Ключови фрази
Иск за обезщетение при командировка * неизплатени командировъчни * командировка * съществуване на трудово правоотношение

Р Е Ш Е Н И Е

                              Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 875

 

София, 11.03.2010 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение, в  открито съдебно заседание на 11 ноември  две хиляди и девета  година, в състав:

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

                 ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦЕЧЕВА

                                       АЛБЕНА БОНЕВА

 

 

при участието на секретаря  Стефка Тодорова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова

гр.дело № 317/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по чл.290 ГПК.

Върховният касационен съд,тричленен състав на четвърто гражданско отделение с определение № 557 от 16.06.2009г по настоящето гр.д. № 168/2009г на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 23.09.2008г по гр.д. № 1727/2008г с което е било оставено в сила решението на Пловдивския районен съд от 27.03.2008г по гр.д. № 3399/2007г, по искът,предявен от Ф. Т. Стоименова срещу О. филхармоничното дружество гр. П. за заплащане на сумата 1 278.75 евро, представляващи неизплатен остатък от командировъчни пари за времето от 28.06.2004г до 31.08.2004г,през което време ищцата е била командирован в Италия Франция и Германия, заедно със законната лихва считано от 19.06 2007г до окончателното изплащане, да заплати сумата 465.13 евро представляваща сбора от обезщетенията за забавено плащане на дневните командировъчни пари за времето от 30.08.2004г до 19.06.2007г и сумата 240 лева представляваща направените по делото , разноски.

За да допусне касационно обжалване на въззивното решение,Върховният касационен съд е приел,че по въпросите за това какъв е вида на създадените правоотношения между страните по повод извършената командировка в Австрия, Германия и Италия,няма съдебна практика и че решението му би имало значение за точното приложение на закона-дали спорът е трудовоправен или облигационен-дали съдът е длъжен и в случаите при които трупата на Оперно-филхармоничното дружество в П. е взела участие в спектакли в чужбина да приложи Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина и дали приложими правни норми в случая са тези,които е приложил въззивният съд-трудовоправни или е следвало да приложи правните норми на гражданското и търговско право-т.е. обосновал е основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК

В касационната жалба на О. филхармоничното дружество гр. П. се поддържа,че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопризводствени правила и като необосновано-отменителни основания по чл.293 ал.2 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Ф. Т. С. чрез адвокат Е. Сираковакът е заел становище за оставяне в сила на решението на Пловдивския окръжен съд в уважената част на предявените искове.

Върховният касационен съд след проверка на изложените в касационната жалба основания за касация на въззивното решение,прие следното:

В исковата молба се твърди,че ответното О. дружество гр. П. дължало исковата сума от 1 278.75 евро,които заедно с получените от ищеца 375 евро,общо 1 653.75 лева дължало на основание заповед № 200 от 26.02.2004г за изплащане на дневни командировъчни разходи за 53 дни. Тези дни били командировката на състава на Пловдивското оперно филхармонично дружество за участие в спектакли в Австрия ,Германия и Италия за времето посочено в командировъчната заповед-28.06.2004г- 31.08.2004г. След това с нова молба,подадена от адвокат Е. Сиракова,приложена на л.29,ищцата уточнила,че по време на командироването и командировката била в трудовоправни отношения с О. филхармоничното дружество /ОФД /и за това претендирал заплащане на командировъчните на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина

От приложената заповед на л.21 по гр.д. № 3436/2007г на Пловдивския районен съд се установява,че командироването на наличния състав на Дружеството е станало на основание Наредбата за командировки и специализации в чужбина на български граждани,приета с ПМС № 40/87г и съгласно сключения договор между директора на О. филхармоничното дружество /ОФД/ гр. П. и Фирма „Оpera Veranstaltungs GmbH “ със седалище Австрия. Посочени са имената на 135 лица-артисти, солисти, оркестранти, допълнителни солисти, балетисти,сценични работници, гардеробиери, шивачи, гримьор, фризьор, дизайнери по осветлението и пр.,които директорът на ОФД командировал за времето от 28.06.2004г до 31.08.2004г „за сметка на приемащата страна”. Под № 15 като командирован служител е посочена и Ф. Т. С..

По делото е била приложена заповед на Министъра на к. от 04.12.2003г според която в случаите на сключени договори с импресарски дирекции от чужбина „за провеждането на турнета от държавните музикални и танцови институти…… т.1 Договорите с чуждестранните контрахенти,следва да се сключат от директора на културния институт в изпълнение на правомощията от длъжностната му характеристика. Директорът на културния институт се командирова от Министъра на к. ,а състава за турнето-от директора на културния институт”. Съгласно т.3 „В проектодоговора задължително се включват следните елементи:

а/ предмет на договора,права и задължения на страните

б/ репертоар и срок на турнето

в/ Пътните,дневните и квартирните разходи са за сметка на приемащата страна”-или. имало е указания за това какъв договор е следвало да се сключва при ангажименти на състава на О. филхармоничното дружество в чужбина. С оглед на тези указания е бил сключения договор между„Оpera Veranstaltungs GmbH “ със седалище Австрия. и Оперно-филхармоничното дружество гр. П../вж. превод от договора приложен на л.48 от делото/. От него е видно,че Операта в Австрия „ангажира следните артисти,чиито състав се определя от О. филхармоничното дружество гр. П. по поръчение на Опера Veranstaltungs GmbH за няколко представления на „А”, „Набуко”, „Мадам Бътерфлай”, Травиата”, „Нощта на италианските тенори” и евентуално за един Моцартов концерт на 06.08.2004г,които ще се състоят в различни градове на Федералната Република, Австия и Италия от 01.07.2004г вероятно до 20.08.2004г.”

По този договор О. филхармоничното дружество поело ангажименти при следните финансови условия: : 55 оркестранти с дневни пари на представление от евро 25.00…..”

„Настаняването става за сметка на фирма на Опера Veranstaltungs GmbH в хотелски стаи..със закуска или бунгала… и в този случаи Австрийската Опера заплащала евро 3 на ден и на човек на българския ансамбъл за закуска..”

На стр.3 в т.5 буквално е записано: „К2-т.е. ОФД-се задължава обвързващо всички артисти,помощен персонал и друг персонал на ансамбъла точно 1 път седмично да плаща и да заставя всички общо да пристигат с пътническите автобуси” и

Т.8 накрая” Хонорарите,респ.дневните пари се изплащат редовно всяка неделя в брой на пълномощника на ансамбъла.В случай,че е необходимо на ансамбъла се плаща по банкова сметка /А Конто-плащания/. Последната част от сумата се изплаща в последния ден на представление в брой.”

От този пасаж на договора може да се направи извод,че уговорката за заплащане е била между двете страни-приемащата страна да заплати на състава на Пловдивското дружество,а то от своя страна е имало ангажимента да плати престоя на своите служители съобразно Наредбата за командировки и специализации в чужбина на български граждани.

От изложеното може да се направи извод,че страните по настоящето дело като са били в трудовоправни отношения и след като ищцата е била изпратена да извършва конкретна работа в чужбина по нареждане на командироващия орган , възникналите спорове между нея и него по повод на това е следвало да се уредят на основата на Кодекса на труда. Тя, като служител при О. филхармоничното дружество гр. П. не е била в някакви по-особени отношения с приемащата страна. Договорът за приемане и заплащане е бил само между нейният работодател и Опера Veranstaltungs GmbH, Австрия.

За това в този случай правилно Пловдивският окръжен съд е приел,че спорът е трудов и е по чл.215 от Кодекса на труда. Съдът правилно се е позовал на чл.15 от Наредбата,която е приложима и за този случай,че „За покриване разходите на командированите лице в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валута,съгласно приложение № 2…”

Въззивният съд е взел предвид и разпоредбата на чл.5 ал.3 от Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина / НСКСЧ/,която допуска приемащата страна да поеме изцяло или частично разходите за командировката,но посочването на това условие в заповедта за командироване не е задължавала приемащата организация пряко да изплаща тези средства на участниците. Задължението за изплащане е било към съконтрахента-т.е. към О. филхармоничното дружество,а то от своя страни съгласно трудовото правоотношение с тях-да изплаща на участниците съобразно Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина.

И тук се налага изводът-че при разрешаване на материално правните въпроси-какъв е характерът на спора между ищцата Ф. Т. С. и О. филхармоничното дружество гр. П. и дали и в този случай е приложима Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина.- Пловдивският окръжен съд е приложил точно закона и постановяване решение в обратен смисъл от ВКС не ще има значение за развитието на правото.

Освен това следва да се има предвид,че в същия смисъл по реда на чл.290 ГПК се е произнесъл Върховният касационен съд и с друго влязло в сила решение № 148/20010 от 15.02.2010г по гр.д. № 564/2009г на ВКС,4-то гр.отд.

Следователно,решението на Пловдивският окръжен съд е правилно постановен и не са налице основанията за неговото отменяване на основание чл.293 ал.2 ГПК.

Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския окръжен съд от 23.09.2008г по гр.д. № 1727/2008г н частта в която е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд от 27.03.2007г по гр.д. № 3399/2007г.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: