Р Е Ш Е Н И Е                                                             № 444                        София,09.07.2010 год.                                               В ИМЕТО НА НАРОДА                      Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети май две хиляди и десета година в състав:          Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА   Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                         ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА               при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№403 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение №80 от 17.11.08г. по гр.д. №250/08г. на С. окръжен съд. ОС на Т. С. З. обжалва решението в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от него иск по чл.108 от ЗС. В жалбата се поддържат оплаквания за необоснованост и допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон при преценка на правата на страните върху спорния имот. М. Е. С. обжалва въззивното решение в частта по инцидентния установителен иск. За да се произнесе по жалбите, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на С. окръжен съд, след частична отмяна на решение №33б от 10.03.08г. по гр.д. №801/05г. на К. районен съд, е уважил предявения от ОС на Т. С. З. срещу М. Е. С. от гр. К. инцидентен установителен иск – признал е за установено в отношенията между страните, че ОС на Т. С. З. , регистрирана с решение №41 от 24.03.93г. по ф.д. №247/93г. на СтОС, е правоприемник на преустановилия през 1970г. дейността си ОС на Т. С. З. Оставил в сила първоинстанционното решение в останалата част, с която е бил отхвърлен предявеният от ОС на Т. С. З. срещу М. Е. С. иск по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението върху недвижим имот, находящ се в четириетажна масивна производствена сграда, построена в УПИ * от кв.145 по плана на гр. К., а именно – търговски обект – магазин “З”, намиращ се на първи етаж от сградата, състоящ се от търговско помещение и санитарен възел, подробно описан в решението на съда. Въззивният съд е приел, че вписаният през 1953г. ОС на Т. С. З. е създаден на базата на учредения през 1951г. “Р”. През 1970г. дейността на съюза е преустановена с ПМС №16 от 03.07.70г., с което се извършва концентрация и специализация на местната и кооперативна промишленост, като е извършено приобщаване към държавните стопански структури на персоналния и имуществен състав на кооперациите и кооперативните съюзи. Тъй като не е проведена процедура по прекратяване и заличаване на ОС на Т. С. З. , не е съществувала пречка дейността на съюза да бъде възобновена, което е станало с решение № 41/24.03.93г. по ф.д. №247/93г. на СтОС. Съдът е направил извод, че независимо от формулировката в регистърното решение, регистрираната през 1993г. организация е правоприемник на съществуващата към 1970г. организация със същото наименование, тъй като вписването е извършено по искане на пет кооперации, които са били членове на ОС на Т. и към 1970г. и които са възстановили членството си, а освен това понастоящем в ОС на Т. С. З. членуват голяма част от кооперациите, които са били членове на съюза още към 1970г. Налице е идентичност на персоналния състав и наименованието на двата съюза, поради което, като краен извод е прието, че регистрираната през 1993г. организация е възстановена кооперация по смисъла на §1, ал.1 от ДР на ЗК от 1993г. По иска за собственост въззивният съд е приел, че ищецът не е представил безспорни писмени доказателства за твърденията си, че е извършил строителството битовия комбинат гр. К., част от който е процесният имот, както и че финансирането на сградата е било с негови средства. Обсъдено е ПМС №16/70г., както и данните по делото, че въз основа на него сградата е предадена на СД “Местна промишленост и комунално-битови услуги”, както и ПМС №17/1988г., с което тези дирекции към бившите ОНС са прекратени, като активите и пасивите им по баланс към 30.06.88г. е следвало да се поемат от предприятията в досегашния им състав. Обсъдени са и данните по делото, че в архива не се съхраняват баланси към 1988г. за предаване на имуществото от прекратената СД “М” на ТПК; че след 1971г. сградата се води по балансите на Т. “Е” К. , тя е правила ремонтите и плащала данъците през 2000 и 2002г.. Обсъдено е и това, че Т. “Е” К. се е снабдила през 1992г. с нотариален акт за собственост на сградата по обстоятелствена проверка. Направен е извод, че тази кооперация е станала собственик на сградата по давност, тъй като я е владяла седемнадесет години. През 2001г. кооперацията е продала сградата на ЕТ “Т” гр. Г. нот.акт №25/2001г., а той от своя страна е прехвърлил собствеността на процесния обект на ответницата М нот.акт №19/2002г. С определение №686 от 14.07.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и по двата иска. По инцидентния установителен иск е допусната касация на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 по въпроса за тълкуването и прилагането на §1, ал.1 от ДР на ЗК от 1991г./отм./ и §27 от ПЗР на ЗИД на ЗК и конкретно – дали има правоприемство между ОС на Т. , прекратил дейността си през 1970г. по силата на ПМС №16 от 03.07.70г. и ОС на Т. , регистриран като кооперация през 1993г. По въпроса дали една кооперация може да придобие по давност недвижим имот, който е бил под режима на ПМС16/1970г. е допусната касация по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Междувременно по първия въпрос са постановени две решения на тричленни състави на ВКС по чл.290 от ГПК, които са задължителни, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. по гр.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Това са решение №97 от 25.03.2010г. на ІІ ГО по гр.д. №4563/08г. на І ГО и решение №371 от 21.05.2010г. по гр.д. №5369/08г. на ІІІ ГО. С тях е прието, че ищецът по делото не е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970г. ОС на Т. С. З. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС по чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ по аналогични спорове за собственост, предявени от същия ищец, по отношение на обекти в същата сграда, при едни и същи писмени доказателства за правата на ищеца – решение №970/13.11.2008г. по гр.д. №6268/07г. на ІІІ ГО; решение №1232/05.12.08г. по гр.д. №6203/07г. на ІІІ ГО; решение №1290 от 30.12.2008г. по гр.д. №4711/07г. на ІІІ ГО; решение № 355 от 13.07.09г. на ІІ ГО по гр.д. №590/08г. на І ГО; решение №386 от 20.07.09г. по гр.д. №6257/07г. на ІV ГО; решение №522 от 27.07.09г. по гр.д. №1919/08г. на ІV ГО; решение №683 от 03.11.09г. на ІІІ ГО по гр.д. №6462/07г. на І ГО и решение №461 от 27.07.2009г. на ІV ГО по гр.д. №1445/08г. на ІІ ГО. След като този преюдициален въпрос е разрешен със задължителна практика на ВКС по чл.290 от ГПК, към която настоящият състав се присъединява, отпада значението на втория въпрос за противопоставимите права на ответника – т.е. дали неговият праводател кооперация “Е” К. би могла да придобие по давност спорния имот. По конкретното дело: Предвид задължителната практика на ВКС по въпроса за правоприемството, въззивното решение по инцидентния установителен иск следва да бъде отменено и този иск – отхвърлен. По иска за собственост: Предявеният от ОС на Т. С. З. иск по чл.108 от ЗС се основава на твърдения, че ищецът е възстановен кооперативен с. и в това си качество е собственик на възстановено по силата на §1, ал.1 от ЗК от 1991г. /отм./ одържавено имущество – сградата на битовия комбинат в гр. К., за която през 1992г. Т. “Е” К. се е снабдила с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, през 2001г. е продала сградата на трето лице, а то от своя страна през 2002г. е продало процесния обект от нея на ответницата. След като с посочените две решения на тричленни състави на ВКС по чл.290 от ГПК, към които настоящият състав се присъединява, е отречено качеството на ищеца на възстановен кооперативен с. , правоприемник на ОС на Т. С. З. , който е извършил строителство на процесната сграда и от чийто патримониум тя е иззета по силата на ПМС №16 от 03.07.1970г. и разпореждане на К. за стопанска координация №394/15.08.1970г., то ищецът не е собственик на сградата, съответно – на процесния обект от нея и предявеният иск по чл.108 от ЗС е неоснователен. Като краен резултат въззивното решение по този иск е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение   Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №80 от 17.11.08г. по гр.д. №250/08г. на С. окръжен съд в частта по инцидентния установителен иск и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от ОС на Т. С. З. против М. Е. С. от гр. К., ул.”О” №22, ет.3, ап.7 иск за установяване, че ОС на Т. С. З. , регистриран с решение №41 от 24.03.93г. по ф.д. №247/93г. на ОС С. З. , е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970г. ОС на Т. С. З. ОСТАВЯ В СИЛА решение №80 от 17.11.08г. по гр.д. №250/08г. на С. окръжен съд в останалата обжалвана част, с която е бил отхвърлен предявеният от ОС на Т. С. З. против М. Е. С. от гр. К., ул.”О” №22, ет.3, ап.7, иск по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението върху недвижим имот, находящ се в четириетажна масивна производствена сграда, построена в УПИ * от кв.145 по плана на гр. К., а именно – търговски обект – магазин “З”, намиращ се на първи етаж от сградата, състоящ се от търговско помещение и санитарен възел. Решението е окончателно.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: