1 Р Е Ш Е Н И Е № 133 гр. София, 15.01.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Светла Димитрова Членове: Геника Михайлова Даниела Стоянова при секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Михайлова т. д. № 60 339 по описа за 2016 г. Производството е по чл. 290 – 293 ГПК. Обжалвано е решение № 46/ 28.04.2016 г. по т. д. № 63/ 2016 г., с което Бургаски апелативен съд, потвърждавайки решение № 102/ 10.04.2014 г. по т. д. № 322/ 2013 г. на Бургаски окръжен съд, отхвърля исковете на [фирма] срещу [фирма], квалифицирайки ги както следва: · по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД съответно за сумите 2 385 274. 59 лв., в т. ч. ДДС – връщане на платеното на основание, отпаднало с развалянето на договор за доставка на метали и 56 487.94 лв. – законни лихви върху главницата в периода 29.03.2013 г. до 21.06.2013 г.; · по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД съответно за сумите 3 360 738.44 лв., вкл. ДДС, – връщане на платеното без основание по договора за доставка на метали и 76 779.80 лв. – законни лихви върху главницата в периода 01.04.2013 г. – 21.06.2013 г.; · по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД съответно за сумите 678 008.38 лв. – връщане на доплатеното по същия договор на основание, отпаднало с развалянето на договора и 15 489. 85 лв. – законни лихви в периода 01.04.2013 г. до 21.06.2013 г.; · по чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД съответно за сумите 1 954 000 лв. – връщане на предоставена финансова помощ по споразумение от 29.09.2008 г.; 187 128.07 лв. – възнаградителни лихви върху главницата в периода 29.09.2008 г. – 10.12.2009 г. и 604 621.36 лв. - законни лихви върху главницата в периода 21.06.2010 г. – 21.06.2013 г.; · по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД съответно за сумите 500 001.84 лв. – връщане на предоставена финансова помощ по споразумение от 28.11.2008 г.; 41 600.15 лв. – възнаградителни лихви върху главницата в периода 28.11.2008 г. – 10.12.2009 г. и 154 714.31 лв. – законни лихви върху главницата в периода 21.06.2010 – 21.06.2013 г. Касационното обжалване е допуснато по един процесуалноправен и един материалноправен въпрос, а именно: 1. Какви са правомощията на въззивния съд при оплакване във въззивната жалба, че докладът на първоинстанционния съд е непълен? и 2. Какво отношение към обвързващата сила на споразумението за възмездна цесия от 11.12.2008 г. има обстоятелството, че вземането към датата на сключването му не съществува? Отговорът на първия въпрос е в т. 2 от ТР № 1/ 09.02.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, извършеното от ВКС нормативно тълкуване на чл. 269, изр. 2 и чл. 273 ГПК е задължително за настоящия състав на ВКС. Той е длъжен да възприеме отговора като свой и е освободен от задължението да го мотивира. Вторият материалноправен въпрос ще бъде обсъден при разглеждането на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния касационен съд, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение според изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна. Съображенията са следните: Заявените касационни оплаквания за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на чл. 269, изр. 2 и чл. 273 ГПК налагат проследяване на основните съдопроизводствени действия, предприети от страните и от съда по търговското дело. В исковата молба касаторът [фирма] (ВАГОН) е обосновал своето качество на кредитор по вземанията с длъжник [фирма] (К.) със следните твърдения: По договор № 15/ 23.09.2008 г. К. се задължава да достави 1 560 мт (+/– 5 %) метали и метални изделия, а ВАГОН да плати цена от 1 068.38 лв. за 1 метричен тон без ДДС, т. е. за общата сума 1 666 672.80 лв. без ДДС или 2 000 007. 36 лв. с ДДС. Договорът препраща към спецификация, каквато страните не изготвят. На 24.09.2008 г. ВАГОН плаща по договора 1 954 000 лв. К. не извършва доставката. На 29.09.2008 г. страните сключват договор за временна финансова помощ, която ВАГОН предоставя на К. за срок от 9 месеца с годишна лихва 8 %. Съгласяват се, че помощта е сумата, платена от ВАГОН по договора от 23.09.2008 г. По договор от 19.11.2008 г. К. се задължава да достави 390 мт (+/– 5%) метали и метални изделия, а ВАГОН да плати цена от 1 068.38 лв. на метричен тон без ДДС, т. е. за общата сума 500 001. 84 лв. с ДДС. И вторият договор за доставка препраща към спецификация, каквато страните не изготвят. На 21.11.2008 г. ВАГОН плаща по договора 500 001. 84 лв. с ДДС. К. не извършва доставката. На 28.11.2008 г. страните сключват втори договор за временна финансова помощ, която ВАГОН предоставя на К. за срок от 7 месеца с годишна лихва 8 %. Съгласяват се, че помощта е сумата, платена от ВАГОН по договора от 19.11.2008 г.. На 03.06.2009 г. страните подписват споразумение, в което установяват задълженията на К. към ВАГОН по двата договора за помощи – главници и възнаградителни лихви за общата сума 2 579 848.14 лв. Договорят К. да достави на ВАГОН в склад в Б. метали на стойност, равна на неговите задължения по двата договора за предоставените помощи. Тъй като цената на металите в това споразумение не е определена и не е уговорено как да бъде определена, тя е обичайната между страните – 1 068.38 лв. за мт без ДДС (чл. 326, ал. 2 ТЗ), а уговореното количество – съответно на общия размер на задълженията на К. към ВАГОН по двата договора за финансови помощи. Доставките К. се задължава да извърши на равни месечни партиди в периода м. юли – м. октомври 2009 г., а собствеността върху металите - да прехвърли д извършването на всяка доставка. Поради неточно в количествено отношение изпълнение на задълженията на К. по споразумението от 03.06.2009 г. на 11.12.2009 г. страните подписват друго, което именуват „споразумение за прихващане“. С него: 1) установяват увеличеният размер на задълженията на К. към ВАГОН по двата договора за финансови помощи; главници и лихви (възнаградителни и мораторни) - за общата сума 2 682 730.06 лв.; 2) К. се задължава да достави на ВАГОН метали при обичайната цена – 1 068.38 лв. за мт без ДДС или за сумата 3 360 738.44 лв. с ДДС, т. е. 2 621.3662 мт метали; 3) установяват ликвидно и изискуемо задължение на ВАГОН към К. за сумата 78 253.39 лв. – лихви за забавено плащане на главница по данъчна фактура от 12.10.2006 г. и 4) се съгласяват, че според стойностното изражение на това, което К. дължи на ВАГОН по двата договора за финансови помощи (2 682 730.06 лв.) и след извършена компенсация с насрещното вземане на К. (78 253.39 лв.) ВАГОН дължи да доплати на К. сумата 756 261.87 лв. за уговорената доставка на метали. Споразумението за прихващане от 11.12.2009 г. обяснява: 1) издадена данъчна фактура № 192/ 11.12.2009 г. – за сумата 2 800 615. 37 лв. без ДДС, а с ДДС – 3 360 739. 44 лв. – цена на металите, които К. се е задължил да достави на ВАГОН и 2) анексите от 11.12.2009 г. към всеки от двата договора за финансови помощи, които страните подписват в пояснение, че двете плащания съответно за сумите 1 954 000 лв. – за първата помощ и 500 001.84 лв. – за втората – са част от задължението на ВАГОН за цена на металите, които К. се е задължил да достави. В изпълнение на своето парично задължение по споразумението за прихващане от 11.12.2009 г. ВАГОН доплаща на К. сумата 678 008.38 лв. с ДДС. К. не доставя металите в уговорените количества. Неизпълнението на К. е съществено. С нотариална покана, връчена на К. на 18.03.2013 г., ВАГОН го предупреждава, че ако в 10-дневен срок не достави мателите, разваля споразумението от 2009 г. В исковата молба са посочени количествата метали, които К. е доставял на ВАГОН, а именно: 1) по споразумението от 03.06.2009 г. – 213.140 мт; 2) по споразумението от 11.12.2009 г. – 40.455 мт (разлика до дължимото – 2 408.2262 мт) и 3) след изтичане на предупредителния срок – 507.224 мт. ВАГОН е поискал К.: · да му върне сумата 2 385 274.59 лв. – цената на недоставеното количество метали с ДДС като платена на основание, отпаднало с развалянето на договора и да му плати сумата 56 487.94 лв. – законни лихви върху нея в периода 29.03.2013 г. – 21.06.2013 г. · евентуално да му върне сумата 3 360 738.44 лв. (по издадената данъчна фактура № 192/ 11.12.2009 г.) като платена без основание, ако съдът приеме, че съгласие по съществените условия на договор за доставка на метали няма и да му плати сумата 76 779.80 лв. - законни лихви върху главницата в период 01.04.2013 – 21.06.2013 г.; · евентуално да му върне сумата 678 008.38 лв. –платеното по споразумението от 11.12.2009 г. на основание, отпаднало с развалянето на договор за доставка на метали и да му плати сумата 15 489.85 лв. – законни лихви в период 01.04.2013 г. до 21.06.2013 г.; · да му плати сумата 1 954 000 лв. – финансовата помощ по споразумението от 29.09.2008 г. и да му плати сумите 187 128.07 лв. – възнаградителни лихви върху главницата в период 29.09.2008 г. – 10.12.2009 г. и 604 621.36 лв. - законни лихви върху главницата в период 21.06.2010 г. – 21.06.2013 г.; · да му плати сумата 500 001.84 лв. – финансовата помощ по споразумението от 28.11.2008 г. и да му плати сумите 41 600.15 лв. – възнаградителни лихви върху главницата в период 28.11.2008 г. – 10.12.2009 г. и 154 714.31 лв. – законни лихви върху главницата в период 21.06.2010 – 21.06.2013 г. В отговора на исковата молба ответникът К. е възразил, че исковата молба е нередовна поради противоречия в обстоятелствената част. Оспорил е исковете за връщане на платеното от ВАГОН и законни лихви. Възразил е, че направените плащания не кореспондират със сумите по претенциите за неоснователно обогатяване. Добавил е, че съгласно споразумението за прихващане от 11.12.2009 г. няма задължения към ВАГОН, а последният се е задължил за сумата 756 261.87 лв. Следващите плащания за сумата 678 008.38 лв. са с основание, защото ВАГОН ги извършва в погашение на задължението по това споразумение, а с връчената нотариална покана ВАГОН е упражнил право на разваляне, което не е възниквало. Оспорил е и исковете за връщане на лихвоносните задължения по предоставените финансови помощи с възражението, че тези негови задължения са погасени (т. 3.2 от споразумението за прихващане). В допълнителната искова молба ВАГОН е оспорил твърденията по възраженията в писмения отговор. Изяснил е правното значение на своите твърдения и доводи. Предложил е тълкуване на договорите, споразуменията и анексите. Не е заявявал нови обстоятелства. Позовал се е на решения на ВКС по чл. 290 ГПК. В допълнителния отговор към исковата молба К. е възразил, че основанието за получените от ВАГОН плащания обяснява споразумение за цесия от 11.12.2009 г. и го е представил. Твърдял е, че то е свързано със споразумението за прихващане от 11.12.2009 г. и двата анекса към договорите за финансови помощи също от 11.12.2009 г., а действителната обща воля на страните по двете споразумения от 11.12.2009 г. е единна. Тя е: 1) вместо да плати дължимото по двата договора за помощи (главници и лихви), така както е установено в споразумението за прихващане, К. да прехвърли на ВАГОН свое вземане по договор № 14/ 18.09.2008 г. срещу [фирма] (трето за процеса лице) за доставка на метали на цена 3 000 000 лв., а с ДДС – 3 600 000 лв.; 2) цената на прехвърленото вземане да е 2 800 615.37 лв. без ДДС или 3 360 738.44 лв. с ДДС, а 3) извършената цесия да погасява всички задължения на К. към ВАГОН (т. 3. 2. от споразумението за прихващане и предвиденото в чл. 65, ал. 3 in fine ЗЗД). Обяснил е, че за цесията страните са съставили отделен документ, тъй като са очаквали споразумението да подпише и третото за процеса лице – длъжник на К. по прехвърленото на ВАГОН вземане (чл. 99, ал. 4 ЗЗД). Първостепенният съд е докладвал търговското дело (чл. 375 ГПК). Отхвърлил е отвода за нередовност на исковата молба, а в доклада е концентрирал възраженията по претенциите за неоснователно обогатяване на възражението за основание на получените от ВАГОН плащания, което обяснява споразумението за цесия. Приел е документа като доказателство по делото. Предоставил е възможност и срок за становище по това възражение на касатора ВАГОН. В рамките на срока ВАГОН се е позовал на преклузия на твърденията по възражението, че споразумението за цесия обяснява основанието на получените плащания. Становището на ВАГОН е, че твърденията по него са преклудирани, защото са въведени за пръв път с допълнителния отговор на исковата молба (чл. 367, вр. чл. 370 ГПК). Поискал е първостепенният съд да отмени определението за приемане на този документ (чл. 253, пр. 2 ГПК). Евентуално се е позовавал на неавтентичност на подписите в това споразумение (чл. 193 ГПК). Твърдял е, че документът е съставен само за нуждите на процеса, а е подписан от бивш изпълнителен член на ВАГОН АД, след като представителната му власт е била прекратена. Въвел е и реплики за нищожност на извършената цесия и за това, че тя не погасява задължението за доставка на метали, което К. е поел със споразумението за прихващане. Направил е доказателствени искания. Първата инстанция се произнася по становището на ВАГОН едва с решението. Отхвърля възражението за преклузия. Намира, че искане по чл. 193 ГПК няма, а са неоснователни останалите фактически, доказателствени и правни изводи на ВАГОН по споразумението за цесия. Претенциите за неоснователно обогатяване (главница и лихви) са отхвърлени, като е споделено възражението на К., че основанието на направените от ВАГОН плащания обяснява споразумението за цесия, а съгласно уговореното в двете споразумения от 11.12.2009 г. са погасени задълженията на К. за връщане на получените от ВАГОН заеми. ВАГОН е обжалвал решението, а в своята въззивна жалба се е оплакал, че първата инстанция е следвало да зачете преклузията от чл. 370 ГПК, а ако откаже да я зачете - да допълни доклада съответно на репликите и доказателствените искания по неговото становище. По оплакванията въззивният съд е дължал произнасяне, но в определението по чл. 267 ГПК ги е неглижирал. Така е нарушил своите задължения от чл. 269, изр. 2 и чл. 273 ГПК, а извършеното от него е в противоречие и с нормативното тълкуване от т. 2 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС. С въззивното решение искове за неоснователно обогатяване (главница и лихви) са възприети като частично основателни, а в останалата част първоинстанционното решение е потвърдено. Това решение е обезсилено с решение № 200/ 12.02.2016 г. по т. д. № 39/ 2015 г. ВКС, ТК, I-во ТО, а делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав. Касационната инстанция е приела, че е неясно при коя от трите хипотези на чл. 55, ал. 1 ЗЗД исковете за неоснователно обогатяване (главница и лихви) са уважени частично. При новото разглеждане на делото въззивният съд отново е имал задължение в определението по чл. 267 ГПК обосновано да се произнесе по оплакванията във въззивната жалба на ВАГОН, но повторно ги е неглижирал. Така е възпроизвел допуснатите процесуални нарушения при първото въззивно разглеждане, а първоинстанционното решение е потвърдено, като са възприети мотивите на първата инстанция. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, защото рефлектират върху решението по съществото на спора. Въззивният съд е бил длъжен да разгледа оплакването за преклузия на твърденията по възражението, основано на споразумението за цесия. Ако го възприеме, той е бил длъжен да изключи споразумението за цесия от доказателствата и да реши спора, съобразно другите събрани и онези релевантни обстоятелства, за които няма спор. Ако го отхвърли, той е бил длъжен да уважи доказателствените искания на ВАГОН в писменото становище, поддържани и във въззивната жалба, включително да открие производство по чл. 193 ГПК, защото оспорването на автентичността на споразумението за цесия е своевременно. К. състав е длъжен да отмени неправилното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг въззивен състав (чл. 293, ал. 3 ГПК). Първото касационно решение по делото е обезсилващо и изключва предвиденото в чл. 295 ГПК. Изложеното освобождава настоящият касационен състав от задължението да отговори на втория материалноправен въпрос. В определението по чл. 267 ГПК новият въззивен състав е длъжен да съобрази, че възраженията срещу предявения иск се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба, когато ответникът ги основава на обстоятелства, настъпили дотогава (чл. 367, вр. чл. 370 ГПК и т. 4 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. ОСГТК на ВКС). Исковата молба е редовна, а своята преценка въззивният съд дължи да концентрира върху твърденията в писмения отговор на исковата молба. Той следва да съобрази, дали в този отговор ответникът К. е изложил, макар и неуточнени, твърдения за постигнато съгласие ВАГОН да получи вместо дължимото – плащане по двата договора за заем (главница, възнаградителни и мораторни лихви, съгласно установителната част от споразумението за прихващане) - и след прихващане на насрещното задължение на ВАГОН към К. за мораторни лихви (по данъчна фактура от 12.10.2006 г.) вземането на К. по договор № 14/ 18.09.2008 г. срещу [фирма] (третото за процеса лице) за доставка на метали (споразумението за цесия от 11.12.2009 г.), че ВАГОН се е задължил да доплати сумата 756 261.87 лв. като дължима разлика за цената на прехвърленото вземане (т. 3.1. от споразумението за прихваща от 11.12.2009 г.) и че са уговорили, прехвърленото вземане да погасява всички задължения на К. към ВАГОН (т. 3.2 от споразумението за прихващане и съгласно чл. 65, ал. 3in fine ЗЗД). Подлежат на уточняване неизяснените твърдения по възражение, което ответникът е въвел в срока по чл. 367 ГПК, но се преклудират невъведените твърдения по възражение, което ответникът обосновава с обстоятелства, настъпили до изтичането на този срок (споразумението за цесия е от 11.12.2009 г.). Така решение № 163/ 17.01.2012 г. по т. д. № 965/ 2010 г. I-во ТО. При постановяване на решението по същество въззивният съд е длъжен да съобрази, че искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е един, а трите хипотези предполагат разпределянето на доказателствената тежест при съдебното предявяване на иска. Ищецът претендира връщане на нещо, което е дал на ответника, а в негова тежест е да докаже даването. Първата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното основание да го получи, така и когато ответникът докаже това основание, но ищецът докаже репликата си, че основанието е нищожно. Втората и третата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или макар да се е осъществило, е отпаднало. Ако основанието съществува (осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им последици не са опорочени от нищожност, нито са отпаднали поради унищожаване, разваляне, отмяна или прекратяване поради друга причина), искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е неоснователен. Така решение № 29/ 28.03.2012 г. по гр. д. № 1144/ 2010 г., ВКС, IV-то ГО. Въззивният съд е длъжен да прецени, дали е сезиран с един иск за неоснователно обогатяване и един за законните лихви върху главницата за връщане на платеното, а различните (по три) посочени от ВАГОН суми са само варианти за това, което К. дължи (по все още невъведени възражения, за които легитимацията е на ответника по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД). При постановяване на своето решение по исковете по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД въззивният съд е длъжен да съобрази също, че когато естеството на спорното правоотношение, а не волята на ищеца, определя задължението на съда да се произнесе (да даде защита) по всеки иск, налице е кумулативно обективно съединяване на искове. Така решение № 527/ 21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/ 2009 г. IV-то ГО, определение № 586/ 14.10. по гр. д. № 476/ 2010 г. IV-то ГО, решение № 97/ 08.02.2013 г. по т. д. № 196/ 2011 г. I-во ТО. Исковете са винаги кумулативно, а не евентуално обективно съединени, когато могат да съществуват едновременно основанията (източниците) на всички вземания, предявени в исковата молба срещу един ответник. Въззивният съд е компетентен да реши въпросът за разноските пред настоящата инстанция съобразно крайния изход на правния спор (чл. 294, ал. 2 ГПК). При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 46/ 28.04.2016 г. по т. д. № 62/ 2016 г на Бургаски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.