Р Е Ш Е Н И Е № 475 София, 14 декември 2012 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Юлия Петкова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1647/12 година. Производството е образувано по саморъчно писмено искане от осъдения П. Д. П. за възобновяване на внохд № 236/2012г. по описа на ОС-Враца и отмяна на постановеното по него решение № 84 от 05.07.2012 год., с което е потвърдена присъда № 45 от 02.04.2012год. по нохд № 1552/2011 год. на РС-Враца. В искането, с което се иска отмяна на постановените съдебни актове се твърди, че съдилищата неправилно са признали молителя за виновен по предявеното му обвинение и се иска ревизия на наказателните дела. Оспорва се авторството на деянието с довода, че не той, а брат му е управлявал лекия автомобил, предмет на проверка от органите на МВР. Твърди се, че съдилищата не са обърнали внимание на тези му възражения и затова са нарушили закона като П. е осъден, вместо да бъде оправдан. По същество изложените доводи представляват основания за проверка по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Пред касационната инстанция подсъдимият и защитникът му поддържат искането по изложените в него и в допълнително представените от П. писмени съображения. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 45/02.04.2012 г. постановена по нохд № 1552/2011 г. Врачанският районен съд е признал подсъдимия П. Д. П. за виновен в извършено на 07.07.2011 год. в [населено място], престъпление по чл. 343б, ал. 2, във вр. ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК го е осъдил на една година и два месеца лишаване от свобода и глоба в размер на двеста лева, като го е лишил от правото да управлява МПС за срок от две години. На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът е постановил лишаването от свобода П. да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието от шест месеца лишаване от свобода и постановил отделното му изтърпяване, наложено на подсъдимия с влязла в сила на 31.05.2010 год. присъда по нохд № 10476/2009 год. на Софийския районен съд, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от три години. С решение от № 84/05.07.2012 г. по внохд № 236/2011 г. на ОС-Враца присъдата е потвърдена. Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, при спазване на законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 НПК и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. По соченото оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон - основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, искането не се подкрепя от данните по делото и е изцяло неоснователно. Присъдата и решението на въззивната инстанция не страдат от пороците, визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане по реда на посоченото производство. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на осъдения П.. За да са налице такива е необходимо да са нарушени специалните правила за провеждане на съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. От своя страна, второинстанционният съд по реда на чл. 313 и чл. 314 НПК е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви към решението/л.3-9/. При събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това, инстанциите не са възприели превратно доказателствата в разрез с правилата на формалната логика.При установяване на решаващите факти свързани с въпроса: извършено ли е престъпление от подсъдимия П., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установено точно поведението и действията му на сочената в обвинителния акт дата и място. След като е установено по несъмнен начин, че осъденият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При положение, че съдилищата не са допуснали нарушение на правилата на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е по реда на това производство да се подменя вътрешното им убеждение. По довода за допуснато нарушение на закона: И това посочено основание за възобновяване не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в искането по този довод се свеждат до твърденията, че незаконосъобразно П. е бил осъден за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК. При приетите за установени от съдилищата фактически положения, които не подлежат на контрол и по този ред, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, към които препращат разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, материалният закон е приложен правилно. По повод на подадена въззивна жалба в изпълнение на процесуалните си задължения, след като е обсъдил направените доводи, второинстанционният съд мотивирано е обосновал отказа да приеме, че съставът на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. В съставения акт за установено административно нарушение № 1146/11 от 07.07.2011 год. от полицейски служител от РПУ-В. точно е посочено, че установената чрез техническо средство алкохолна концентрация в подсъдимия-3,14%о е достатъчна, в случая, за доказване на това обстоятелство, при хипотезата на чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. И това е така, защото в ЦСМП-гр. В., П. отказал да даде кръв за изследване, което писмено е отразено в протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество/л. 9 от дознанието/. Описаното в съдебния акт неправомерно поведение, изводите за авторството на деянието от подсъдимия П., правилно е било квалифицирано по посочения текст от НК. Разгледано в тези параметри то осъществява всички обективни и субективни признаци на това престъпление. Възраженията на подсъдимия, че на 07.07.2011 год. през целия ден е бил у дома си, където употребявал алкохол, както и твърдението, че на същата дата не той, а брат му-св.Н. П. е управлявал автомобила, първоинстанционният съд е приел за несъстоятелни като изложил съображения, че обясненията на подсъдимия, освен като доказателствен източник, представлява и осъществено от него право на защита, което обаче е опровергано от останалите събрани и проверени доказателства. Изводите на съда за виновността на осъдения в осъществяване от обективна и субективна страна на посоченото престъпление са основани и подкрепени от показанията на свидетелите Х. Х., Ц. П., В. Б. и Й. И., частично - от показанията М. Д., В. П., Н. П. и В. Г., както и от приложените писмени доказателства, вкл. от цитирания по-горе АУАН и от талона за медицинско изследване. Действителното съдържание на нито едно от тези доказателства не е тълкувано превратно. Изложените съображения са безпротиворечиви, убедителни и логични, подкрепени от доказателствата по делото. Точно е посочено, че съставът на престъплението е осъществен от подсъдимия П., както от обективна, така и от субективна страна. Настоящата инстанция, по реда на посоченото производство, споделя изцяло изводите на съдилищата относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите им в нейна подкрепа представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагат ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.Данните за предходните осъждания на П. сочат за наличието на четири предходни осъждания за такива деяния. Последното от тях-споразумение от 31.05.2010 год. по нохд № 10479/2009 год. на Софийския районен съд, с което на основание чл. 343б, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК, П. е осъден на шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, определя: а/ правната квалификация на осъждането по чл. 343б, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК в решението, чиято отмяна се иска по реда на възобновяването; б/установява забраната за приложение на института на „условното” осъждане; в/налага необходимостта от приложението на чл. 68, ал. 1 от НК, което със съдебните си актове съдилищата законосъобразно са сторили. С оглед на изложеното, доводът за нарушение на материалния закон и искането за отмяна на съдебния акт по реда на възобновяване на наказателни дела, като неоснователен, също следва да бъде отхвърлен. Водим от горното и на основание чл. 426, във вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Д. П. за възобновяване на внохд № 236/2012г. по описа на ОС-Враца и отмяна на постановеното по него решение № 84 от 05.07.2012 год., с което е потвърдена присъда № 45 от 02.04.2012год. по нохд № 1552/2011 год. на РС-Враца. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: