Ключови фрази
Иск за изплащане на трудово възнаграждение * неизплатено възнаграждение * обезщетение за забава


7

Р Е Ш Е Н И Е
№ 218
С. 5.07. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.


При секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Б.
гр. дело № 775/2010 г.

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. П. от [населено място], приподписана от процесуален представител-адв.И. В., срещу въззивно решение от 8.03.2010 г. по гр. дело № 41/2010 г. на Монтанския окръжен съд в частта, с която е отменено решение от 17.12.2009 г. по гр.д. № 335/2009г. на Районен съд, [населено място] в частта му, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на В. Т. П. разликата над 2992.41 лв. до 10896.65 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м.юни 2006 г. до м. август 2008 г., с която дружеството е осъдено да заплати разликата над 874.84 лв. до 1510.40 лв., представляваща лихва за забавено плащане на трудовото възнаграждение и в тези части е постановено ново, с което исковете са отхвърлени. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано- отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Искането е да се отмени решението в обжалваните части и се постанови друго от касационната инстанция, с което исковете се уважат. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответната страна - “Г.”, О., [населено място] не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. като прецени доводите в касационната жалба, намира за установено следното:
С определение № 269 от 7.03.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 по следните правни въпроси: валиден ли е и поражда ли правни последици трудов договор по отношение на който не е изпълнено изискването на чл.62, ал.3 КТ, допустимо ли е съдът да обяви за невалиден трудов договор, който не е бил обявен за недействителен по реда на чл.74 и сл. КТ, каква е доказателствената сила на счетоводни документи.
По поставените правни въпроси настоящият съдебен състав приема следното:
По въпроса за доказателствената сила на счетоводните документи е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 2 от 26.01.2011 г. по гр.д. № 478/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., където е прието, че доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. Счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни, за които документът свидетелства. Затова доказателствената сила на свидетелстващите документи следва да се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото- чл.146 ГПК /отм./ и чл.182 ГПК. Относно доказателствената сила на разходен касов ордер също е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 81 от 31.05.2010 г. по гр.д. № 675/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в което е прието, че разходния касов ордер представлява нареждане на ръководството на предприятието, търговеца, респ.търговското дружество до касиера да изплати за посочената в ордера цел определена сума в лева или валута на вписаното в ордера лице. Този първичен счетоводен документ се съставя при плащане на пари от касата на предприятието, търговеца, респ. търговското дружество и се използва във възприетата от съответното предприятие, търговец, респ. търговско дружество вътрешна организация на дейността по отчитане на паричните средства. За да бъде доказано с разходен касов ордер извършено плащане е необходимо от него да се установи лицето, на което е изплатена посочената сума, и основанието за плащането. С разходен касов ордер може да бъде доказано плащане. По въпроса допустимо ли е съдът да обяви за недействителен трудов договор, който не е бил обявен за недействителен по реда на чл.74 и сл. КТ също е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 176 от 17.03.2010 г. по гр.д. № 3022/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., като е прието, че по недействителността на тр. договор съдът може да се произнесе и без да е предявен нарочен иск за нея по чл.74 КТ, преюдициално- по довод или възражение на страните - в процес по искове, чиято основателност обуславя. На осн. чл. 75 от КТ отношенията между страните до обявяване недействителността се уреждат като при действителен договор. Цитираните решения са постановени по реда на чл.290 от ГПК и съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС служат за уеднаквяване на практиката. Настоящият съдебен състав възприема дадените разрешения на поставените правни въпроси.
По въпроса валиден ли е трудов договор по отношение на който не е изпълнено изискването на чл.62, ал.3 КТ настоящият съдебен състав приема, следното:
С разпоредбата на чл.62, ал.3 КТ за работодателя в качеството му на страна по трудовото правоотношение и на осигурител е възложено задължение към Националния осигурителен институт, респ. към съответното негово териториално поделение. Същността на това задължение е работодателят да предостави информация на съответното ТП на НОИ. Трудовият договор се сключва в писмена форма и тя е формата за неговата действителност и за съществуването му.
При така дадените отговори на поставените правни въпроси, по касационната жалба на В. Т. П. съдът в настоящия състав приема следното:
С обжалваното решение Монтанският окръжен съд е отхвърлил предявените от В. Т. П. искове с правно основание чл.128 КТ- неплатено трудово възнаграждение за периода м.юни 2006 г. - м.август 2008 г. в размер на 7904.24 лв. и 635.56 лв. лихва за забава на плащането на възнаграждението, като е приел, че при определяне размера на претендираното трудово възнаграждение не следва да се вземе предвид трудов договор № 1 от 8.01.2008 г., тъй като оригиналът на договора е представен от жалбоподателката, а не от работодателя, че същият не е регистриран в НОИ, нито е налице уведомление по чл.62, ал.3 КТ, че следва да се приспаднат получените с 32 броя РКО през исковия период суми общо в размер на 4 649 лв., както и че не следва да се вземат предвид приложените заверени копия от изплащателните ведомости за исковия период. Определил е размера на дължимото и неизплатено трудово възнаграждение за исковия период в размер на сумата 2992.41 лв. на база посоченото в трудов договор № 22 от 2.01.2001 г. трудово възнаграждение, както и 847.84 лв.- обезщетение по чл.245, ал.2 КТ.
Решението на въззивния съд в частта, с която е прието, че за периода 1.01.2008 г.- м.08.2008 г. неизплатеното трудово възнаграждение следва да се изчисли на база посоченото в трудов договор № 22 от 2.01.20001 г. трудово възнаграждение е неправилно.
При така дадения отговор, че трудовият договор се сключва в писмена форма и тя е формата за неговата действителност и за съществуването му, както и че същността на задължението по чл.62, ал.3 КТ е работодателят да предостави информация на съответното ТП на НОИ, изводите на въззивния съд за недействителност на този трудов договор обосновани на факта, че ищцата е представила оригинала на същия, а не негово копие, както и че последният не е регистриран при НОИ са неправилни.
Установено е по делото от приетата съдебно- почеркова експертиза, че подписа за ръководител в трудов договор от 8.01.2008 г. е изпълнен от Т. Ц. Влашки, който към момента на сключването му е бил управител на ответното дружество. Договорът е сключен в писмена форма, подписан е от ищцата и управителя на ответното дружество и в него е посочено, че месечното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 600 лв. Работодателят дължи на работника трудово възнаграждение,съобразно уговореното в индивидуалния трудов договор. Трудовият договор има силата на закон и на него следва да се даде приоритет. Уговореното в индивидуалния трудов договор от 8.01.2008г. трудово възнаграждение е в размер на 600 лв. От приетите по делото основно и допълнително заключение на вещото лице И. В. е видно, че за периода 1.01.2008 г. -1.09.2008 г. дължимото трудово възнаграждение след приспадане на личните осигурителни вноски, Д., изчислено на база трудов договор № 22 от 2.01.2001 г. е в размер на 2 153.73 лв. а изчислено на база трудов договор № 1 от 8.01.2008 г. е в размер на 4064.48 лв. При определяне размера на неизплатеното трудово възнаграждение въззивният съд е възприел основното заключение на вещото лице, при което за база при изчисляване на дължимото трудово възнаграждение е взето уговореното в трудовия договор от 2001 г. С оглед приетото от настоящата инстанция, че трудов договор № 1 от 8.01.2008 г. е действителен, уговореното в него трудово възнаграждение следва да се вземе за база при определяне размера на дължимата сума за периода 1.01.2008 г.-1.09.2008 г. Дължимата сума за този период е 4064.48 лв., а не 2 153.73 лв., като разликата между двете суми е 1 910.75 лв. Тази разлика следва да се прибави към сумата 7 641.41 лв., при което размерът на дължимото трудово възнаграждение за исковия период е 9552.16 лв. След приспадане на авансово получените суми по разходните касови ордери в размер на 4 649 лв., дължимото от работодателя трудово възнаграждение възлиза на 4903.16 лв., а не както е приел съдът 2 992.41 лв. Или, на ищцата се дължи и разликата от 1910.75 лв., която следва да бъде присъдена.
От представените по делото разходни касови ордери е видно, че през исковия период на ищцата е изплатена от ответното дружество авансово сумата 4 649 лв. Установено е от представените 32 бр. РКО, както и от заключението на вещото лице П. П., че върху всичките разходни касови ордери подписа за получател е на ищцата. При дадения отговор, че за да бъде доказано с разходен касов ордер извършено плащане е необходимо от него да се установи лицето, на което е изплатена посочената сума, и основанието за плащането, правилно въззивният съд е приспаднал изплатената от ответното дружество авансово сума в размер на 4 649 лв.
По даденото разрешение, че доказателствената сила на свидетелстващите документи следва да се преценява по вътрешно убеждение на съда, с оглед на всички обстоятелства по делото- чл.146 ГПК /отм./ и чл.182 ГПК, както и че работодателят дължи на работника трудово възнаграждение, съобразно уговореното в индивидуалния трудов договор неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания, че за база при определяне размера на трудовото възнаграждение следва да се вземат предвид представените от ищцата ведомости, в които е отразено трудово възнаграждение различно от посоченото в индивидуалните трудови договори. Настоящият съдебен състав възприета основното и допълнително заключение на вещото лице В., в които размерът на трудовото възнаграждение за исковия период е определен на база посочените в трудов договор № 22/2.01.2001 г. и трудов договор №1/8.01.2008 г. индивидуални трудови възнаграждения.
По изложените съображения, решението на въззивния съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл.128 КТ за разликата над 2992.41 лв. до 4903.16 лв. следва да се отмени и вместо него в тази част се реши по същество от касационната инстанция, като на ищцата се присъди и сумата 1910.75 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.07.2009 г. до окончателното й изплащане.
Решението в частта, с която искът с правно основание чл.245, ал.2 КТ за разликата над 874.84 лв. до 1 173.84 лв. е отхвърлен също ще следва да се отмени, като в тази част се постанови ново, с което искът се уважи и за сумата 299 лв., изчислена въз основа на приетите основно и допълнително заключение на вещото лице В..
В останалата обжалвана част решение е правилно и ще следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да заплати на ищцата сумата 600 лв., направени разноски по делото, а по сметка на ВКС държавна такса в размер на 88.39 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от 8.03.2010 г. по гр.д. № 41/2010 г. на Монтанския окръжен съд в частта, с която предявените от В. Т. П. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.128 КТ за заплащане на разликата над 2992.91 лв. до 4064.48 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м. юли 2006 г.- м.август 2008 г. и с правно основание чл.245, ал.2 КТ за заплащане разликата над 874.84 до 1 173.84 лв., представляваща лихва за забавено плащане на трудовото възнаграждение са отхвърлени и вместо него в тази част Постановява:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на В. Т. П. от [населено място], [улица], [ЕГН] на основание чл.128 КТ сумата 1910.75 /хиляда деветстотин и десет лева и 75 ст./ лева /разликата над 2992.41 лв. до 4064.48 лв./, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м.юли 2006 г.- м.август 2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.07.2009 г. до окончателното изплащане, както и сумата 299 лв./двеста деветдесет и девет/ лева /разликата над 874.84 лв. до 1 173.84 лв./, представляваща обезщетение по чл.245, ал.2 КТ, както и 600 лв. направени разноски за касационната инстанция, а по сметка на ВКС държавна такса в размер на 88.39 лв.
Оставя в сила въззивното решение в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: