Р Е Ш Е Н И Е № 455 гр. София, 17.12. 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 декември, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1427/2014 година. Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационна жалба на частните обвинители Б. В. Н., Н. В. Н. и Т. Ц. С., чрез техния повереник – адвокат Е. Б., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 234/2014 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона поради неправилна квалификация на деянието. Иска се съдебният акт да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 166/13.05.2014 г., Софийският апелативен съд, наказателна колегия, 5-ти състав, е потвърдил присъда № 2/17.01.2014 г., постановена по нохд № 562/2013 г., на Врачанския окръжен съд, с която подс. Х. Н. М. е бил признат за виновен и осъден за извършено на 24.05.2013 г., престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. “в”, вр. чл. 342, ал. 1 НК и при условията на чл. 58а и чл. 54 НК осъден на две години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Лишил го е от правото да управлява МПС за срок от три години и е присъдил направените разноски. По довода за нарушение на закона: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - нарушение на материалния закон, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в жалбата, в цялост и по същество се свеждат до твърденията за неправилна квалификация на деянието по чл. 343а НК. Посочените в касационната жалба възражения във връзка с направения довод, са идентични с поддържаните и пред апелативния съд. Същият подробно се е занимал с тях в мотивите си и е направил законосъобразен извод, че са неоснователни. Изложените в тази връзка съображения са подробни и подкрепени от доказателствата по делото. Правилно е било прието, че в случая с оглед събраните и приети данни има оказана помощ от страна на подсъдимия, даваща основание за приложение на чл. 343а НК. Безспорно е установено обаждането му на националния номер за спешни случаи - 112, за извикване на екип, на „Бърза помощ”, което пряко е било насочено към спасяването на пострадалия, който е бил жив непосредствено след произшествието и се е нуждаел от специализирана медицинска намеса. В тази връзка и настоящата инстанция не може да приеме доводите на частното обвинение за това, че подс. М. е следвало да предприеме действия по оказване помощ на пострадалия, различни от тези които е извършил. Няма съмнение, с оглед на констатираните травми, че същите са изисквали специализирана медицинска помощ, каквито познания той не притежава. Неговото поведение е било продиктувано от загрижеността за живота и здравето на пострадалия. Действал е със съзнанието, че има нужда от помощ, че тя е необходима с оглед спасяване на живота му и че може да бъде оказана само от квалифицирани специалисти. Затова и настоящата инстанция с оглед на изложеното счита, че деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и правната квалификация на деянието се явява законосъобразна. Съставът на Върховният касационен съд, изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяването на осъдителна присъда по посочената квалификация, което се атакува с касационната жалба. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. С оглед на изложеното, доводът за допуснато нарушение на закона и искането за преквалифициране на деянието, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени. Поради това касационната инстанция счита, че жалбата се явява изцяло неоснователна и атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 166/ 13.05.2014 г., по внохд № 234/2014 г., на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, 5-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: