О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 89 София, 17.06.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 914 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. С определение № 1827 от 26.11.2021 г. по ч. гр. д. № 2003/2021 г. на Бургаския окръжен съд, след частична отмяна на определение № 579/12.10.2021 г. по гр. д. № 1318/2021 г. на Несебърския районен съд, е допуснато обезпечение на предявения от Д. О. М., гражданка на Руската федерация, против Етажна собственост на комплекс „Самър Дриймс“ в ПИ с идентификатор .............по КККР на [населено място], иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на незаконосъобразно взети решения на ОС на ЕС на 13/14.09.2021 г., чрез спиране на изпълнението на решението по т.2 от дневния ред, при внасяне на парична гаранция в размер на 1000 лв. Първоинстанционното определение е потвърдено в останалата му част, с която е отказано допускане на обезпечение на иска за отмяна на решението на ОС на ЕС по т.1, т.3, т.4 и т.5 от дневния ред. Въззивният съд е приел следното: Д. О. М. е предявила срещу Етажна собственост на комплекс „Самър Дриймс“ , [населено място], иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на решения на ОС на ЕС на 13/14.09.2021 г. Изложила е подробни аргументи за нарушения при свикването и провеждането на ОС на ЕС и за незаконосъобразност на решенията. Прието е за незаконосъобразно постановеното от първата инстанция определение № 579/12.20.2021 г. по гр. д. № 1318/2021 г., в частта, с която е отказано допускане на обезпечение на предявения иск за отмяна на решението по т.2 от дневния ред, с което се възлага на председателя на УС да сключи в 14-дневен срок договор с дружеството, избрано с решението по т.1 да осъществява управлението и поддръжката на комплекса. Въззивният съд се е позовал на т.3 на ТР № 5/24.06.2017 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС, че по своята цел искането за спиране на изпълнението на решенията на ОС на ЕС разкрива съществени сходства с целите и функциите на обезпечителния процес – защитава легитимния интерес на молителя да не претърпи материално незаконосъобразно принудително изпълнение или да не се приема за настъпило правното състояние, следващо решението на общото събрание, поради което молбата за спиране на изпълнението на решението на ОС на ЕС /чл.40, ал.3 ЗУЕС/ подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство и определението, с което съдът се произнася, представлява по същество произнасяне по искане за налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“, предвидена в чл.397, ал.1, т.3, предл. последно ГПК. Прието е, че настоящият иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС е допустим и вероятно основателен, предвид твърденията в исковата молба и приложените към нея доказателства. С оглед характера на обезпечителното производство преценката за вероятна основателност на иска се прави на база на твърденията в исковата молба и доказателствата по делото, без съдът да навлиза в съществото на спора. Прието е, че за ищцата е налице обезпечителна нужда да спре решението по т.2 от дневния ред. В така взетото решение липсва информация за съдържанието на договора, който следва да бъде сключен – какви дейности и услуги ще се възложат за извършване, цената и отделните вноски на етажните собственици, срокове и начин на плащане и др. Това са все въпроси, засягащи правата и интересите на всеки от етажните собственици, включително и на ищцата, но те не са били обсъждани от ОС на ЕС. Прието е, че при изпълнение на решението по т.2 съществува реална опасност да бъдат накърнени правата и интересите на ищцата, тъй като със сключването на договора фирмата-изпълнител би имала възможност да търси от нея плащане по този договор. За ищцата е налице обезпечителна нужда, тъй като без допускане на исканото обезпечение би се затруднило изпълнението на бъдещото евентуално положително решение по чл.40, ал.1 ЗУЕС. Исканата обезпечителна мярка е адекватна и следва да бъде допусната при гаранция от 1000 лв. Частна касационна жалба срещу въззивното определение, в частта, с която е допуснато обезпечение на иска по чл.40, ал.1 ЗУЕС, е подадена от председателя на ОС на ЕС П. Т. Й.-Б.. На първо място жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е недопустимо – липсва правен интерес да се спира изпълнението на решение на ОС на ЕС, което е изпълнено към датата на подаване на искането. Позовава се на нотариално заверен договор от 27.09.2021 г. между ЕС и фирмата-изпълнител „Х. П. М.“ ЕООД. На следващо място обжалваното определение било и неправилно. Излагат се доводи, че на предходно ОС на ЕС № 16/17.08.2021 г. е обсъждан въпросът за избор на физическо или юридическо лице за управление и поддръжка на общите части, т.е. между двете общи събрания е минал период от време, през който са събирани оферти за поддръжка и управление на комплекса. Позовава се и на решението по т.1 от 13.09.2021 г. на ОС на ЕС, с което, след като са разгледани събраните оферти, е избрано дружеството „Х. П. М.“ ЕООД. Решението е било взето с мнозинство. На следващо място - допуснатата от съда обезпечителна мярка създавала реална опасност за накърняване правата на етажните собственици, тъй като към настоящия момент те заплащали своите годишни такси за управление и поддръжка по банковата сметка на собственика на „В. М.“ ООД, което е избрано незаконосъобразно на ОС на ЕС, проведено на 22.07.2021 г. Дружеството нямало собственост в комплекса, поради което за вземане на решение за предоставяне на управлението трябвало да има 67 % от всички идеални части от общите части и на двете сгради, а такова нямало. Налице било висящо съдебно производство по оспорване на това решение, както и на решения от 16/17.08.2021 г. и от 13.09.2021 г. Поради допуснатата обезпечителна мярка до влизане в сила на решенията по тези дела незаконосъобразно избраното дружество „В. М.“ ООД щяло да събира сумите за поддръжка на общите части – по 7 евро на кв.м. за общата разгърната площ на комплекса, т.е. 195 000 евро годишно. Дружеството нямало право да събира тези суми при наличието на ново решение от 13.09.2021 г., с което е избрана друга поддържаща фирма. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното определение влизало в противоречие с т.3 на ТР № 5/24.06.2017 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС, според което спиране на изпълнението на решението на ОС защитава легитимния интерес на молителя да не претърпи материално незаконосъобразно принудително изпълнение или да не се приема за настъпило правното състояние, следващо от решението на общото събрание. Ответникът в производството Д. О. М. оспорва жалбата. Счита, че не е налице противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК между определението на въззивния съд и тълкувателното решение на ВКС. Излага доводи за незаконосъобразност на оспореното от нея решение на ОС на ЕС, както и че спирането на изпълнението на това решение би предотвратило възможността от затруднения при осъществяване на правата й при евентуално уважаване на предявения от нея иск. В съдебно заседание на 09.06.2022 г. по настоящото дело е прието представеното с частната касационна жалба копие от договор с нотариална заверка на съдържанието от 27.09.2021 г. за поддръжка и управление на к-с „Самър Дриймс“, Блок 1 и Блок 2, включващи входове А, B, C, D, E и F, находящи се в режим на етажна собственост с адрес [община], [населено място], КК „Слънчев бряг-запад“, ПИ с идентификатор ..........по КККР на [населено място]. Договорът е сключен между ЕС на к-с „Самър Дриймс“ и „Х. П. М.“ ЕООД. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд, което попада в хипотезата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК. Съгласно приетото в т.3 на Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГК, молбата за спиране изпълнението на решение на ОС на ЕС /чл.40, ал. 3 ЗУЕС/ подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство. Определението, с което съдът се произнася по такава молба, подлежи на обжалване по реда за обжалване на обезпеченията. Въпросът по чл.280, ал.1 ГПК се състои в това следва ли да се допусне спиране на изпълнението на решение на ОС на ЕС, което е изпълнено към момента на отправяне на това искане. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване. Защитната функция на спирането на изпълнението на решение на ОС на ЕС е изложена накратко в мотивите на т.3 на ТР № 5 от 24.06.2017 г. по т. д. № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС. Там е прието, че искането за спиране „защитава легитимния интерес на молителя да не претърпи материално незаконосъобразно принудително изпълнение или да не се приема за настъпило правното състояние, следващо от решението на общото събрание“. Оттук следва, че когато решението на ОС на ЕС е изпълнено към момента на отправяне на искането до съда за спиране на изпълнението му, този легитимен интерес вече не съществува, т.е. съдът не може да допусне спиране на изпълнението на решението. Когато е постановявал обжалваното определение въззивният съд не е разполагал с договора с нотариална заверка на съдържанието от 27.09.2021 г. за поддръжка и управление на к-с „Самър Дриймс“ и не е могъл да установи липсата на „легитимен интерес“ като предпоставка за уважаване на молбата за спиране на изпълнението на решенията на ОС на ЕС от 13.09.2021 г. и конкретно на решението по т.2 от дневния ред. Затова той е уважил искането. Този договор обаче е съществувал и от него се установява, че е сключен на 27.09.2021 г., преди в съда да бъде подадена исковата молба на Д. О. М. по чл.40, ал.1 ЗУЕС и съдържащото се в нея искане за спиране на изпълнението на решенията на ОС на ЕС от 13.09.2021 г. Към момента на подаване на искането за спиране на изпълнението решението по т.2 от 13.09.2021 г., т.е. да се спре решението за сключване на договор за управление с „Х. П. М.“ ЕООД, този договор вече е бил сключен и с това решението вече е било изпълнено. Следователно не е било налице основание да се уважи искането за спиране на изпълнението на решението. Като е уважил това искане, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и искането за бъде оставено без уважение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1827 от 26.11.2021 г. по ч. гр. д. № 2003/2021 г. на Бургаския окръжен съд в обжалваната част, с която е допуснато обезпечение на иска по чл.40, ал.1 ЗУЕС. ОТМЕНЯ определение № 1827 от 26.11.2021 г. по ч. гр. д. № 2003/2021 г. на Бургаския окръжен съд в обжалваната част, с която е допуснато обезпечение на иска по чл.40, ал.1 ЗУЕС и вместо него постановява: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. О. М., гражданка на Руската федерация, за допускане на обезпечение на предявения от нея иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС чрез спиране на изпълнението на решението на ОС на ЕС на комплекс „Самър Дриймс“ Н. № 13/14.09.2021 г., по т.2 от дневния ред. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: