8 Р Е Ш Е Н И Е № 60136 гр. София, 07 юли 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 454/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпила касационна жалба от подсъдимия И. Р. Г., чрез защитника му – адвокат Ю. Н., срещу въззивно решение от 28.01.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 951/2020 г., по описа на Софийски апелативен съд, НО, 2 - ри възз. състав. В жалбата се сочи наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, като се твърди, че несправедливо е завишен срокът на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право на управление на МПС“. Прави се искане за изменение на въззивното решение, като срокът на посоченото наказание да бъде редуциран до определения от първоинстанционния съд. Недоволни от въззивното решение са останали и частните обвинители, които в касационната си жалба излагат доводи за несправедливост на определените санкции. Същите твърдят, че наказанията не са съответни на високата обществена опасност на деянието и чрез тях не могат да бъдат постигнати целите на генералната превенция. На това основание претендират увеличаване на размера на наказанието „лишаване от свобода“ и постановяване на ефективното му изтърпяване. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият И. Г. и неговият защитник поддържат касационната жалба и пледират за уважаването й. Частните обвинители, редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание. Представляват се от техния повереник, който поддържа жалбата им и прави искане за уважаването й по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата на частното обвинение и пледира за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане с цел утежняване на санкциите. Върховният касационен съд, след като прецени доводите, изложени в жалбите, становищата на страните и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното: С присъда № 13/09.06.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 118/2020 г., Окръжен съд – София е признал подсъдимия И. Р. Г. за виновен в това, че на 15.10.2018 г., около 18,45 ч, в [населено място], на [улица], на 100 м. след бензиностанция „Лукойл“, на пешеходна пътека, при управление на МПС – л. а. марка „БМВ“, модел „320“, с ДК [№], с посока на движение от [населено място] към [населено място], в нарушение на правилата за движение: чл. 21, ал.1, чл. 43, ал.1 и чл. 119 от ЗДвП, на пешеходна пътека, причинил смъртта на пешеходеца Б. К. Х., починал на 20.12.2018 г., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „б“, вр. с ал.1, б. „в“, пр. 1- во, вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 – то, вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Окръжна прокуратура – София и частното обвинение останали недоволни от наложените от първоинстанционния съд санкции и атакували постановената от него присъда пред Софийски апелативен съд. С решение № 22/28.01.2021 г., по в.н.о.х.д. № 951/2020 г., предмет на настоящата проверка, въззивният съд изменил присъдата на ОС – София, като увеличил размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от три на пет години. Касационните жалби, подадени срещу въззивното решение са допустими, тъй като са депозирани от страни, които имат право на това, в законоустановения срок и по отношение на акт от категорията на посочените в чл. 346, т.1 от НПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. По жалбата на частното обвинение Заявеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК частните обвинители обосновават с довода, че наложените на подсъдимия наказания не са съобразени с високата степен на обществена опасност на деянието, предвид на това, че е отнет животът на деветнадесет годишно момче и то на пешеходна пътека. Неправилно предходните съдилища приели, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, без да отдадат необходимото значение на факта, че подсъдимият многократно е санкциониран за допуснати от него нарушения на правилата за движение. Въззивната инстанция подходила снизходително към дееца, като надценила „разкаянието“ и „критичното му отношение“ към извършеното, които били формални. Не съобразила, че подсъдимият на досъдебното производство е излъгал, че автомобилът, участвал в произшествието, е негова собственост, че го е управлявал със скорост от около 50 км/ч, както и че пострадалият има отговорност за случилото се. Контролираният съд неправилно приел, че след деянието подсъдимият е оказал помощ на пострадалия и неговото семейство, като се позовал на доказателства, събрани едва в хода на въззивното съдебно следствие. Необосновано съдът счел, че подсъдимият е социално и трудово ангажиран, въпреки че същият е трайно безработен. В резултат на неправилната преценка на посочените обстоятелства въззивният съд наложил несправедливи наказания, които не биха могли да постигнат целите на генералната превенция. При проверката на санкционната дейност на въззивната инстанция не се разкриват нарушения, които да налагат извод за наличие на заявеното касационно основание. Контролираният съд добросъвестно и професионално е направил задълбочен и подробен анализ на всички обстоятелства, обуславящи вида и размера на санкциите, съответстващи на обществената опасност както на деянието, така и на дееца. Съобразена е обществената опасност на извършеното престъпление, като санкцията е определена в лимитите на предвидените наказания и е редуцирана в съответствие с разпоредбите на чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 371, т. 2 от НПК и чл. 58а, ал.1 от НК. Отчетен е всеки аспект, определящ подс. Г. като личност с ниска степен на обществена опасност – чистото съдебно минало и положителните данни за него, семейната му ангажираност като баща на малолетно дете, цялостното му критично отношение към осъществената престъпна проява и изразеното от него съжаление за настъпилия вредоносен резултат. Правилно е отчетена като смекчаващо отговорността обстоятелство оказаната от подсъдимия помощ на пострадалия, като възраженията на частното обвинение срещу този подход са неоснователни. Въззивният съд е провел въззивно съдебно следствие, в хода на което е събрал доказателства за осъществени от подсъдимия действия, насочени към облекчаване на състоянието на пострадалия след произшествието. При това е съобразил указанията, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, като не е приел за установени нови фактически положения, водещи до промяна на правната квалификация на деянието, а само такива, имащи значение за индивидуализацията на санкционните последици. Въззивната инстанция не е нарушила процесуалните правила, като се е позовала на показанията на свидетелите Б. А. /фелдшер по професия/ и И. Н., относно оказаната медицинска помощ на пострадалото момче по инициатива на подсъдимия, тъй като същите са в корелация с неговите обяснения и не противоречат на фактите, изложени в обвинителния акт и признати от него в процедурата по чл. 371, т. 2 и сл. от НПК, за това, че свидетелите М. и А. са сигнализирали на тел. 112 за произшествието. Наред с поведението на дееца непосредствено след деянието, правилно въззивният съд е отчел като смекчаващо обстоятелство и финансовата помощ, която е предоставил на бабата, отгледала пострадалия, доказателства за което са не само обясненията му, както твърди касаторът, но и приетата по делото от въззивния съд операционна бележка от ДСК за преведената сума. Не могат да бъдат споделени и възраженията, че за високата обществена опасност на извършителя следвало да се съди по обясненията, които е дал за собствеността на участвалия в произшествието автомобил, за скоростта, с която го е управлявал и относно поведението на пострадалия. Обясненията на подсъдимия са доказателствено средство по смисъла на НПК, чрез които той реализира правото си на защита срещу обвинението, поради което е недопустимо от защитните му доводи да се правят заключения в посока утежняване на наказателната му отговорност. В заключение следва да се отбележи, че цялостното поведение и отношение на подсъдимия към последиците от деянието и положителните данни за личността му са отчетени от предходните инстанции като обстоятелства, обуславящи определяне на наказание под средния предвиден за съответното деяние размер. Фактът, че за последните десет години на подсъдимия са наложени множество административни наказания за допуснати от него нарушения на правилата за движение, е преценен като отегчаващо отговорността обстоятелство, което е дало основание на съдилищата да му наложат санкция над минималния размер, предвиден за съответното престъпление, въпреки съществуващия значителен превес на смекчаващите фактори. Определеното след редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК наказание в размер от три години, законосъобразно и правилно е счетено за справедливо от предходните съдилища, поради което според настоящия съдебен състав не се налага неговата корекция. Всъщност основното оплакване на частното обвинение е срещу постановеното отлагане на изтърпяването на наказанието, съобразно разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК. Твърдението за несправедливо приложение на посочената разпоредба се аргументира с довода за високата степен на обществена опасност на деянието предвид неговия тежък резултат – загубата на един млад човек, чийто живот е отнет преждевременно, както и поради факта, че ПТП е осъществено на пешеходна пътека. Тези обстоятелства обаче са квалифициращи престъпния състав елементи и предвид забраната на чл. 56 от НК, правилно не са отчетени от контролирания съд повторно при определяне на санкцията и начина на нейното изтърпяване като отегчаващи. Вярно е и че за такова тежко по своя характер деяние следва да бъде определено наказание, което да въздейства предупредително към другите водачи на МПС и към останалите членове на обществото, като се даде ясен знак, че подобни прояви са недопустими и по никакъв начин не са и няма да бъдат толерирани. При решаване на въпроса за приложението на чл. 66, ал.1 от НК обаче законодателят е поставил акцент върху целите на специалната превенция – „преди всичко за поправянето на осъдения“. Наред с изискването деецът да не е осъждан за друго деяние от общ характер, за което да му е налагано наказание „лишаване от свобода“, както и определеното за конкретното престъпление да е до три години, разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК изисква извършването на анализ на личностните особености на дееца, за да се прецени дали неговото поправяне и превъзпитаване може да се постигне без да се налага да изтърпи ефективно определеното наказание „лишаване от свобода“. Въззивният съд е изпълнил отговорно тази задача, извършвайки анализ на обстоятелствата, характеризиращи личността на подсъдимия /посочени по-горе/, като е достигнал до законосъобразното заключение, че той е с ниска степен на обществена опасност. Задълбочено е анализирал и информацията за наложените на подсъдимия административни наказания преди осъществяване на деянието, като е отчел, че те в преобладаващата си част не са за тежки нарушения на правилата за движение, представляващи непосредствена и реална опасност от произшествия. Това е дало основание на контролирания съд да формулира правилния извод, който се споделя и от настоящия съдебен състав, че предходните административни нарушения, оценени като отегчаващо обстоятелство при определяне на срока на наказанието „лишаване от свобода“, не са с такъв характер и интензитет, който да е в състояние да преодолее съществуването на значителния обем от положителни данни за личността на дееца и да обуслови необходимост той да изтърпи ефективно санкцията, за да бъде поправен и превъзпитан. Поради посочените съображения не следва да се уважи искането на държавното и частното обвинение за връщане на делото на въззивната инстанция, за да се утежни положението на подсъдимия, като се отмени приложението на чл. 66, ал.1 от НК. По жалбата на подсъдимия Неоснователно е искането на защитника за намаляване на срока на санкцията „лишаване от право на управление на МПС“. От приложените по делото справки по отношение на подсъдимия Г. е видно, че повечето от допуснатите административни нарушения не са тежки по своя характер - 12 на брой наказателни постановления и 23 фиша са издадени за неносене на документи, за неползване на предпазен колан, за неплатени гражданска отговорност и пътна такса, управление на МПС без съответната категория и неправилно паркиране, пристрояване, отнемане на предимство. Действително, само две от наказателните постановления са за извършени нарушения в резултат, на които е настъпило ПТП, като те са осъществени през 2010 година, скоро след като деецът се е сдобил със свидетелство за правоуправление. От друга страна, макар и да не са особено тежки и да са извършени в един сравнително дълъг период от време /от 2009 до 2018 г./, многобройността на санкционираните административни нарушения характеризира подсъдимия като недисциплиниран водач на МПС. Не следва да се игнорира и фактът, че извършеното от него престъпление по настоящото дело е резултат от допуснати три отделни тежки нарушения на правилата за движение, предвидени в ЗДвП, – движение с превишена скорост, изпреварване на пешеходна пътека и недаване на предимство на пешеходец на пешеходна пътека. Така посочените факти правилно са интерпретирани от въззивната инстанция, която законосъобразно е преценила, че за да се въздейства върху дееца поправително и превъзпитателно в посока съобразяване с установените правила за движение, е необходима по – интензивна санкционна репресия – определяне на по-дълъг период, по време на който подсъдимият ще е възпрепятстван да участва в движението като водач на МПС. Изложеното обуславя справедливостта на определения от контролирания съд срок на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, поради което не следва да бъде уважена претенцията на защитата за неговото намаляване. Отсъствието на заявените от жалбоподателите касационни основания мотивира настоящият съдебен състав да остави в сила въззивното решение, като правилно и законосъобразно. Воден от посочените съображения, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение, на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 28.01.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 951/2020 г., по описа на Софийски апелативен съд, НО, 2 - ри възз. състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.