О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 178 [населено място], 05.05.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 753 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Еос сървисис“ЕООД срещу определение № 487/01.12.2021г. по в.ч.т.д. № 688/2021г. на Варненски апелативен съд, с което е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение, тъй като въззивният съд не постановил диспозитив за оставяне без разглеждане на частната жалба, с която е бил сезиран, а само е прекратил производството по делото. Счита, че обжалваният пред ВнАС съдебен акт има преграждащ развитието на изпълнителното производство характер, като част от производството по несъстоятелност. Следва да се преценява ефектът на желения с конкретната молба по чл.638, ал.3 ТЗ правен резултат. Атакуваното пред ВнАС определение не е допустимо да бъде постановено по реда на чл.253 ГПК. С него първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустима молба – подадена от лице без правен интерес. Излагат се и съображения срещу мотивите по същество на определението на ТОС. Иска се отмяна на обжалваното определение на ВнАС и връщане на делото на ВнАС за произнасяне по същество на частната жалба. Подаден е писмен отговор от „Инвестиционна компания“АД /кредитор в производството по несъстоятелност на „Астро Трейд“ООД, който е сезирал ТОС с молбата по чл.253 ГПК/ със становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима . Производството по в.ч.т.д.№ 688/2021г. на ВнАС е било образувано по частна жалба на срещу определение № 260205/21.09.2021г. по т.д. № 53/2015г. на ТОС, с което е било отменено на осн. чл.253 ГПК определение № 260033/04.02.2021г. по същото дело, с което на осн.чл.638, ал.3 ГПК, на „Еос сървисис“ЕООД е разрешено продължаване на индивидуалното принудително изпълнение по изп.дело № 10590/2013г. на ЧСИ А. З.. С определение № 487/01.12.2021г. по в.ч.т.д. № 688/2021г. на Варненски апелативен съд е било прекратено производството по делото, като въззивният съд е приел, че определението на ТОС е по реда на чл.638, ал.3 ТЗ и то не подлежи на обжалване. С този въззивен съдебен акт се слага край на производството пред ВнАС, като не е било необходимо освен прекратителния диспозитив да се постановява и друг с аналогични правни последици – за оставяне без разглеждане на частната жалба. Предвид така установеното, настоящият състав на ВКС прави следните правни изводи: Дължимата от настоящата инстанция проверката е единствено насочена към преценка дали определение № 260205/21.09.2021г. по т.д. № 53/2015г. на ТОС попада в обхвата на чл.613а, ал.3 вр. чл.274, ал.1 ГПК. Всички други съображения на частния жалбоподател – следва ли да бъде постановявано определение по чл.253 ГПК, налице ли е пропуск на първоинстанционния съд, надлежно ли е бил сезиран за постановяване на това определение и др., имат отношение към проверката на самото обжалвано пред ВнАС определение. Тя следва да се извърши от въззивния съд, а не от касационната инстанция, само в случай, че частната жалба по в.ч.т.д. № 688/2021г. на ВнАС е допустима. По същността си произнасянето на ТОС с определение № 260205/21.09.2021г. по т.д. № 53/2015г. на ТОС е по ред на чл.253 ГПК и с него се изменя постановено преди това определение по чл.638, ал.3 ГПК, поради констатиран от първоинстанционния съд пропуск. Следователно от значение е дали постановеното от съдът по несъстоятелността определение по чл.638, ал.3 ГПК подлежи на обжалване. По задължителен за всички съдилища начин този въпрос е разрешен с т.6 от ТР №1/2017г. на ОСТК на ВКС, като е прието, че независимо отправния резултат - разрешаване или отказ да бъде разрешено продължаване на действията по спряното индивидуално изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, произтичащите от определението по чл.638, ал.3 ТЗ правни последици имат значение само за спряното изпълнително производство, а не рефлектират върху самото производство по несъстоятелност, в което то е постановено, съответно не въздействат преграждащо върху развитието на производството по несъстоятелност, т. е. не е осъществена хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид липсата на изрично предвидена в закона обжалваемост на определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ, не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Индивидуалното принудително изпълнение не е част от производството по несъстоятелност, за да се преценява неговото развитие като относимо към производството по несъстоятелност, в рамките на което се постановява определението по чл.638, ал.3 ТЗ. А и спирането на всички индивидуални изпълнителни производства срещу несъстоятелния длъжник е законово предвидена последица на осн. чл.638, ал.1 ТЗ на решението по чл.630 и чл.632 ТЗ, което само по себе си подлежи на обжалване. Предвид изложеното обжалваното определение на ВнАС следва да се потвърди. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 487/01.12.2021г. по в.ч.т.д. № 688/2021г. на Варненски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: