Р Е Ш Е Н И Е № 26 гр.София, 3 февруари 2009 г. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Павлина Панова с участието на прокурора Мария Михайлова и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 633/08 година. Производството е образувано по жалбата на подсъдимата И. Н. Б. против присъда № 136 от 16.10.2008 год. по внохд № 1447/08 год. на Пловдивски окръжен съд. С касационната жалба изготвена от защитниците на подс.Б.-адв.М. и К. са изложени разсъждения, след обсъждане обясненията на подсъдимата и св.Г., с които по същество се оспорва субективната страна на деянието.Твърди се, че не е действала при пряк умисъл по отношение „държането” на оръжието, след като свидетелят Г. я поставил в заблуждение, че ще го купи и след като се отказал, не уведомил, че следва да предаде пушката в полицията.Не е имала намерение да държи оръжието за себе си, като е разчитала Г. да го закупи.Оспорва се и началото на упражняване фактическа власт върху оръжието от страна на подсъдимата.Прави се искане за нейното оправдаване, поради несъставомерност на деянието.В съдебно заседание адв.М. поддържа на жалбата с направеното искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за основателност на жалбата, тъй като по делото не са събрани доказателства установяващи прекия умисъл и затова извършеното от нея деяние е несъставомерно. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 181 от 15.10.2007 год. по нохд № 67/07 год., Пловдивски районен съд е признал подсъдимата И. Н. Б. на основание чл.304 НПК за невинна и е оправдана по повдигнатото и обвинение по чл.339 ал.1 НК. На основание чл.53 НК е отнета в полза на държавата 1 бр.ловна пушка „ИЖ” 12-ти калибър, с № Л 4932. По протест на прокурора въззивната инстанция е отменила посочената и постановила нова присъда, с която подсъдимата И. Б. е призната за виновна в извършено престъпление по чл.339 ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е осъдена на три месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на присъдата в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не на посоченото в нея основание. Основното оплакване в жалбата е, че въззивната инстанция е направила неправилен извод, за знанието на подсъдимата за противозаконно държане ловното оръжие на баща си, останало като наследство.То е несъстоятелно, защото не се подкрепя от доказателствата по делото.Въззивната инстанция е възприела установената фактическа обстановка от първостепенния съд и в съответствие с правомощията си по чл.316 НПК е стигнала до други правни изводи относно умисъла на подсъдимата за „държането” на процесното оръжие.След ново обсъждане и обективен анализ на доказателствата по делото правилно е прието, че следва да отговаря за умишлено деяние при пряк умисъл.За направените констатации в тази връзка са изложени убедителни съображения, които не могат да не бъдат споделени от касационния състав.Трябва да се добави само, че и от нейните обяснения също може да се направи извод за съзнаване, че оставеното от родителя и оръжие е опасно като го укрила в дома си, за да нямат достъп до него други лица, защото се страхувала да остане при майка и намерено от брат и.Поначало за да е налице съставомерно „държане” по отношение на оръжието е достатъчно то да се намира във фактическата власт на дееца.Установяването на този факт обективира в достатъчна степен и неговият умисъл, ако не са налице други обстоятелства които го изключват, а такива в разглеждания случай липсват.В този смисъл е и съдебната практика на Върховния касационен съд-Р.№ 557 от 09.11.2000 год. по н.д. № 499/2000 год.,ІІ н.о., Р.№ 632 от 04.06.1996 год., по н.д. № 514/1995 год., І н.о., Р.№538 от 02.12.1007 год., по н.д. №428/1997 год., ІІ н.о. По фактическите обстоятелства на делото не се спори.Бащата на подсъдимата е законно притежавал ловна пушка.След смъртта си на 24.03.1996 год. е преминала в наследство на тримата му наследници-съпруга, син и дъщеря /подсъдима по делото/.В това им качество те са имали административното задължение в седмодневен срок от приемане на наследството да поискат от органите на МВР разрешение за притежаване или носене на оръжието по чл.7 ал.2 ЗКВВОБ.Подсъдимата и нейната майка М. Д. посетили РПУ-Карлово и по тяхно искане получили разрешение за продажба на въпросното оръжие със срок на валидност 15.12.1996 год.Сделката не се осъществила и подс.Б. прибрала оръжието в дома се в [населено място].Пред 2006 год. при компютърна обработка на дадени разрешителни за оръжие служител от КОС установил, че за ловната пушка е издавано разрешение за продажба, но няма данни на кого е законно зачислена.При направената проверка, подс.Б. доброволно предала пушката на органите на полицията.Назначената по делото балистична експертиза е установила, че с двуцевната пушка не са произвеждани изстрели и е технически неизправна, поради липса на дясна игла, но с едната цев е възможно да се произвеждат изстрели.При тези фактически обстоятелства законосъобразно е прието, че подсъдимата Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.339 ал.1 НК.Цитираното в жалбата решение на ВКС е неотносимо към настоящия казус, защото се отнася за „придобиване” на оръжие по наследство, което е правомерно, а не за „държане”, тъй като не е упражнявана фактическа власт върху него. Настоящият състав намира, че макар неправомерното „държане” на оръжието да е осъществено, то по делото са налице фактори обуславящи явно незначителната степен на обществена опасност на деянието и дееца.Престъплението е извършено в резултат на неизпълнение от подсъдимата на административно задължение в 7-мо дневен срок да предаде оръжието на органите на МВР, като в годишен след това да прехвърли собствеността върху него, или се снабди по законоустановеният ред с разрешение за притежание /носене/.За нейното поведение в значителна степен са допринесли и служителите от КОС.След като се явила с майка си пред тях, около осем месеца след законоустановения срок /на 15.11.1996 год./ са издадени разрешения на името на майката да продаде оръжието и на св.Г. да го купи, със валидност от един месец.Още в този момент оръжието е следвало да бъде предадено за съхранение в РПУ-Карлово до осъществяване на сделката, тъй като тогава не са имали разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие.Установено е, че договорка за продажбата не е постигната и останала в нея до доброволното предаване.Бездействието на службата за контрол върху общо-опасните средства към МВР-Карлово е причина за продължителния период на „държането”.По делото не е установено по някакъв начин оръжието което е технически неизправно да е използвано.Добросъвестното процесуално поведение на подсъдимата и много добрите характеристични данни, я очертават като личност с явно незначителна обществена опасност.Съгласно чл.9 ал.2 НК не е престъпно онова деяние, което макар да осъществява признаците на някое от предвидените в закона престъпления, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.Касационната инстанция счита, че малозначителността на конкретното деяние се характеризира с критериите поставени във втората хипотеза на чл.9 ал.2 НК.Преценката на обществената опасност на конкретното деяние и деец за неговата явна незначителност, следва да се направи на базата на всички обстоятелства, отнасящи се до увреждането или застрашаването на обществените отношения обект на конкретна защита.Въпреки, че с деянието е реализирана обществена опасност, по степен тя е явно незначителна и не може да застраши или засегне обществените отношения в такава степен, която законът изисква, за да придобие то качеството на престъпление.Не са налице са и двете характеристики на престъплението, каквито са обществената опасност на деянието и дееца е затова в случая следва да доведе до извод за ненаказуемост на дееца, дори и при формалното осъществяване признаците на състава на съответното престъпление. По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.2 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда № 136 от 16.10 2008 год.постановена по внохд № 1447/2008 год. на Пловдивски окръжен съд и при условията на чл.24 ал.1, т.1 НПК, вр. с чл.9 ал.2 НК, признава подсъдимата И. Н. Б. за НЕВИННА и ОПРАВДАВА по възведеното и обвинение по чл.339 ал.1 НК. Направените разноски по делото са за сметка на държавата. ОСТАВЯ В СИЛА в частта с която на основание чл.53 ал.2, б.”а” НК е отнета в полза на държавата ловна пушка „ИЖ” 12-ти кал., с № Л 4932 на съхранение в служба КОС при РПУ-гр.Карлово. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: