2 гр. д. № 674/2010 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 417 София, 14.11.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 8 ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 674/2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 77 от 31.01.2011 г. ВКС, І г. о. е допуснал до касационна проверка въззивното решение № 22 от 16.02.2010 г. по гр. д. № 6/2010 г. Сливенски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 10.11.2009 г. по гр. д. № 3318/08 г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу ПК „П.” [населено място] ревандикационен иск за УПИ ХVІІІ, в кв. 25 по плана на [населено място] и подобренията в него. Касационната проверка е допусната по разрешените процесуални въпроси за редовността на исковата молба, в която не е обоснован интерес от предявения ревандикационен иск и по въпроса по кой от двата иска предявени при условията на евентуалност съдът е следвало да се произнесе. Ответникът по касация намират същата за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. Касаторите са предявили срещу ПК „П.”, [населено място] установителен иск за собственост на УПИ ХVІІІ, в кв. 25 по плана на [населено място] и подобренията в него съединен при условията на евентуалност с ревандикационен иск за същите имоти, в какъвто смисъл е направено уточнение на иска с молба от 06.10.2008 г. ( л. 15 по гр. д. № 3318/08 г. на СлРС). След оставяне на исковата молба без движение за уточняване на вида на търсената защита, с молба от 02.02.2009 г. касаторите са заявили, че искат ответникът да бъде осъден да им предаде владението на имота и подобренията в него. Нито в исковата молба нито в тези за уточняване на иска са изложени обстоятелства за това дали ответникът упражнява фактическа власт върху имота и сградите. Правния интерес от иска е обоснован с това, че срещу П. е образувано изпълнително дело за предаване владението на сградата на ответника. Изпълнителният лист по него е издаден въз основа на влязло в сила решение, постановено по предявен от ПК „П.” срещу П. иск по чл. 233 ЗЗД за връщане на предоставения за ползване на основание договор за наем павилион-сладкарница поради прекратяване на наемното правоотношение. Съдът неправилно е намерил, че са отстранени нередовностите на исковата молба. Няма твърдение ответникът да владее имота и да оспорва правото на собственост върху него на ищците. Няма твърдение и за това дали ответникът упражнява фактическа власт върху построеният в него павилион-сладкарница. От разпитания свидетел Р. П., син на касаторите, се установява, че касаторите ищци ползват имота и сградата в него от есента на 2008 г. и продължават да владеят имота към м. май 2009 г., когато е депозирал показанията си. При тези данни съдът е следвало да остави отново исковата молба без движение за да се уточни какъв е предмета на спора и какво обуславя правния интерес от него. В нарушение на процесуалните норми е разрешен и въпроса дали при предявен ревандикационен иск, когато се установи, че ответникът не е във владение на имота, съдът е длъжен да го разгледа в неговата установителна част, с оглед разрешаване въпроса кой е носител на правото на собственост върху имота, когато то се оспорва от страна на ответника. Спорът между страните се е концентрирал в това, че в общински имот, преди общината да се разпореди с него в полза на касаторите, е бил построен павилион –сладкарница, заведен като дълготраен материален актив на ответника. Кооперацията е поддържала, че сградата е построена с кооперативни средства, поради което е и нейна собственост по аргумент от чл. 2, ал. 3 от ЗОС в редакцията му до изменението с ДВ бр. 101 от 2004 г. Касаторите са твърдяли, че след като обекта е построен в общинската земя, той по приращение е станал собственост на собственика на терена, а след като те са придобили вещни права върху терена се легитимират като собственици и на подобреният в него. От фактическа страна е установено е че в имота, който е бил държавна собственост, през 1987-1988 г. е бил монтиран сглобяем павилион върху бетонна основа на площ от 151.45 кв. м., изпълнен по типов проект и монтиран от производителя и доставчик ЗТО „Вл. Г.” [населено място] по данни от техническата експертиза, с предназначение сладкарница. От представените фактури се установява, че павилионът, като съвкупност от елементи, е закупен от кооперацията. През 2000 г. е заведен като дълготраен материален актив в инвентарната книга на ответника, а през 1987 г. е отразено в списък за изпълнение на капитални вложения, съставен от О. С., че са вложени средства за сладкарница в [населено място]. На 11.04.2001 г. за този обект е съставен акт за частна общинска собственост, в който е описан като полумасивна едноетажна сграда за търговия и услуги със застроена площ от 100.25 кв. м. Установено е и това, че касаторката, действаща като едноличен търговец, е била в договорно отношение с ответника за периода от 2004 г. до 2005 г. и е ползвала сградата на основание наемно правоотношение. След изтичане на срока не е предала държането на имота на наемодателя. С влязло в сила решение, постановено по иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, е била осъдена да предаде владението на сградата на наемодателя. Решението е изпълнено и ответникът е бил въведен във владение на сградата по изп. д. № 149/208 г. на ЧСИ М. М.. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е отстранил нередовностите на исковата молба относно правния интерес от предявения вещен иск за терена. Също в нарушение на тях не се е произнесъл по иска за ревандикация на постройката – павилион сладкарница в неговата установителна част. На следващо място делото е останало непопълнено с релевантни за спора факти относно това, дали павилион-сладкарница е построен като временен обект по смисъла на чл. 120 З. или има постоянен градоустройствен статут. Неизяснено е останало и това дали е построен с държавни средства (данни за което се съдържат в показанията на свидетеля П. П.) или със кооперативни средства, което е от значение с оглед нормата на чл. 2, ал. 3 ЗОС ( отм.). Процесуалните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, са разрешени в нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението. Тъй като се налага извършване на съдопроизводствени действия по отстраняване нередовността на исковата молба и изясняване на делото от фактическа страна относно това, кой е построил сградата, какъв е нейния статут – временен или постоянен, делото ще бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане По изложените съображения и на основание чл. 293 ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 22 от 16.02.2010 г. по гр. д. № 6/2010 г. Сливенски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: