РЕШЕНИЕ № 149 София, 16 април 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осми април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5105 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 110/19.05.2014 на Кърджалийския окръжен съд по гр. д. № 102/2014, с което е потвърдено решение № 125/29.01.2014 на Кърджалийския районен съд по гр. д. № 1330/2013 г., с което е уважен до размера на 7.645,44 лева предявеният иск за съществуване на вземането за наемна цена по чл. 232, ал. 2 ЗЗД със законните лихви. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправия въпрос за възможността с последващ договор страните да уредят нови отношения и да преуредят съществуващите отношения. По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД договорите могат да изменяни, прекратени, разваляни или отменяни само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Постигнатото съгласие съгласно чл. 9 ЗЗД обвързва страните, но тази обвързаност не е неотменна. Надлежното изпълнение е един от начините страните да се освободят от обвързаност, те могат да се освободят и чрез постигането на ново съгласие било като прекратят, развалят или отменят сключения договор, било като уговорят други (различни) насрещни права и задължения. Една от страните може да се освободи от обвързаност, без съгласието на другата само като изпълни задължението си или като упражни уредено от закона съответно потестативно право. Така като кредиторът може да се съгласи да приеме нещо друго за удовлетворяване на вземането си (чл. 65 ЗЗД), така двете страни могат да уговорят заменянето на някоя от дължимите престации с друга или други престации. Продавачът може да се съгласи да получи в собственост вещ вместо дължимата цена; страните по договора за наем може да се съгласят вместо наемна цена да се дължи определена услуга; страните по договора за дарение могат да се съгласят да отменят дарението или да преуредят отношенията си, като дарителят получи нещо равностойно; страните по договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане могат да се съгласят приобретателят да дължи рента и т.н. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с договор от 29.01.2010 г. ищецът е отдал под наем на ответника паркинга пред залата за манипулации и пакетиране срещу месечен наем в размер на 422,40 лв. с ДДС, който не е заплащан в периода от 28.06.2010 до 25.11.2011 г. Сключеният на 05.02.2010 г. договор за охрана на различни обекти на наемодателя срещу цената по договора за наем има за предмет не съществуващото наемно правоотношение, а само една от престациите. Изпълнението или неизпълнението на задълженията по договора за охрана може да бъде основание за търсене на друга отговорност. Правилно въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от сключения на 29.01.2010 г. договор за наем, но в нарушение на закона е приел, че ответникът е продължил да дължи паричната сума, уговорена като наемна цена и след 05.02.2010 г. Правилно съдът е приел, че сключеният по-късно договор за охрана не погасява задължението на наемодателя да предоставя ползването на вещта, но неправилно е приел, че цена на ползването продължава да е първоначално уговорената парична сума. С договора за охрана страните са се съгласили ответникът да поеме охраната на различни обекти на наемодателя, като за целта са му предоставени и отделни помещения, но възнаграждението по договора за охрана е ползването на посочените имоти на наемодателя, в т.ч. паркинга пред залата за манипулации и пакетиране. С втория договор не е уговорено парично възнаграждение за охраната и възможност за прихващане с наемната цена, с него е уговорено вместо заплащане на наемна цена да се дължи осъществяването на охрана. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено в обжалваната част, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че с договор от 29.01.2010 г. ищецът е отдал под наем на ответника паркинга пред залата за манипулации и пакетиране срещу месечен наем в размер на 422,40 лв. с ДДС. С договор от 05.02.2010 г. страните са пеуредили отношенията си по договора за наем, като ответникът е поел охраната на различни обекти на наемодателя, като вместо възнаграждение ответникът получава ползването на различни вещи, в т.ч. паркинга пред залата за манипулации и пакетиране. Видно от изложеното след 05.02.2010 г. ответникът не дължи паричната сума, уговорена като наемна цена по договора от 29.01.2010 г., поради което той не дължи наем за процесния период от 28.06.2010 до 25.11.2011 г., както и лихви върху претендираната сума. На касатора [фирма], К. следва да бъде присъдена сумата 2.768,00 лева разноски по делото, както се претендират. При този изход на делото разноски в заповедното производство не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 110/19.05.2014 на Кърджалийския окръжен съд по гр. д. № 102/2014 в уважителната част. ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от [фирма], К. срещу [фирма], К. за съществуването на задължение за сумата 7.645,44 лева наемна цена на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД със законната лихва от 28.06.2013 г. на основание чл. 86 ЗЗД. ОСЪЖДА [фирма], К. да заплати на [фирма], К. сумата 2.768,00 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.