Р Е Ш Е Н И Е № 67 София, 16.03.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска При участието на секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1101/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Т. Ю. Ч. ЕГН [ЕГН], Д. З. Ч. ЕГН [ЕГН], със съгласие на майка Т. Ю. Ч., Д. З. Ч. ЕГН [ЕГН], със съгласие на майка Т. Ю. Ч., Ф. И. Ч. ЕГН [ЕГН], приподписана от процесуален представител адвокат В. М. против въззивно решение на Окръжен съд-Смолян № 80/7.04.2011 г., постановено по гр. д. № 137/2011 г., с което е отменено решение на Районен съд-Златоград № 273/7.01.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г. в частите, с които съдът е осъдил [фирма], [населено място] да заплати на основание чл. 200 КТ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг, баща и син З. Д. Ч., б. ж. на [населено място], починал при трудова злополука на 15.02.2010 г., както следва: на съпругата Т. Ю. Ч. за разликата над 13 374.74 лв. до сумата 33 374.74 лв., ведно със законна лихва от 15.02.2010 г.; на сина Д. З. Ч. и дъщерята Д. З. Ч. със съгласието на майка им Т. Ю. Ч. за разликата над 13 374.74 лв. до 43 374.74 лв. за всеки от тях, ведно със законна лихва от 15.02.2010 г. и на майката на починалия Ф. И. Ч.-30 000.00 лв., ведно със законна лихва от 15.02.2010 г. Присъдени са д.т. и разноски по делото. Потвърдено е решението на Районен съд-Златоград в останалата част. За ответника по касация [фирма], [населено място] е подаден писмен отговор чрез процесуален представител адвокат А. А.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. За третото лице-помагач ЗАД [фирма], София чрез процесуален представител юрисконсулт Надежда К. жалбата е оспорена като неоснователна. За третото лице-помагач [фирма], [населено място] не е изразено становище по жалбата. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С определение на Върховен касационен съд, в настоящия състав № 1355/16.12.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ищците Д. З. Ч. ЕГН [ЕГН] и Д. З. Ч. ЕГН [ЕГН] със съгласие на тяхната майка Т. Ю. Ч. ЕГН [ЕГН], деца на починалия при трудова злополука на 15.02.2010 г. техен баща и наследодател З. Д. Ч., бивш жител на [населено място] на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос, касаещ прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД във връзка с определянето на размера на дължимата им репарация за неимуществени вреди от смъртта на техния баща, настъпила при трудова злополука, по който правен въпрос по отношение на размера на дължимото на двете деца на починалия работник обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППлВС № 4/68 г. Отговор на правния въпрос: Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. С посочената разпоредба прилагането на принципа за справедливост законът е предоставил по императивен начин на субективната преценка нва съдебния състав, разглеждащ конкретния правен спор. С раздел ІІ от ППлВС № 4/1968 г., в сила и до сега, на съдилищата са дадени по задължителен начин разяснения във връзка с прилагането на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на дължимо обезщетение за неимуществени вреди. Посочено е, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, което налага съдът да извърши преценка на всички обективно съществуващи в конкретния случай обстоятелства, които са от значение за определяне на справедлив размера на обезщетението. В нарушение на задължителната практика на Върховния съд, израз на която е цитираното постановление на Пленума на ВС, във връзка с прилагането на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, въззивният съд се е позовал на съдебни решения на ВКС, по които е определен по-нисък размер на обезщетение за неимуществени вреди от размера, определен в случая от първоинстанционния съд за обезщетяване неимуществените вреди на наследниците на починалия работник. От тези съдебни решения съдът е направил извода, че според практиката на съдилищата през последните години в сходни казуси следва да се присъждат обезщетения в по-нисък размер и на това основание без да обсъжда събраните по делото доказателства съгласно изискването на раздел ІІ на ППлВС № 4/68 г. е намалил размера на обезщетението на ищците. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по отношение на размера на дължимото от ответното дружество обезщетение за неимуществени вреди на двете деца на починалия при трудова злополука техен баща и наследодател. В тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, следва да се отмени и ВКС в настоящия състав следва да се произнесе по същество на спора, като присъди на всяко едно от двете деца за обезщетение на неимуществените им вреди по повод смъртта на техния баща и наследодател, настъпила на 15.02.2010 г. в резултат на трудова злополука по време на изпълнение на служебни задължения по трудов договор с ответното дружество още по 15 000 лв. /към присъдените от въззивния съд по 13 374.74 лв. на всяко дете и изплатени суми от застрахователно обезщетение по 26 625.26 лв. на всяко дете/. За да постанови този резултат Върховният касационен съд в настоящия състав взе предвид, че към датата на злополуката-15.02.2010 г. синът на починалия работник Д. З. Ч. е бил на тринадесетгодишна възраст, а дъщерята Д.-шестнадесетгодишна, ученици в осми и в десети клас. Съдът взе предвид тежките преживявания на двете деца в резултат на преживения от тях стрес от неочакваната смърт на своя баща /свид. Севдалин Ч. и Искрен М./, както и обстоятелството, че двете деца на починалия работник са загубили в негово лице своята морална опора, на което ще носят тежките последици в деликатната възраст на пубертета, на която те са били към датата на злополуката, така и докато са живи. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на Окръжен съд – Смолян № 80/7.04.2011 г., постановено по гр. д. № 137/2011 г. в частта, с която е потвърдено решение на Районен съд-Златоград № 273/7.01.2011 г., постановено по гр. д. № 221/2010 г. в частта, с която съдът е осъдил [фирма] да заплати на основание чл. 200 КТ обезщетение за неимуществени вреди, вследствие настъпилата смърт след трудова злополука на З. Д. Ч., б. ж. на [населено място], починал на 15.02.2010 г., на сина на починалия Д. З. Ч. ЕГН [ЕГН] и на дъщерята Д. З. Ч. ЕГН [ЕГН] със съгласието на майка им Т. Ю. Ч. на всеки един от тях по 13 374.74 лв., вместо което ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Д. З. Ч. ЕГН [ЕГН], като непълнолетен със съгласие на неговата майка Т. Ю. Ч. и на Д. З. Ч. ЕГН [ЕГН] обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща З. Д. Ч. още по 15 000 лв. на всяко едно от тях /към присъдените от ОС-Смолян по 13 374.74 лв. на всяко едно от двете деца/, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 15.02.2010 г. до окончателното им изплащане, а по сметка на Върховен касационен съд на РБ сумата 1 200 лв. за държавна такса. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: