6 Р Е Ш Е Н И Е № 430 гр. София, 12 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар ..………………. НАДЯ ЦЕКОВА .….…...……… и с участието на прокурор ……….… ИВАЙЛО СИМОВ .………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1307/2014 г. по описа на ВКС, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на ЧНД № 5032/2013 г. по описа на Бургаския районен съд, отмяна на постановеното по него определение от 14.01.2014 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В искането на главния прокурор е релевирано възражение за допуснато от първоинстанционния съд при постановяване на цитираното определение нарушение на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, представляващо основание за възобновяване на делото и разглеждането му от друг съдебен състав. Твърдението за нарушение на материалния закон при извършеното групиране на наказанията на осъдения И. Б. е мотивирано със съображения, че образуваните от съда две групи съвкупности и определянето на общо наказание по тях били постановени в нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Съдът неправилно включил в първата група наказанието по НОХД № 54/2006 г. на РС – гр.Царево, тъй като то участвало вече в друга съвкупност, образувана на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК по ЧНД № 7/2007 г. на РС – гр.Царево, като общото наказание по нея било изтърпяно. Образуването на нова съвкупност по ЧНД № 5032/2013 г. на РС – гр.Бургас от наказанията, наложени по НОХД № 54/2006 г. на РС – гр.Царево и по НОХД № 257/2013 г. на РС – гр.Карнобат не било в интерес на осъдения, тъй като наказанието по нея по принцип следвало да се търпи отделно и представлявало самостоятелно основание за приложението на чл. 24 от НК. Престъплението по НОХД № 257/2013 г. на РС – гр.Карнобат било в отношение на съвкупност с останалите три престъпления от втората формирана съвкупност, като включването му в нея се явявало най-благоприятно за осъдения съчетание съгласно изискванията на т. 9 от ППВС № 4/1965 г. и ТР № 11/1987 г. на ОСНК. След определянето на общо наказание по четирите дела, съдът следвало да го увеличи съгласно чл. 24 от НК с оглед високата обществена опасност на дееца, общия брой извършени от него деяния, упоритостта и честотата при извършването им, липсата на промяна в поведението му след поредното осъждане. В съдебно заседание на касационната инстанция осъденият И. М. Б., редовно призован, не се явява. Неговият служебно назначен защитник адв. К. счита, че постановеното от районния съд групиране не е в интерес на осъдения, поради което наказателното дело следва да бъде възобновено. Представителят на ВКП дава заключение, че искането за възобновяване е основателно и следва да бъде уважено по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: Искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е основателно. С предложение на Бургаската районна прокуратура от 20.12.2013 г. (л. 26 – л. 27 от НЧД № 5032/2013 г.) БРС е бил сезиран да определи по отношение на осъдения И. Б. на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание по четири наказателни дела – НОХД № 2662/2013 г. по описа на БРС, НОХД № 257/2013 г. по описа на РС – гр.Карнобат, НОХД № 1987/2013 г. по описа на БРС и НОХД № 4854/2013 г. по описа на БРС. С определение № 46 от 14.01.2014 г. по НЧД № 5032/2013 г. Бургаският районен съд по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК е наложил по отношение на осъдения И. М. Б. на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание измежду определените му по НОХД № 54/2006 г. по описа на РС – гр.Царево и НОХД № 257/2013 г. по описа на РС – гр.Карнобат, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца, което е увеличил на основание чл. 24 от НК на осем месеца лишаване от свобода, като е постановил да бъде изтърпяно на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС в затвор при първоначален строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът е приспаднал от определеното за изтърпяване наказание изцяло времето, през което осъденият Б. е изтърпял общо наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, определено му по НОХД № 54/2006 г. по описа на РС – гр.Царево и НОХД № 257/2013 г. по описа на РС – гр.Карнобат. Със същото определение БРС е наложил по отношение на осъдения И. Б. на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание измежду определените му по НОХД № 2662/2013 г. по описа на БРС, НОХД № 1987/2013 г. по описа на БРС и по НОХД № 4854/2013 г. по описа на БРС, а именно лишаване от свобода за срок от десет месеца, което да бъде изтърпяно на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС в затвор при първоначален строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът е приспаднал от определеното за изтърпяване наказание времето, през което осъденият е изтърпявал наказание лишаване от свобода по НОХД № 2662/2013 г. по описа на БРС, считано от 15.12.2013 г. Видно от приложената на л. 29 – л. 31 от НЧД № 5032/2013 г. справка за съдимост на осъдения Б. по цитираните дела, той е бил осъден общо 13 пъти, включително и: - със споразумение по НОХД № 2662/2013 г. на БРС (пункт 9 от справката за съдимост), одобрено с влязло в сила определение от 23.09.2013 г., осъденият е приел да изтърпи наказание от пет месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, извършено на 19.06.2012 г.; - със споразумение по НОХД № 257/2013 г. на РС – гр.Карнобат (пункт 10 от справката за съдимост), одобрено с влязло в сила определение от 08.11.2013 г., осъденият е приел да изтърпи наказание от шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 7 от НК, извършено на 16.12.2006 г.; - със споразумение по НОХД № 1987/2013 г. на БРС (пункт 11 от справката за съдимост), одобрено с влязло в сила определение от 19.11.2013 г., осъденият е приел да изтърпи наказание от десет месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, извършено на 14.03.2013 г.; - със споразумение по НОХД № 4854/2013 г. на БРС (пункт 12 от справката за съдимост), одобрено с влязло в сила определение от 17.12.2013 г., осъденият е приел да изтърпи наказание от десет месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода 11.03. – 12.03.2013 г. Така изброените престъпления по пунктове 9, 10, 11 и 12 от справката за съдимост на осъдения Б. поначало са в реална съвкупност помежду си, тъй като деянията по тях са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Деянието по НОХД № 257/2013 г. на РС – гр.Карнобат (пункт 10 от справката за съдимост), извършено на 16.12.2006 г., е в съвкупност и с деянието, извършено от осъдения Б. на 30.04.2006 г. по НОХД № 54/2006 г. на РС – гр.Царево (пункт 4 от справката за съдимост), за което с влязла в сила на 29.06.2007 г. присъда му е било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода. От своя страна, престъплението по НОХД № 54/2006 г. на РС – гр.Царево (пункт 4 от справката за съдимост) е в съвкупност с престъплението по НОХД № 2518/2006 г. на БРС (пункт 2 от справката за съдимост), извършено на 04.05.2005 г., за което с одобрено на 01.11.2006 г. споразумение осъденият Б. е приел да изтърпи наказание пробация. Както правилно е отразено в искането на главния прокурор, за групиране на наказанията по осъжданията на Б. по НОХД № 54/2006 г. на РС – гр.Царево и по НОХД № 2518/2006 г. на БРС (пункт 4 и пункт 2 от справката за съдимост) по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е било постановено определение по НЧД № 7/2007 г. на РС – гр.Царево, влязло в сила на 09.11.2007 г., с което по отношение на осъдения И. Б. е било наложено общо наказание шест месеца лишаване от свобода при общ първоначален режим на изтърпяване, към което на основание чл. 23, ал. 2 от НК е било присъединено наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Т.е. наказанието пробация, наложено по НОХД № 2518/2006 г. на БРС, е било погълнато от по-тежкото наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. С определение от 08.11.2013 г., влязло в сила на 25.11.2013 г., по НОХД № 257/2013 г. на РС – гр.Карнобат въпросът за кумулирането на наказанията на осъдения Б. е бил преразгледан с оглед последващите му осъждания, като определените му наказания по НОХД № 54/2006 г. на РС – гр.Царево и по НОХД № 257/2013 г. на РС – гр.Карнобат са били групирани, било му е наложено общо наказание шест месеца лишаване от свобода, увеличено на основание чл. 24 от НК на осем месеца лишаване от свобода, на основание чл. 25, ал. 2 от НК е било приспаднато изцяло изтърпяното наказание по НОХД № 54/2006 г., а по отношение на наложеното му наказание по НОХД № 2662/2013 г. на БРС в размер на пет месеца лишаване от свобода е било постановено отделно изтърпяване. Извън съвкупността е останало наказанието пробация, наложено по НОХД № 2518/2006 г. на БРС (по отношение на което в материалите по делото липсват данни за изпълнението му). След осъжданията на Б. по НОХД № 1987/2013 г. по описа на БРС и НОХД № 4854/2013 г. по описа на БРС e възникнала необходимост и от нова преценка на цялостната престъпна дейност на осъдения във връзка с групирането на наказанията, с оглед на което е проведена и процедурата по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК по НЧД № 5032/2013 г. на БРС. В тази връзка съставът на БРС незаконосъобразно е преценил, че групирането на НОХД № 257/2013 г. по описа на РС – гр.Карнобат с НОХД № 54/2006 г. по описа на РС – гр.Царево (формираната от съда първа група съдебни актове и деяния) и изключването му от съвкупността с НОХД № 2662/2013 г. по описа на БРС, НОХД № 1987/2013 г. по описа на БРС и по НОХД № 4854/2013 г. по описа на БРС (формираната втора група) е по-благоприятно за осъдения. Само по себе си наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено на дееца по НОХД № 257/2013 г. на РС – гр.Карнобат, не повлиява практически наказателноправното положение на осъдения, тъй като при включването му в първата група то се кумулира с другото наказание от шест месеца лишаване от свобода по НОХД № 54/2006 г. по описа на РС – гр.Царево, а при включването във втората група – се поглъща от по-тежкото наказание десет месеца лишаване от свобода по НОХД № 1987/2013 г. по описа на БРС и по НОХД № 4854/2013 г. по описа на БРС. При избрания от съда вариант обаче осъденият следва да търпи отделно 1) шест месеца лишаване от свобода при кумулацията на НОХД № 257/2013 г. на РС – гр.Карнобат с НОХД № 54/2006 г. по описа на РС – гр.Царево, 2) десет месеца лишаване от свобода при кумулацията на НОХД № 2662/2013 г. по описа на БРС, НОХД № 1987/2013 г. по описа на БРС и по НОХД № 4854/2013 г. по описа на БРС и 3) наказание пробация по НОХД № 2518/2006 г. на БРС (тъй като се разпада съвкупността между него и НОХД № 54/2006 г. на РС – гр.Царево). Претендираният от прокурора вариант е по-благоприятен за осъдения, тъй като той следва да търпи отделно 1) шест месеца лишаване от свобода при групирането на НОХД № 54/2006 г. на РС – гр.Царево и НОХД № 2518/2006 г. на БРС и 2) десет месеца лишаване от свобода при групирането на НОХД № 2662/2013 г. по описа на БРС, НОХД № 257/2013 г. на РС – гр.Карнобат, по НОХД № 1987/2013 г. по описа на БРС и по НОХД № 4854/2013 г. по описа на БРС. Тъй като съгласно приложената справка от МП, ГД”ИН”, Затвора – Бургас (л. 18 от НЧД № 5032/2013 г. на БРС) осъденият Б. е изтърпял наказанието от шест месеца лишаване от свобода по НОХД № 54/2006 г. на РС – гр.Царево за времето от 30.11.2007 г. до 17.05.2008 г., съдът е следвало да се произнесе по определянето на ново общо наказание по НОХД № 2662/2013 г. по описа на БРС, НОХД № 257/2013 г. на РС – гр.Карнобат, по НОХД № 1987/2013 г. по описа на БРС и по НОХД № 4854/2013 г. по описа на БРС, така както е било поискано с предложението на прокурора. Следва да се отбележи, че при определянето на общо наказание съгласно принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание (ППВС № 4/1965 г., т. 9; Р № 11/27.02.1987 г. по н.д. № 3/87 г., ОСНК на ВС) се изхожда от конкретно наложените наказания за съответните деяния, включени в съвкупностите, а не от обстоятелствата дали някое/и от наказанията са реално изтърпени, нито от приложението, респ. отказа от приложение, на чл. 24 от НК. Съгласно чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от НК изтърпяното наказание по някоя от присъдите се приспада от общото наказание, но не е фактор, който определя изгодността на съответните варианти от съвкупности, общото наказание за които се формира съгласно правилата на чл. 23, ал. 1 от НК. При всяко последващо групиране съдът има суверенна преценка по въпроса дали да приложи или не разпоредбата на чл. 24 от НК по отношение на определеното общо наказание, поради което най-благоприятното за осъдения съчетание не се влияе и от вероятността за евентуално увеличаване на общото наказание по чл. 24 от НК. С оглед изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че в рамките на възложената компетентност и предоставените от закона правомощия следва да уважи като основателно искането на главния прокурор за възобновяване на НЧД № 5032/2013 г. по описа на Бургаския районен съд и отмяна на постановеното по него определение № 46 от 14.01.2014 г. Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НЧД № 5032/2013 г. по описа на Бургаския районен съд, ХІ наказателен състав, като ОТМЕНЯ постановеното по него определение № 46 от 14.01.2014 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския районен съд от стадия на съдебното заседание. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.