Р Е Ш Е Н И Е № 578 С о ф и я, 11 д е к е м р и 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 02 д е к е м в р и 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Н. Дърмонски наказателно дело № 1926/2013 година. С касационни жалби от повереника на частната тъжителка и гражданска ищца В. Б. А. от София адв.Н.Л. от САК, от управителя на гражданския ответник „Т.”-Е.-София адв.Н.Д. от САК и от защитника на подсъдимата К. М. И. от София адв.М.П. от САК се атакува решение № 833 от 18.06.2013 г., постановено по ВНЧХД № 2770/2012 г. от Софийски градски съд, като се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон относно уважения граждански иск срещу подсъдимата и гражданския ответник, касаещи основателността на иска и справедливостта на присъденото в полза на ищцата обезщетение за претендираните от нея неимуществени вреди – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се правят обективно разнопосочните искания, в първата, за изменяване на решението и уважаване на иска в пълния му предявен размер, а в последните – за отмяната му и отхвърляне на иска изцяло като неоснователен. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите. Частната тъжителка и гражданска ищца В. А., чрез повереника си адв.Н.Л. поддържа жалбата си и моли да бъде уважена, съответно оспорва жалбите на противните й страни. Подсъдимата К. И., чрез защитничката й адв.М.П., еднопосочно с управителя на едноличното търговско дружество И.К. чрез повереника й адв.Д. молят жалбите им да бъдат уважени, съответно жалбата на частната тъжителка и гражданска ищца да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд провери правилността на решението в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда от 22.12.2011 г., постановена по НЧХД № 10459/2010 г. Софийският районен съд е признал подсъдимата К. М. И. от София за невинна в това на 20.02.2010 г. чрез печатно произведение - статия във вестник „Т.”, публично да е разгласила позорно обстоятелство за В. Б. А. от София и я е оправдал по предявеното й обвинение по чл.148, ал.2, пр.1-во вр.ал.1, т.1 и 2 вр.чл.147, ал.1 от НК. Предявените граждански искове срещу подсъдимата К. И. и срещу нея и „Т.”-Е.-София първата самостоятелно, а по втория иск солидарно да заплатят на ищцата В. А. по 10 000 лв, претендирано обезщетение за причинени й неимуществени вреди от деянието са били отхвърлени като неоснователни. Присъдата е била обжалвана от повереника на частната тъжителка и гражданска ищца адв.Л. с оплаквания за необосноваността и незаконосъобразността й с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд, алтернативно за постановяване от градския съд на нова осъдителна за подсъдимата присъда, с уважаване на предявения солидарно срещу нея и гражданския ответник граждански иск, с искане за разпит на свидетел. След проведено въззивно съдебно следствие и позоваването на изтекла давност за наказателно преследване от подс.И., Софийският градски съд е приел в решението си № 833 от 18.06.2013 г. по ВНЧХД № 2770/2012 г. възражението й за изтекла преследвателска давност за основателно, отменил е изцяло първоинстанционната присъда, прекратил е наказателното производство, като се е произнесъл по основателността на предявения срещу нея и гражданския ответник „Т.”-Е.-София граждански иск, осъждайки ги солидарно да заплатят на ищцата А. сумата от 4000 лв за репариране на причинените й неимуществени вреди от деянието, отхвърляйки иска до пълния му предявен размер от 10 000 лева като неоснователен „и недоказан”. Касационната жалба на повереника на частната тъжителка и гражданска ищца визира въззивното решение в неговата гражданско-отхвърлителна част, считайки го неправилно и в разрез с изискванията за справедливост, като се претендира за изменяването му с увеличаване на размера на присъденото й обезщетение до пълния размер на иска. В писмено допълнение адв.Л. доразвива доводите им за заниженост на присъденото обезщетение и подкрепя искането им за завишаване на размера му до предявения с иска, а с писмено възражение оспорва жалбите на подсъдимата и гражданския ответник. Подсъдимата И. чрез защитника си атакува решението в гражданско-осъдителната му част с доводи за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, довело до осъждането й солидарно с гражданския ответник да заплати обезщетение на ищцата, което било и несправедливо по размер – основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК с искане за отмяна на решението „в обжалваната му част относно уважения граждански иск в размер на 4000 лева”, но като се настоява, че искът „може да бъде предявен пред гражданския съд”, без опасност да бъде погасен по давност съобразно гражданското законодателство. Жалбата на гражданския ответник „Т.”-Е.-София също е насочена срещу решението в гражданско-осъдителната му част, в която част се счита за „неправилно, необосновано и незаконосъобразно и е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила”, като се отправя същото искане само за отмяна на решението в атакуваната му част, без виждане за съдбата на предявения граждански иск. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира, че жалбите са подадени в законния срок, от страни в процеса, имащи право на жалби и срещу въззивно решение, с което за първи път се пререшава въпроса за гражданската отговорност по предявения граждански иск между страните, поради което са процесуално допустими. По съществото на наведените в жалбите доводи Върховният касационен съд приема следното : По жалбата на защитника на подсъдимата : Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Тя е насочена срещу решението в гражданско-осъдителната му част и не следва да се коментират доводите, свързани със спазване на процедурата относно прилагане на института на давността за наказателно преследване на подс.И., в която част въззивният съдебен акт е влязъл в законна сила. Още повече, че се потвърждава изразеното и в последната дума на подсъдимата желание да се възползва от изтеклата давност в смисъла, извън вложения в разпоредбата на чл.24, ал.2 от НПК, като пречка наказателното производство да продължи. Разглеждането на предявения граждански иск е в съответствие с цитираното тълкувателно решение на ОСНК на ВКС и градският съд е изложил убедителни съображения относно основателността му, подлагайки на обективен и всестранен анализ събраните доказателствени материали. Правилно са отграничени обстоятелствата, изложени в авторската статия на подс.И., с които е засегната личната сфера на тъжителката и относно които обосновано е отхвърлен изводът на районния съд чрез тяхното оповестяване на обществото „да се реализират определени обществено значими интереси (правото на обществото да получава информация)”. Неоснователно се възразява срещу обсъждането на показанията на разпитаните във въззивното производство свидетели И. и Д., но и от които съдът е извел извод само за налични слухове, но не и за категорични доказателства в подкрепа на изложените в статията факти за близки, в смисъл на интимни отношения на тъжителката със св.С. и в настоящето, когато живее на съпружески начала с друг мъж. Законосъобразно съдът е приел, че публичното огласяване на тези непроверени по съответния ред обстоятелства е неправомерно, противоправно поведение и то е било допуснато при непредпазливата форма на вина, но което, заради причинната връзка с доказаните морални болки и страдания на тъжителката, е основание за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимата съгласно чл.45 от ЗЗД. Обемът на тези неимуществени вреди е изследван чрез показанията на св.П., св.И., св.С. и дължимото се обезщетение е съобразено с изискванията на чл.52 от ЗЗД за справедливост, поради което ВКС приема, че не е налице нито порочен анализ на доказателствената основа, нито неправилно приложение на материалния закон, а още по-малко може да се говори за „явно несправедливо” решение с осъждането на подсъдимата за гражданска обезвреда на вредите на тъжителката. Жалбата на защитника на подсъдимата, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. По жалбите на поверениците на гражданската ищца и на гражданския ответник : И двете жалби също са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Изводимо и от гореизложеното, законосъобразно е обоснован изводът на съда относно основанията за отговорност на подс.И. по чл.45 от ЗЗД (да не се вреди другиму) и по чл.49 от ЗЗД за възложителя на работата, ответникът „Т.”-Е.-София. За последното съдебната практика на ВКС е обилна и категорична и не следва да се излагат допълнителни съображения относно гаранционно-обезпечителната отговорност на лицето, било юридическо или физическо, възложило работата на прекия причинител на вредата, следваща се от негово неправомерно деяние, извършено виновно. Спорът дали отмереното парично обезщетение е достатъчно с оглед вложения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост е разрешен от съда на основата на правилна оценка на моралната укоримост на деянието, на характера и обема на засегнатите личностни права на чест, достойнство и на личен живот, на реално претърпените от тъжителката морални болки и страдания, дали отражение върху нормалния й начин на живот. Настоявайки за завишаване на размера на дължимото й се обезщетение, ищцата акцентира върху изживяванията й доколко изнесените неверни обстоятелства ще дадат отражение върху семейния й живот, отношенията й с възпитаваните от нея деца и с другите й близки и познати. От показанията на св.И. е изяснено, че опасенията й са били неоснователни и близките й са съхранили доверието си в стойностните й личностни качества, подкрепили са я да се пребори с неверните внушения от изложеното в статията и да съхрани изградената от нея положителна репутация. И доколкото отмерването на справедливо обезщетение поначало е субективно, то остойностяването му следва да бъде подчинено и на критериите за житейска справедливост, според степента на развитие на обществените отношения. Въззивният съд е определил това обезщетение на 4000 лв, за разлика от виждането на ищцата, настояваща за 10 000 лв. ВКС счита, че в случая не паричната, а моралната стойност на осъдителния съдебен акт има по-голямо значение за изчистване доброто име на ищцата, а изплащането на присъденото обезщетение ще има своето значение като гражданскоправна санкция както за подсъдимата, така и за възложителя на работата й в бъдеще да не се допуска такова морално укоримо засягане на личностната сфера на който и да е български гражданин. Поради това касационната инстанция намира, че така определеният размер на дължимото й се обезщетение отговаря в съответната степен на изискванията за справедливост по чл.52 от ЗЗД и няма основание за завишаването му. Всъщност, въпреки подадената в горния смисъл жалба от повереника на гражданската ищца, в писменото им становище срещу жалбите на подсъдимата и на гражданския ответник е посочено, че в тази му част (за уважаване на иска в размер на 4000 лв) решението „е справедливо, постановено при спазване на материалния .. закон”. Жалбите както на ищцата А., така и на гражданския ответник „Т.”-Е.-София, като неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 833 от 18.06.2013 г., постановено по ВНЧХД № 2770/2012 г. от Софийският градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :