О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 154

София, 21.07.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова ч. гр.дело № 1202 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Подадена е частна жалба от В. З. Г., чрез адв. М. С. П., срещу определение № 73 от 18. 02. 2022 г. по в. гр. д. № 605/2021 г. на ОС – Пазарджик, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя, вх. № 4992/29. 12. 2021 г., за изменение, на основание чл. 248 ГПК, на решение № 242 от 26. 11. 2021 г. по в. гр. д. № 605/2021 г. на ОС – Пазарджик в частта за разноските. Твърди се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и уважаване на молбата по чл. 248 ГПК. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението, поради постановяването му в нарушение на чл. 78, ал. 3 и ал. 5 ГПК и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска се отмяната му и уважаване на молбата по чл. 248 ГПК
Ответницата по частната жалба Б. И. Г. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
С молба вх. № вх. № 4992/29. 12. 2021 г. ответникът по иска В. З. Г. е поискал изменение на въззивното решение в частта за разноските, като размерът на разноските, които В. З. Г. е осъден да заплати на Б. И. Г. - 1310 лв. разноски за първата инстанция (800 лв. адвокатско възнаграждение, 300 лв. възнаграждение за вещо лице и 210 лв. държавна такса) и 600 лв. разноски за въззивната инстанция (разходи за адвокатско възнаграждение) бъдат намалени, като се уважи възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платените от ищцата адвокатски възнаграждения за първа и въззивна инстанции и като се съобрази обстоятелството, че част от исковете по чл. 109 ЗС са отхвърлени.
Правилен е изводът на въззивния съд, за неоснователност на искането на В. Г. по чл. 248 ГПК. Уговорените между Б. И. Г. и адв. В. Ц. К. и платени адвокатски възнаграждения за първа инстанция в размер на 800 лв. и за въззивната инстанция в размер на 600 лв. не са прекомерни. Делото е имало за предмет пет иска с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника: 1/. да премахне паянтова постройка (гараж), изпълнена от дървена конструкция, с дървени ограждащи стени и покрив от вълнообразен ондулин, с площ от 13, 34 кв.м., изградена откъм лицето на УПИ ............. по плана на [населено място], на уличната регулационна линия; 2/. да премахне преградна стена от тухлена зидария с дървена врата, изградена в коридора на избения етаж от двуетажната масивна жилищна сграда в УПИ ............. по плана на [населено място]; 3/. да премахне ограда от метална мрежа с дължина 19, 36 м. и височина 1, 25 м., закрепена на 11 броя метални колове, както и бетонова настилка с площ от 52 кв.м.; 4/. да отключи вратата, осигуряваща достъп от общата стълбищна клетка до подпокривното пространство; 5/. да откове и възстанови отваряемостта на дървен двукрилен прозорец, намиращ се на стълбището към избения етаж на двуетажната масивна жилищна сграда. Предявен е за защита на притежаваното от ищцата право на собственост върху 1/3 идеална част от жилището на първия етаж от двуетажната жилищна сграда и върху 1/6 ид.ч. от дворното място, като цената на защитения имуществен интерес възлиза общо на 2409, 91 лв., съгласно данъчната оценка, а минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 400 лв., по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразявайки фактическата и правна сложност на спора, доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, сложността на дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, извършените от адвоката на ищцата процесуални действия по подготовка на документи, изразяване на становища, ангажиране и събиране на доказателства, участие в съдебни заседания, съгласно указанията, дадени с ТР № 6/2013 г., т. 3, настоящият състав намира, че договорените и платени от ищцата адвокатски възнаграждения, в размери 800 лв. за първата и 600 лв. за въззивната инстанции, не са прекомерни и несъответни на усилията на адвоката на ищцата.
На следващо място, отхвърлянето на исковете по чл. 109 ЗС, посочени по-горе в точки 4 и 5 не освобождава ответника от разноски по делото, направени във връзка с тези искове пред първата инстанция. Това е така, защото исковете по т. 4 и т. 5 са отхвърлени с първоинстанционното решение, тъй като ответникът е отключил вратата, осигуряваща достъп от общата стълбищна клетка до подпокривното пространство, и е отковал и възстановил отваряемостта на дървен двукрилен прозорец, намиращ се на стълбището към избения етаж на двуетажната масивна жилищна сграда, в хода на първоинстанционното производство, след предявяването на исковете, плащането на дължимата държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице. Тоест, с поведението си, ответникът е дал повод за завеждане на тези искове и извършването на посочените разходи. Отхвърлянето на иска по чл. 109 ЗС, посочен по-горе в точка 3, не освобождава ответника от разноски по делото, направени във връзка с този иск както пред първата, така и пред въззивната инстанция, тъй като отхвърлянето му се дължи на обстоятелството, че ответникът е разширил пътеката между жилищната сграда и оградата след постановяване на първоинстанционното решение, уважаващо този иск. Тоест, ответникът следва да понесе отговорността за разноските, направени от ищцата при разглеждане на делото пред първата и въззивна инстанции не само във връзка с уважените, но и във връзка с отхвърлените искове.
Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на чл. 271, ал. 1 ГПК, доколкото първоинстанционното решение, включително и в частта му за разноските, е било обжалвано не само от ответника, но и от ищцата, и въззивната жалба на последната е уважена в частта й по иска по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне паянтова постройка-гараж, построена в съсобственото дворно място.
Като е приел, че не са налице основания по чл. 78, ал. 3 и ал. 5 ГПК за изменение на въззивното определение в частта за разноските, тъй като уговорените и платени от ищцата адвокатски възнаграждения за процесуалното й представителство пред първата и въззивната инстанция не са прекомерни, както и по съображения, че ответникът следва да понесе отговорността и за разноските, направени във връзка с отхвърлените срещу него искове по чл. 109 ЗС, посочени по-горе в точки 3, 4 и 5, въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 73 от 18. 02. 2022 г. по в. гр. д. № 605/2021 г. на ОС – Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: