Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 267

София, 17.05.2022 година



Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ


изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №1667/2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. П. Т. срещу решение №260104 от 12.04.2021г. по т.д.87/21г. на Пловдивски апелативен съд.

Ответникът по касационната жалба – ЗД „ Бул инс“ АД,гр. София, чрез пълномощника си- адв. М. Г. е на становище, че не са налице прeдпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът Т., чрез пълномощника си – адв. Ст. С. е поддържал основание по чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК. Поставил е въпросите : 1/ „Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън кръга на посочените в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ІХ.1969 на Пленума на Върховния съд“. 2 / „Длъжен ли е съдът за изследва и обоснове изключителност на взаимоотношенията между ищцата и покойната й сестра, надхвърляща по съдържание общоприетото разбиране за съответната родствена връзка по иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от лице извън кръга, очертан в ППВС № 4/1961 и ППВС №5/1969г.“ 3/ „ Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезирания съд за доказано обстоятелството, че претендиращото обезщетение лице по чл.432 КЗ е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължителност във времето.“ и 4/ „ При предявен иск по чл.432 КЗ, от лице по чл.493а,ал.4 КЗ в кои случаи може да се приеме, че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение“. Страната е поддържала , че първите четири въпроса били разрешени в противоречие с ТР ОСНГТК №1/16г. и решение № 92/20г. на ВКС, ІІ т.о. Страната е изложила и разбирането си за неправилност на изводите на съда, поддържала е и основание по чл.280, ал.2 ГПК, в очертана от нея хипотеза на очевидна неправилност.Изложени са пространни съображения, съответни на защитната теза на касатора Т., очертаващи фактическата обстановка и поддържаните от нея изводи за установена особена близост между ищцата и починалата й сестра. Други доводи не са развити.

Касаторът Т. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, от поставените въпроси / сходни и повтарящи се/ би могъл да бъде изведен релевантен, с оглед решаващите мотиви на състава относно преценката за липса на установеност на материалноправната активна легитимация, т.е налице е общо основание.

Като допълнителен критерий е поддържано противоречие с ТР ОСНГТК № 1 /18г. и с казуална практика изцяло съобразена с тълкувателната. Не се установява наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради това, че липсва противоречие между приетото от въззивния съд и приетото с цитираната тълкувателна практика. Касаторът, възпроизвеждайки своите оплаквания за неправилност на решението, с оглед защитната си теза, е поддържала, че е установена емоционална връзка между сестрите, надхвърляща обичайната, като е развила разбирането си, че това било доказано по спора, а съставът неправилно ценил доказателствата. Съдът, обаче, с оглед фактите, установени по делото изрично е мотивирал недоказаност на тези твърдения.Позовавайки се на цитираната от касатора задължителна практика, е приел, че за да е налице, основание да бъде приложено изключението, с оглед очертания от ППВС № 4/61 и ППВС№5/69 кръг лица, които следва да бъдат обезщетени, следва да бъдат доказани от ищцата отношения извън обичайните отношения в семейството, считани за традиционни за българското общество- отношенията на обич и привързаност между сестрите. Изключение, според даденото от ОС НГТК разрешение е само в хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства тази привързаност е надхвърлила обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това е довела при смъртта на сестрата до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. В конкретния случай, е приел съставът, с оглед тези разрешения, всички установени факти обосновават, че отношенията между сестрите съставляват обичайните отношения между лица израснали в едно и също семейство и не са израз на такава дълбока връзка, установяваща изключението, определящо ищците като лица извън кръга очертан от двете цитирани постановления на Пленума на ВС. Следователно, като е приел, липса на доказаност за връзка между ищцата и починалата, надхвърляща нормалните отношения на привързаност между сестри, съдът не е постановил акта си в противоречие, а в пълно съответствие с разгледаната задължителна практика на ВКС.

Касаторът е поддържал в заключение и основание по чл.280, ал.2, предл 3-то ГПК, като е направил общо оплакване за неправилност на съдебния акт,чрез повторно излагане на защитната си теза за това, че сестрите били в близки отношения и ищцата с оглед нейната смърт изпаднала в тежко емоционално депресивно състояние.
Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК, тъй като обоснованото чрез оплакване за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК не установява очевидна неправилност на акта, съобразно разгледаната дефинитивност на основанието.
С оглед така депозираното изложение решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение


О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260104 от 12.04.2021г. по т.д.87/21г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.


Председател:
Членове: