Р Е Ш Е Н И Е № 53 София, 18.05.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 21.04.2015 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 888/2014 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Т. И. Т. от [населено място] против въззивно решение на Русенския окръжен съд № 234 от 20.11.2013 год., по възз.гр.д.№ 250/2013 год., с което е потвърдено решението на Русенския районен съд № 1191 от 28. 06.2013 год., по гр.д.№ 441/2013 год. за уважаване на предявения от „П. Б. /БЪЛГАИЯ/” АД, [населено място] установителен иск по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК – за признаване в полза на ищеца съществуване на вземане срещу касатора, като ответник - солидарен длъжник заедно с [фирма], [населено място], по договор за банков кредит № 120 - 442264/ 08.04.2008 год., в размер на сумата 23 960.16 лв., просрочена главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2009 год., 80.35 лв.- наказателна лихва за периода 23.06.2009 год. - 28.07.2009 год.; 527.87 лв., просрочена лихва за същия период и 491.37 лв., деловодни разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 4665/2009 год. на Р.. Касаторът въвежда оплакване за неправилност на обжалваното решение, излагайки подробни съображения за допуснато от въззивния съд нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основно същият възразява е срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист е достатъчно, за настъпване на уговорената с договора за банков кредит предсрочна изискуемост на цялото вземане на кредитора, тъй като длъжникът е надлежно уведомен за волята на кредитодателя при безспорно спрялото плащане на дълга. С определение № 711 от 09.12.2014 год. ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 1 ГПК по отношение на определените за значими за крайния изход на делото материалноправни въпроси: „ Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от Банката- кредитор по реда на чл.418 ГПК, във вр. с чл. 417, т.2 ГПК и чл.60,ал.2 ЗКИ?” и „Необходимо ли е Банката –кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем и това обявяване да е достигнало до кредитополучателя, преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, респ. чл.417 ГПК и Банката да предприеме действия за принудително изпълнение?” за проверка съответствието на възприетото в обжалвания съдебен акт разрешение със задължителната практика на ВКС – т.18 от ТР № 4/2014 год., по т.д.№ 4/13 год. на ОСГТК на ВКС. Ответникът по касационната жалба „П. Б./ БЪЛГАИЯ/” АД, [населено място] не заявява допълнително становище по същата в съдебното заседание по делото, извън съдържащото се в депозирания в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор на касационната жалба. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение Русенският окръжен съд е приел за доказани предпоставките на закона за трансформиране на предоставения на Т. И. Т., в качеството му на ЕТ, упражняващ търговска дейност под фирма „ Т. Т.” паричен заем от общо 35 000 лева по договор за банков кредит №120-442264/08.04.2008 год., сключен с ищцовата Б. в предсрочно изискуем. Изложени са съображения, че отнемане преимуществото на срока по процесния договор, изрично уговорено с договорните клаузи на чл.30 и чл.31 от процесния договор за банков кредит е право на кредитора и като всяко субективно право то подлежи на упражняване по едновластна преценка на неговия носител. Следователно кредиторът е този, който при настъпване на юридическия факт на длъжниково неизпълнение - безспорен между страните по делото, предвид настъпилото към 23.06.2009 год. спиране на плащанията от страна на ЕТ Т., може да направи изрично волеизявление в тази насока и доколкото за същото законодателят не е въвел изискване за форма, то отсъства законова пречка за обективирането му в заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за цялата сума по реда на чл.417, т.2 ГПК. С оглед възприетото разрешение въззивната инстанция е счела, че с входиране на заявлението на „П. Б./ БЪЛГАИЯ/” АД, [населено място] на 27.07.2009 год. в регистъра на Р. предсрочната изискуемост на целия банков кредит, предоставен на ответника ЕТ Т. Т., е надлежно настъпила и породила целените с нея правни последици за длъжника. Позовавайки се на установената в чл.15, ал.3 ТЗ солидарна отговорност, решаващият състав на Русенския окръжен съд е преценил като ирелевантно за ангажиране отговорността на ответника , в качеството му на кредитополучател, предхождащото обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем прехвърляне предприятието на ЕТ Т. на [фирма], [населено място]. По съображения, че физическото лице – едноличен търговец всякога отговаря с цялото си имущество спрямо своите кредитори, въззивната инстанция е възприела за неоснователно и другото въведено от длъжника възражение, че след прехвърляне на търговското предприятие и заличаването му, като едноличен търговец от съответния търговски регистър отпада и отговорността му за остатъка от предоставения му, в това качество, банков кредит . Решението е неправилно. Отговор на правните въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване на въззивния съдебен акт на Русенския окръжен съд по възз. гр. д. № 250/2013 год. е даден с т.18 на ТР № 4/2014 год. на ОСГТК на ВКС. Според задължителни за съдилищата разяснения, обективирани в цитираната задължителна практика на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл.60, ал.2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжник, за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Аргументите са, че с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението му, адресирано до съда, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от същото не му се връчва. Последният, съгласно чл.418, ал.5 ГПК узнава за допуснатото незабавно изпълнение едва с връчване на заповедта за изпълнение, поради което задължението за остатъка от кредита, така, както е заявено, не може да се счита за изискуемо към момента на подаване на заявлението. Следователно, като не е съобразил гореизложеното и е приел, че нарочното волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока в хипотезата на постигната между страните по договор за банков кредит предварителна уговорка за предсрочна изискуемост на целия кредит при определените в договорените клаузи на чл.30 и чл.31 условия, може да бъде обективирано и в отправено до съда искане за издаване на изпълнителен лист за цялата сума, съдържащо се в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, Русенският окръжен съд е постановил обжалваното решение в отклонение от задължителната практика на ВКС по приложението на закона – чл.60, ал.2 ЗКИ, което налага и отмяната му. Обстоятелството, че в случая не е необходимо повтаряне на извършени от въззивната инстанция съдопроизводствени действия, нито осъществяване на нови, изключва приложението на чл.293, ал.3 ГПК. На осн. чл.293, ал.1 и сл. ГПК след отмяна на въззивното решение на Р., съставът на касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора, като при така установените по делото факти, отхвърли предявения установителен иск, основан на чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, поради отсъствие на настъпила предсрочна изискуемост на претендирания остатък от дължимия от Т. банков кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист с вх. на Р. № 35796/29.07.2009 год.. В полза на Т. И. Т. от [населено място], на осн. чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени своевременно поисканите от него и реално направени, според приложените 3 бр. платежни нареждания и 2 договора за правна защита и съдействие, сключени с адв.Б.Д. - РАК деловодни разноски за всички инстанции, възлизащи общо на сумата 2 338.40 лв.. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.1 и сл. ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Русенския окръжен съд № 234 от 20. 11.2013 год., по възз.гр.д.№ 250/2013 год. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „П. Б. /БЪЛГАИЯ/” АД, [населено място] срещу Т. И. Т. от [населено място], в качеството му на солидарен длъжник, положителен установителен иск за сумите: 23 960.16 лв., просрочена главница по договор за банков кредит № 120 - 442264/ 08. 04. 2008 год , ведно със законната лихва върху същата, начиная от 17.12. 2009 год. до окончателното и изплащане, 80.35 лв. - наказателна лихва върху тази главница за периода 23.06.2009 год. - 28. 07. 2009 год.; 527.87 лв., просрочена лихва за същия период и 491.37 лв., деловодни разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 4665/2009 год. на Р.. ОСЪЖДА „П. Б. /БЪЛГАИЯ/” АД, [населено място] да заплати на Т. И. Т. от [населено място] сумата 2 338.40 лв./ две хиляди триста тридесет и осем лева и четиридесет стотинки/, деловодни разноски за всички инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: