Р Е Ш Е Н И Е № 32 София,06.04.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2372/2016 г. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Н. Б. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 455 от 13.03.2014 г. по в. гр. д. № 2476/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-6 състав решение № 3321 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 351/2008 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от молителката срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за недължимост на произтичащите от договор за кредит от 28.11.2005 г. главница в размер на 45 000 евро и акцесорни задължения: законна лихва върху главницата, считано от 05.12.2006 г. до окончателното й изплащане; лихви за периода от 09.04.2006 г. до 04.10.2006 г. в размер на 6 878.04 евро и такса за предсрочна изискуемост в размер на 30 евро. В молбата са изложени подробни съображения, поддържани също в съдебно заседание и в депозираната по делото писмена защита, за допуснато нарушение на правилата за призоваване на молителката в образуваното по нейна въззивна жалба производство по гр. д. № 2476/2013 г. на Софийски апелативен съд, имащо за резултат лишаването й от възможността за участие в разглеждането на правния спор. Молителката поддържа, че не е била редовно призована за единственото проведено по делото заседание на 14.02.2014 г., както и че не й е връчен надлежно препис от постановеното по делото въззивно решение № 455 от 13.03.2014 г. Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в съдебно заседание на 15.02.2017 г. Третото лице-помагач – Б. В. М. от [населено място] – не взема становище по молбата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, с оглед релевираното основание за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 305 ГПК, считано от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение, явяваща се момент на узнаване на атакуваното решение. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. От данните по делото се установява, че по образуваното по въззивна жалба на Н. Б. М. в. гр. д. № 2476/2013 г. на Софийски апелативен съд са насрочени две съдебни заседания – на 25.10.2013 г. и на 14.02.2014 г., за които на въззивницата са изпратени множество призовки на адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Видно от представеното с молбата за отмяна копие от лична карта, това е постоянният адрес на молителката, като същият е посочен и във въззивната жалба. На този адрес страната е била редовно призована и в първоинстанционното производство. Изпратената до въззивницата призовка на 25.06.2013 г. за насроченото съдебно заседание на 25.10.2013 г. е върната в цялост с отбелязване, че: адресът е посещаван многократно в различно време; не е открит никой от домашните; оставено е съобщение с телефон за контакт с призовкаря, но никой не се е отзовал. Изпратена е и втора призовка чрез адвокат Д. Д., връчена на 09.09.2013 г., която обаче по-късно е върната с молба от 24.10.2013 г. по съображения, че още пред първата инстанция пълномощията на посочения адвокат са били оттеглени. С оглед на това обстоятелство, в съдебно заседание на 25.10.2013 г. съдът е приел, че страната не е редовно призована и е отложил делото за 14.02.2014 г. За новото съдебно заседание на въззивницата Н. М. са изпратени три призовки от 29.10.2013г., 14.12.2013 г. и 22.01.2014г., които са върнати в цялост поради невъзможност да бъдат връчени на лицето по причина, че: „при позвъняване никой не отваря“, „оставено е съобщение с телефон за контакт, на което никой не се отзовава“; „търсеното лице не е познато на съседите от ап. 124“. В призовките е отразено, че адресът е посещаван многократно както в работни, така и в почивни дни, като са посочени и конкретните дати на посещенията – 07.11.2013 г., 16.11.2013 г., 06.12.2013 г., 24.01.2014 г., 26.01.2014 г., 05.02.2014 г. В проведеното на 14.02.2014 г. съдебно заседание съдът е счел, че въззивницата е редовно призована и е дал ход на делото, като е приключил разглеждането му. За постановеното въззивно решение от 13.03.2014 г. до въззивницата е изпратено съобщение, заедно с копие от съдебния акт, което е върнато на 24.04.2014 г. в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 27.03.2014 г., 08.04.2014 г. и 24.04.2014 г., но никой не е намерен и че на оставеното съобщение с телефон за контакт никой не се е отзовал. С разпореждане от 08.05.2014 г. съдията-докладчик по делото е указал да бъде изпратено ново уведомление до страната с писмо до началника на Бюро „Призовки“ с изискване на обяснения от връчителя. Такова ново съобщение не е изпратено, като на 16.05.2014г. върху върнатото в цялост съобщение от 24.04.2014 г. е поставено разпореждане, че същото е връчено редовно на страната при условията на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.). Настоящият състав намира, че при призоваването на молителката не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да я е лишило от възможността да участва в производството по делото пред Софийски апелативен съд. С оглед факта, че при многобройните посещения на връчителя молителката не е могла да бъде намерена на адреса, посочен лично от нея, и преди всичко с оглед сведенията от последната призовка от 22.01.2014 г., че лицето не е познато на съседите от ап. 124, правилно въззивният съд е приел призоваването на същата за редовно. При тези данни следва да се счете, че са осъществени предпоставките на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.), която норма е приложима в случая на основание § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК (2008 г.). Що се отнася до обстоятелството, че съдът не е посочил изрично основанието, на което е приел страната за редовно призована, същото е без значение, доколко при описаните факти приложима би могла да бъде единствено нормата на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.). От друга страна, следва да се има предвид, че процесуално нарушение, водещо до лишаване на страната от участие в процеса, като основание за отмяна на влязлото в сила решение, представлява не непосочването на относимата правна норма, а нейното неправилно прилагане. Не може да бъде споделено и оплакването на молителката за нередовно връчване на препис от постановеното въззивно решение. С оглед начина на оформяне на върнатото в цялост съобщение от 18.03.2014 г., по отношение на връчването на преписа също следва да се счете за приложима хипотезата на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.). Неоснователен в тази връзка е доводът, че съдът е разпоредил прилагането на посочената норма на 16.05.2014 г., след като с разпореждане от 08.05.2014 г. е указал да бъде извършено ново връчване на уведомление и без това указание да е било изпълнено. Доколкото посочените във върнатото съобщение данни са достатъчни за преценката относно редовността на връчването на преписа от въззивното решение на страната, за съда не е съществувало задължение за изпращане на ново съобщение. Поради това, неизпълнението на разпореждането му от 08.05.2014 г. не опорочава процесуалното действие по вече извършеното връчване на препис от решението и преценката на същото в разпореждането от 16.05.2014 г. като редовно. С оглед всичко изложено, настоящият състав приема, че молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Независимо от посочения изход на делото, предвид изричното изявление на процесуалния пълномощник на ответника по молбата, че не претендира разноски, такива не му се присъждат. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Н. Б. М. от [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение № 455 от 13.03.2014 г. по в. гр. д. № 2476/2013 г. на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: