Р Е Ш Е Н И Е № 408 гр. София, 05.11.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1400 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. И. В. срещу решение № 58/ 05.06.2013 г. по внохд № 46/2013 г. на Бургаския апелативен съд с оплакване за допуснато нарушение на закона и процесуалните правила. Прави се искане подсъдимият да бъде оправдан, а гражданските искове отхвърлени като неоснователни. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за частично основателна. Мотивира становище, че обвинението по чл.316 от НК не е доказано по несъмнен начин и в тази част решението следва да бъде отменено. Намира за неоснователна жалбата по отношение осъждането на В. по чл.123 ал.1 от НК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт в пределите по чл.347 от НПК установи следното: С присъда № 16/ 22.01.2013 г. по нохд № 1375/2012 г. Бургаският окръжен съд признал подсъдимия Б. В. за виновен в това, че на 28.04.2011 г. в качеството си на пълномощник на [фирма] причинил по непредпазливост смъртта на В. И. И. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност и на осн. чл.123 ал.1 вр. чл.58а ал.1 от НК го осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода. Признал го за виновен и в това, че на 11.07.2012 г. и на 24.07.2012 г., при условията на продължавано престъпление, съзнателно се е ползвал от неистински частни документи, като за самото им съставяне не може да му се търси наказателна отговорност и на основание чл.316 вр. чл. 309 ал.1 вр. чл.58а ал.1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК определил общо наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил за срок от три години. Осъдил подсъдимия да заплати обезщетения за неимуществени вреди на пострадалите, както следва: на Д. И., С. И. и И. И. по 60 хиляди лева и на Г. Й. 30 хиляди лева. С атакуваното решение Бургаският апелативен съд намалил наказанията за двете деяния и на осн. чл.23 от НК определил общо наказание от две години лишаване от свобода. Потвърдил присъдата в останалата й част. Оплакването за допуснати процесуални нарушения е мотивирано с доводи, че съдът не е направил анализ на доказателствата по делото и не е събрал такива, чрез които да изясни дали подсъдимият е имал право да сече немаркирани дървета. Не е назначил почеркова експертиза за установяване истинността на приложена по делото фактура, чрез която да събере доказателства в негова полза и да изясни липсата на умисъл при осъществяване на престъплението по чл.316 от НК. Върховният касационен съд намира оплакванията за неоснователни. Съдебното производство пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият В. е признал изцяло фактите по обвинението и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. При разглеждане на делото по тази диференцирана процедура, първоинстанционният и въззивният съд не могат да допускат и събират доказателства, които са несъвместими с признатите от дееца фактически положения по обвинителния акт, нито да решат делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената му част/ т.8 от ТР №1/2009 г. на ОСНК/. Прегледът на материалите по делото сочи, че първоинстанционният съд е изпълнил вмененото му задължение да извърши проверка на наличните доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, които подкрепят направеното самопризнание и е приел, че те са достатъчни да потвърдят по несъмнен начин фактическите твърдения на обвинителната власт. Същата проверка е извършена и от апелативния съд, който е отхвърлил оплакването с убедителни съображения. Поради това касационният състав не счита, че съдът е допуснал процесуално нарушение, преминавайки към диференцираната процедура и не може да бъде упрекван, че не е събирал доказателства за проверка на версии на събитията, различаващи се от изложената в прокурорския акт. Оплакването за допуснати нарушения на закона е мотивирано с доводи за несъставомерност на двете деяния. По отношение на престъплението по чл.123 ал.1 от НК защитата навежда няколко аргумента: Оспорва подсъдимият да е бил работодател на пострадалия и да е имал задължение да провежда инструктаж по Наредба № РД 07-02/ 2009 г.. Защитата счита, че изводът на съда относно качеството му на „работодател” не кореспондира с разпоредбите на Кодекса на труда, тъй като пострадалият не е работил по трудов договор. Оплакването е разгледано от въззивния съд и правилно е отхвърлено като несъстоятелно. Легалната дефиниция на понятието „работодател”, дадена в пар.1 т.1 от ДР на КТ, изисква наличие на трудово правоотношение между физическото лице и наетия работник, възникващо по силата на трудов договор. Когато се касае обаче за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд на работещите, относими към понятието „работодател” са и съответни разпоредби от ЗЗДБУТ и от цитираната Наредба /посочени в решението/. Те определят като работодател и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието. Трайна е и съдебната практика, че липсата на сключен писмен трудов договор, както изисква КТ, не е задължителна предпоставка за носене на наказателна отговорност по чл.123 от НК. Субект на престъплението е всяко лице, което упражнява занятие или друга правно регламентирана дейност със завишена опасност, дори когато наема работници по устна уговорка, както е в настоящия случай. Имайки фактически качество на „работодател” на ангажираните от него лица, подсъдимият е длъжен на спазва законодателството по безопасност на труда в съответния отрасъл на икономиката- дърводобива. Поради това, за него съществува задължение да провежда първоначален и ежедневен инструктаж на наетите работници, за да ги запознае с опасностите при извършване на конкретната работа и да се предотвратят възможни инциденти. Очевидно е, че отправяното от него предупреждение към работниците да внимават за своята и на колегите си безопасност не може да се приравни на инструктаж по безопасност на труда, както изисква Наредба № РД-07-2. Основният акцент в жалбата е поставен върху нормативните източници, запълващи диспозицията на бланкетната норма на чл.123 ал.1 от НК, конкретно върху Правилника за безопасни и здравословни условия на труд в горите. Защитата развива съображения, че той няма нормативен характер, защото не отговаря на предвиденото в Закона за нормативните актове изискване да бъде публикуван в Държавен вестник. Вменените на касатора нарушения по чл. 136 и чл.137 от Правилника не могат да бъдат приложимо право, поради което престъплението е обективно несъставомерно. Настоящият касационен състав не споделя оплакването по следните съображения: Въпросният Правилник е издаден на основание чл. 275 и чл.276 ал.3 от КТ във връзка с чл.19 ал.4 от Закона за администрацията /ЗА/. Първата разпоредба формулира общото задължение на работодателя по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и регламентира, че държавната политика в тази област се осъществява от органите на изпълнителната власт. Разпоредбата на чл.276 ал.3 от КТ дава право на министрите и другите органи по чл.19 ал.4 от ЗА / председателите на държавните агенции, държавните комисии, изпълнителните директори на изпълнителните агенции и ръководители на държавни институции с функции във връзка с осъществяване на изпълнителната власт/ да утвърждават отраслови правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите на съответния отрасъл. Правилникът е издаден от Държавната агенция по горите, т.е от оторизиран орган по чл.276 ал.3 от КТ и е задължителен за лицата, посочени в неговия чл.2, сред които са и физическите и юридически лица, извършващи или възлагащи дейностите по добиването, товаренето и транспортирането на дървените материали. В пар.8 от ПЗР на Правилника е посочено, че влиза в сила от обнародване на заповедта за утвърждаването му в „Държавен вестник”. Тази заповед № 99/ 08.11.2007 г. е обнародвана в ДВ бр.100/ 2007 г., като с нея се утвърждава Правилника и се постановява да бъде сведена до знанието на заинтересованите лица и всички регионални управления на горите. Публикуван е на интернет страницата на Изпълнителна агенция по горите, която е правоприемник на Държавната агенция по горите. Съгласно разпоредбата на чл.7 от Закона за нормативните актове, правилникът е нормативен акт, които се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. Очевидно е от съдържанието на спорния по делото Правилник за безопасни и здравословни условия на труд, че той не отговаря на тези критерии. Характерът на акта не следва автоматично от наименованието му и макар и наречен „правилник”, той по естеството си представлява „правила” за безопасност, издадени от държавна агенция в рамките на нейните правомощия. Съгласно разпоредбата на чл. 276 ал.6 от КТ, отрасловите правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд се утвърждават със заповеди, които се обнародват в „Държавен вестник”. Следователно, за отрасловите правила е предвиден специален ред за създаването, утвърждаването и довеждането до знание на заинтересованите лица, който в случая е спазен. Затова не може да се сподели възражението, че инкриминираният правилник не е нормативен акт и не създава задължения за подсъдимия при упражняване на дейността по сечене и транспортиране на дървесина. От значение за спора е и обстоятелството, че подсъдимият е признал фактите по обвинението, вкл. факта, че знае за наличието на този „правилник” и произтичащите от него задължения, визирани в чл.136 и чл.137. Защитата оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между допуснатите нарушения на изискванията за безопасност по чл.136 и чл.137 от Правилника и падането на сухото дърво, при което е настъпила смъртта на пострадалия, позовавайки се на заключението на техническата експертиза, че дървото е паднало по неизвестни причини. Касационният състав намира и това възражение за неоснователно. Правилата за безопасност вменяват на ръководителя на обекта, в който се извършва сечта, преди започване на работа да обходи сечището, да уточни подлежащите на предварително поваляне изсъхнали, гнили и закачени дървета и да упражнява контрол по тяхното отстраняване. Тези изисквания са създадени с цел предотвратяване на инциденти при осъществяване на тази дейност, представляваща източник на повишена опасност. Изсъхналите, гнили и закачени дървета са потенциално опасни именно поради невъзможността да се предвиди кога и при какво въздействие могат да паднат и затова се вменява предварителното им отстраняване. Без значение е обстоятелството, че върху дървото не е оказвано никакво въздействие от страна на работниците, защото наличието му в близост до тях- на 10 метра от работещия с моторен трион В. И., представлява заплаха за безопасността им. Няма основания да се приеме наличие на случайно деяние, след като подсъдимият не е изпълнил задълженията си по безопасност на труда в сечището. Правилно въззивният съд е посочил, че същото важи и за липсата на маркировка върху дървото, защото отново грижа и задължение на касатора е да предприема необходимите действия по неговото маркиране и отстраняване. Касационният състав напълно споделя правните изводи на апелативния съд за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия по чл.123 ал.1 от НК. Относно осъждането на В. по чл.316 вр. чл. 309 ал.1 от НК защитата прави възражения в две посоки- липса на елемент от обективната страна на престъплението и липса на умисъл. Те са напълно идентични с наведените при въззивното разглеждане на делото и са получили убедителен и законосъобразен отговор в атакуваното решение. Престъплението по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК може да бъде осъществено само чрез активни действия на извършителя, доколкото от обективна страна е необходимо той да се ползва от неистинския частен документ. Умисълът на дееца трябва да включва съзнанието, че ползва неистински документ и отразеното в него не отговаря на действителните факти и обстоятелства /Р 52-83-І/. Бургаският апелативен съд е съобразил законовата регламентация и утвърдената съдебна практика, но при безспорно установените и признати от касатора фактически констатации, че инкриминираните неистински документи са му поискани от органа по разследване и са предадени на разследващия полицай от св. М. по негово нареждане е направил законосъобразния извод за обективна съставомерност на извършеното по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК. Възражението, че подсъдимият не се е срещал с разследващия полицай и на инкриминираните дати „не е виждал очите й” е отхвърлено като несъстоятелно, защото наказателната отговорност не отпада поради факта, че физическият приносител на документите е друго лице. Решението съдържа и подробна аргументация за субективна съставомерност на деянието. Поначало за умисъла на дееца се съди не само по неговите обяснения, но и по обективните му действия. Отново от признатите факти по делото, че работниците са наемани от подс. В. по устни уговорки, работили са без трудови или граждански договори, не са инструктирани от него по правилата за безопасност в съответствие с нормативната база, съдът е извел заключение, че той е имал познание за неистинността на документите. Съзнателно се е ползвал от тях за да докаже съществуването на граждански договор с пострадалия и да прехвърли отговорността за допуснатите нарушения по безопасност на труда върху самия него. Затова настоящият касационен състав намери, че въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон и правилно е квалифицирал извършените от касатора деяния. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 58/ 05.06.2013 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 46/ 2013 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: