О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 481 София, 28.07. 2010 г.   Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети юли, две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА ЧЛЕНОВЕ:           СВЕТЛА ЦАЧЕВА          АЛБЕНА БОНЕВА като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 298 по описа за 2010 г. взе предвид следното:   Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от П. В. В. срещу определение № 661/24.02.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 166/2010 г. С него е потвърдено определение на Варненския районен съд за прекратяване на производството по делото. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимна страна и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали удостоверение със съдържание, че при работодателя няма налични каквито и да са документи и невъзможност да се предоставят данни за трудов стаж и доход, е със съдържанието по чл. 1, ал. 2 УУТССР. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. П. В. В. – В. е предявила иск по чл. 357, ал. 1 КТ срещу Районно управление С. осигуряване – В. за установяване на трудов стаж за периода 01.06.1970 – 19.04.197 г. във Ф. „Д”, Б. Твърди, че е загубила трудовата си книжка. От Националния осигурителен институт, РУ „С”, Д. е уведомена, че документите, удостоверяващи осигурителен стаж и доход на осигурителя не са му предадени. В писмо от Държавна агенция „А”, Териториален държавен архив – Д. е изнесена информация, че от месец април 1967 г. фабрика „Д”, Б. е преминала към ДСП „Б”, Т. През 1973 г. дейността на фабриката е закрита с разпореждане на ДСО „Български плодове, зеленчуци и консерви”, София и ОНС – Т. Правоприемника на фабриката – ДСП „Б” Т. сега е „Д” АД – Д. От „Д” АД, Д. е постъпило писмо, че няма налични документи на фабрика „Д”. Районният съд е приел, че това писмо не съдържа информация, че книжата, ведомостите и пр. са изгубени или унищожени. Освен това, съдът служебно получил информация от Община Д., че разплащателните ведомости на фабриката се съхраняват от кмета на „Д” АД, Д. Поради това, съдът приел, че не е установено книжата и ведомостите за процесния период да са загубени или унищожени, което прави иска е недопустим и е прекратил производството по делото. Въззивният съд потвърдил това определение, като посочил, че изразът „в невъзможност да издаде исканите документи” не е еднозначен на тяхното изгубване или унищожаване по смисъла на закона. Обжалваният съдебен акт е неправилен. Щом текстът на удостоверението е бил неясен, съдът е трябвало да укаже на страната и да изиска нов с нужното му съдържание. В случая е следвало да се изясни по какви причини в „Д” АД – Д. липсва документация на фабрика „Д” – поради това, че акционерното дружество не е правоприемник на ДСП „Б” Т. и съответно на фабрика „Д” или, макар и правоприемник не е получил документацията или част от нея или пък в последствие тя е изгубена или унищожена. Трябва да бъде изяснено, че ако акционерното дружество не е получило документите на ДСП „Б” Т. и в частност на фабрика „Д” и при наличните данни, че те не се съхраняват в РУСО, това значи, че са изгубени. Загубени са и, когато не се намират в предприятието, въпреки, че би следвало да са там и не са предадени на друг, определен от закона субект. За този факт не е нужно съществуване на нарочен документ или точно установяване на момента и обстоятелствата по изгубването им. Възможно е отговора на акционерното дружество да се дължи на неяснота, че фабрика „Д” е била преминала в ДСП преди правоприемството от „Д” АД – Д. и последното да не е извършило проверка на архива от праводателя си. Накрая, районният съд е приел, че документацията на фабрика „Д” е наличен и се съхранява от бившия управител на „Д” АД – Д. Д. Такова правомощие той по закон няма, а ищецът не разполага с правна възможност да го принуди да предостави нужните му документи. Съдът е следвало да разпореди на Д. да изпрати намиращите се у него книжа, като при неизпълнение приложи цялата строгост на закона. Всичко изложено сочи на извод за неправилност на обжалваното определение. То следва да бъде отменено и делото върнато на РС за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, съдът     ОПРЕДЕЛИ:   ДОПУСКА до касационно обжалване частната жалба подадена от П. В. В.. ОТМЕНЯ определение № 661/24.02.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 166/2010 г. ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: