2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60447 гр. София, 03.6.2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2. Ерик Василев при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1099 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на РБ и Д. Г. Д. против решение № 1498/14.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 2442/2020 г. от 12-ти състав на САС. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. Съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е основателен до размер на сумата от 12 000 лева и е постановил решение в този смисъл. Съдът е приел, че против ищеца е повдигнато на 18.12.2011г. обвинение и образувано досъдебно производство № 307/2013г. на ГДНП –МВР, прокурорска преписка № 674 / 2012г. по описа на Специализираната прокуратура. Наказателното производство срещу ищеца било прекратено с постановление от 21.03.2014г. на прокурор при Специализираната прокуратура на основание чл. 243, ал.1 т.2 НПК . Постановлението е връчено на ищеца на 29.03.2014г. Наказателното производство е приключило в досъдебната му фаза за година и четири месеца и съдът е приел, че няма спор между страните, че е проведено в разумен срок, като участието на ищеца в процесуално-следствените действия е минимално. Спрямо него е била приложена за близо осем месеца мярка на процесуална принуда „задържане под стража“, а от 15.08.2013г. до прекратяване на производството е бил с мярката за неотклонение „ парична гаранция“. Съдът е приел, че незаконното обвинение е имало негативно отражение върху личността и начина на живот на ищеца, но не е причинило вреди извън обичайните такива. Кратката продължителност на наказателното производство, липсата на съдебна фаза и изчерпването на вредите с обичайните такива са фактори, определящи нисък размер на обезщетението. Обстоятелствата, че обвиненията са за тежки умишлени престъпления и че за близо половината от периода на наказателното производство ищецът е бил с най- тежка мярка „задържане под стража“, са обуславящи висок размер на обезщетението. При съпоставката им в конкретния случай и отчитайки и календарната продължителност на мярката за неотклонение „задържане под стража“, съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението следва да се определи при превес на завишаващите го фактори и възлиза на 12 000 лева. В изложенията на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване и към двете жалби се поставя въпросът за приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди. По тези правни въпроси е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване на Прокуратурата на република България се сочи и правен въпрос, следва ли да се изложат мотиви относно наличието на конкретна причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и претърпените вреди и следва ли ищецът да докаже тази връзка. В тази връзка се сочи противоречие с възприетото от ВКС с решение № 53/07.05.2019 г. по гр.д.№ 3528/2018 г. на ІІІ гр.отд. и решение № 165/16.06.2015 г. по гр.д.№ 288 /2015 г. на ІІІ гр.отд. С цитираните решения е прието, че съдът следва да изложи мотиви относно наличието на причинно следствена връзка между вредите и незаконосъобразното обвинение, както и че съдът следва да обоснове с мотивите си защо присъжда обезщетение над обичайния размер, както и че в този случай ищецът следва да докаже вредите си, над обичайните за подобни случаи. Съдът е процедирал в противоречие с цитираната практика на ВКС и решението следва да се допусне до касационно обжалване по жалбата на ПРБ. Водим от горното, състав на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1498/14.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 2442/2020 г. от 12-ти състав на САС, по касационната жалба на Прокуратурата на Република България. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1498/14.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 2442/2020 г. от 12-ти състав на САС, по касационната жалба на Д. Г. Д.. Определението е окончателно. Председател: Членове:1. 2.