Р Е Ш Е Н И Е № 159 София, 18 ноември 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 329/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба и допълнение към нея, подадена от подсъдимия Р. Р. срещу въззивно решение № 500 от 13.12.2018г., постановено по внохд № 1380/18г. по описа на Апелативен съд - София. Съдържанието на процесуалния документ, изготвен саморъчно от подсъдимия/озаглавен въззивна жалбата/ сочи на оплакване за явна несправедливост на наказанието - касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Прави се искане за постановяване на справедливо решение. В допълнението се релевират и оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че оплакването на подсъдимия за допуснати съществени процесуални нарушения е направено извън срока по чл.350 от НПК, поради което следва да бъде оставено без разглеждане. По същество изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като наказанието е индивидуализирано с оглед на събраните по делото доказателства, включително и тези, касаещи влошеното здравословното състояние на подс.Р.. Последното е обусловило и определянето на наказанието на основание чл.58а, ал.4 от НПК, при условията на чл.55 от НК. Счита, че размерът на наказанието от четири години и пет месеца е справедливо отмерен и съответен за постигане на целите по чл.36 от НК. Пледира за потвърждаване на обжалваното решение на въззивната инстанция. Адвокат Б., служебен защитник на подсъдимия Р. моли за уважаване на касационната жалба по изложените в нея съображения. Твърди, че наложеното наказание е в разрез със закона и е явно несправедливо. Според защитника, Софийски градски съд при определяне на наказанието не е отчел многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, установяващи сравнително по-ниска степен на обществена опасност на дееца, а апелативният съд не се е съобразил с тежкото здравословно състояние на подсъдимия, изискващо полагането на медицински грижи, които в условията на затвора не са достатъчни за възстановяването му. Пледира за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване размера на наложеното наказание. Подсъдимият Р. Р. изцяло се присъединява съм становището на защитника си. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 18 от 02.02.2018г., постановена по нохд №709/17г., Софийски градски съд е признал подсъдимия Р. К. Р. е признат за виновен н това, че на 28.06.2016г. в [населено място], [улица], в заложна къща “име”, в съучастие като извършител с Х. Г./починал на 28.06.2016г./ - извършител , отнел чужди движими вещи на обща стойност 43 239,55лв. от владението на М. К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване, като грабежът е в големи размери, а Р. го е извършил в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.1 и 4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1,б.”А” и “Б” от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години, осем месеца и петнадесет дни, което да изтърпи при първоначален строг режим. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски. С въззивно решение № 500 от 13.12.2018г., постановено по внохд № 1380/18г., Апелативен съд - София е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда в частта досежно наказанието, като е намалил размера му от четири години, осем месеца и петнадесет дни лишаване от свобода на четири години и пет месеца. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Пределите на касационната проверка са лимитирани от релевираното касационно основание в жалбата на подсъдимия, а именно явна несправедливост на наложеното наказание. В допълнението към жалбата подсъдимият прави оплакване и за допуснати съществени процесуални нарушения/мотивирани с неясни аргументи за призната “вина” за извършени и други престъпни деяния, за които няма обвинение/, но същите са направени извън срока по чл.350 от НПК, поради което не подлежат на обсъждане. Допълнението на касационната жалба е изготвено след указания на съдията – докладчик от въззивната инстанция за привеждане на жалбата в съответствие с разпоредбата на чл.351, ал.1 от НПК. Принципно с него могат да се направят от касатора и нови касационни основания, които първоначално не са били релевирани, но само ако то е депозирано в срока за обжалване. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. При тази диференцирана процедура наказанията подлежат на определяне по правилата, визирани в разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, която препраща към нормата на чл.58а от НК. В настоящия случай решаващите инстанции са индивидуализирали наказанието лишаване от свобода при предпоставките на чл.58а, ал.4 от НК, като са приели, че е налице изключително смекчаващо обстоятелство – влошеното здравословно състояние на подсъдимия, при което и най-лекото предвидено от закона наказание се явява несъразмерно тежко. Този извод настоящата инстанция намира за правилен, и изводим от наличната по делото медицинска документация, от която се установява, че подсъдимият е претърпял мозъчен инсулт, довел до цялостно увреждане на общото му здравословно състояние. Първоинстанционният съд е приел за установени и имащи значение за определяне на наказанието следните обстоятелства: смекчаващи - влошеното здравословно състояние; отегчаващи – обремененото съдебно минало на подсъдимия, сочещо на множество осъждания за тежки умишлени престъпления, извън тези обуславящи правната квалификация на деянието/осъществено при условията на опасен рецидив/, както и механизма на извършване на деянието - използването на пистолет/средство за осъществяване на престъплението/, разкриващо завишена степен на обществена опасност на деянието. Въззивната инстанция изцяло е възприела за правилно индивидуализирани, посочените по-горе обстоятелства. В допълнение е констатирала като смекчаващо обстоятелство направеното от подсъдимия самопризнание, депозирано на досъдебното производство /протокол за разпит на обвиняем от 02.02.2017г./. Тази преценка на апелативния съд е съобразена със съдебната практика - ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС, т.7, която приема, че в процедурата по чл.373, ал.2 от НПК признанието на фактите не следва да се третира като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен ако съставлява елемент от цялостното, обективно процесуално поведение при досъдебното разследване, и е спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и извършителя. Това е мотивирало САС да намали размера на наказанието лишаване от свобода от четири години, осем месеца и петнадесет дни на четири години и пет месеца. Неоснователно е твърдението в жалбата, че влошеното здравословно състояние на Р. не е било ценено от въззивния съд при определяне на наказанието, тъй като решаващите съдилища са индивидуализирани наказанието при предпоставките на чл.58, ал.4, вр. чл55, ал.1, т.1 от НК, като са отчели като изключително смекчаващо обстоятелство именно влошеното здравословно състояние на подсъдимия. Извън горното, други аргументи в подкрепа на поддържаното касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, не се сочат. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал.5, т.1 от НПК наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и не целите по чл.36 от НК, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящия казус. Доколкото определеното на подсъдимия Р. Р. наказание лишаване от свобода не разкрива белезите на явна несправедливост, не се налага намесата на ВКС в насока за неговото намаляване. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че въззивното решение като законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 500 от 13.12.2018г., постановено по внохд № 1380/18г., по описа на Апелативен съд - София. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: