв. възнаграждение за въззивното и касационното производство – по 1368.53лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
|