Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 226
гр. София, 16.12.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров

изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1821/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на РБ срещу решение № 582/11.03.2019г., постановено по в.гр.д. № 3620/2018г. на САС, ГО- 12 състав, с което е отменено решение № 2315/ 12.04.2018г. на СГС, І ГО- 7 състав, в частта с която е отхвърлен искът на П. Й. Й. срещу ПРБ по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от незаконно обвинение по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, ал.7, т.2, вр.ал.2 НК, както и за престъпление по чл.131, ал.1, т.8, пр.2, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК, за които е оправдан с присъда по НОХД 2184/2010г. на СГС, влязла в сила на 19.05.2016г., за сумата над 2000лв. до 15000лв. и вместо това е осъдена ПРБ да плати още 13000лв. неимуществени вреди заедно със законната лихва от 10.01.2017г. до окончателното плащане, и потвърдил решението на СГС в останалата част.
Въззивният съд е мотивирал решението като е приел следното от фактическа и правна страна: ответникът е повдигнал обвинение срещу ищеца на 14.01.2010 г. по чл.321, ал.3, пр.2 и пр3, алт.7, вр. ал.2 от НК и по чл.131, ал.1, т.8, пр.2, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, и го е поддържал до влизане в сила на оправдателна присъда на 19.05.2016 г., като наказателното производство срещу ищеца е продължило общо 6 години, четири месеца и 5 дни. За този период ищецът е участвал общо 2 дни в процесуално-следствени действия в досъдебното производство, както и в съдебната фаза се е явил лично общо в 47 открити съдебни заседания пред първостепенния съд, и в три съдебни заседания пред въззивния съд. Ищецът е бил задържан под стража за периода от 13.01.2010 г. до 23.11.2010 г. – общо 10 месеца и 10 дни. На 23.11.2010 г. мярката за неотклонение на ищеца е била изменена от „Задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 3000 лв., която мярка за неотклонение ищецът е търпял до постановяването на оправдателна присъда на 13.02.2012 г. – общо една година, два месеца и двадесет дни. В периода от 18.01.2010 г. до 21.02.2012 г. ищецът е търпял и мярка за процесуална принуда „забрана да напуска територията на Република България“, а внесената от ищеца гаранция в размер от 3000 лв. му е била върната на 29.02.2012 г.. Преди задържането му под стража, без връзка с наказателното производство, ищецът е претърпял травматично увреждане на тазобедрената става, и медицинска интервенция за ендопротезиране на ТБС, като вече е било настъпило /около 3 месеца след травмата/ усложнение в състоянието му /Флеботромбоза/, и медикаментозното му лечение с антикоагулантни препарати не е било приключило. В периода на задържането му под стража е диагностицирано ново усложнение – венозна тромбоза 80-90% на лявата бедрено-поплитеална вена, което е застрашило живота на ищеца. Във връзка с възникналото животозастрашаващо усложнение в състоянието на ищеца, мярката му за неотклонение е била изменена в „парична гаранция“. Към момента на повдигане на процесното обвинение, ищецът вече е бил осъждан и е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ за друго тежко умишлено престъпление /убийство в състояние на афект по особено мъчителен начин за жертвата и с особена жестокост/, както и че към момента на привличането му като обвиняем по процесното наказателно производство, срещу ищеца е било висящо и друго наказателно производство, по което му е било повдигнато обвинение за подобно тежко престъпление /също по чл.321 от НК за участие в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл.354а от НК/ и за други тежки умишлени престъпления, за които престъпления е бил осъден с влязла в сила осъдителна присъда на 11.06.2012 г. в хода на процесното наказателно производство. При тези факти, въззивният съд е приел, че съобразно критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, справедливото обезщетение, което следва да бъде заплатено на ищеца за причинените му неимуществени вреди, е в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева.
В жалбата на Прокуратурата на РБ са изложени доводи, че съдът не е обосновал значението на всяко едно от взетите предвид обстоятелства за размера на обезщетението, тъй като през процесния период срещу ищеца е имало и други висящи наказателни производства, а преди това вече е бил осъждан с влязла в сила присъда за умишлено убийство, като целите на закона, посочени в чл. 36 НК не са били постигнати.
Касационното обжалване е допуснато по въпроса дали съдът е длъжен при определяне размера на обезщетението по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД да отрази в мотивите си своята преценка относно конкретното значение на установените по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства.
По поставения въпрос е трайна практиката на ВКС, че обезщетението за неимуществени вреди има за цел да компенсира болките и страданията чрез предоставяне на други блага. Болките и страданията са последица от характера и вида на увреждането и се отличават по интензитет (острота и сила) и продължителност. Във всеки конкретен случай, съдът следва да вземе предвид отделните групи обстоятелства, които водят до увеличение или намаляване на размера на обезщетението, съпоставими с обичайните вредни последици при незаконно обвинение и съответния среден размер на обезщетение, установен от съдебната практика.
Предишните и последващи осъждания на ищеца с влязла в сила присъда имат значение за намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди, защото са в причинна връзка с накърняването на доброто име, честта и достойнството, както и с интензитета и продължителността на произлезлите морални страдания от незаконното обвинение. Трайното девиантно поведение и липсата на поправяне и превъзпитаване на личността, въпреки изтърпените наказания, обосновават ниска степен на морални страдания от засягането на доброто име, честта и достойнството.
В настоящия случай правилно въззивния съд е взел предвид продължителността на лишаването от свободно придвижване и срока на осъществената процесуална принуда през времето наказателно производство от една страна и от друга страна предишните и последващото осъждане на ищеца за извършени престъпления, но неправилно не е отчел, че обстоятелствата от втората група имат значение за намаляване размера на обезщетението. Доколкото към момента на повдигане на процесното обвинение, ищецът вече е бил осъждан и е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ за друго тежко умишлено престъпление /убийство в състояние на афект по особено мъчителен начин за жертвата и с особена жестокост/, както и че към момента на привличането му като обвиняем по процесното наказателно производство, срещу ищеца е било висящо и друго наказателно производство, по което му е било повдигнато обвинение за подобно тежко престъпление /също по чл.321 от НК за участие в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл.354а от НК/ и за други тежки умишлени престъпления, за които престъпления е бил осъден с влязла в сила осъдителна присъда на 11.06.2012 г. в хода на процесното наказателно производство, то справедливият размер на обезщетението за претърпени болки и страдания от незаконно обвинение и незаконна мярка за неотклонение, следва да бъде 7500лв.. В случая нито степента на увреждане на името, честта и достойнството, нито интензитета на моралните страдания са подобни с обичайните болки и страдания на неосъждано лице при незаконно повдигнато обвинение и незаконно взета мярка за неотклонение.
Въпреки изхода на спора, разноски за настоящото производство не се присъждат на ищеца, поради липсата на доказателства за извършването им.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 582/11.03.2019г., постановено по в.гр.д. № 3620/2018г. на САС, ГО- 12 състав, в частта, с което е отменено решение № 2315/ 12.04.2018г. на СГС, І ГО- 7 състав, в частта с която е отхвърлен искът на П. Й. Й. срещу ПРБ по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от незаконно обвинение по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, ал.7, т.2, вр.ал.2 НК, както и за престъпление по чл.131, ал.1, т.8, пр.2, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК, за които е оправдан с присъда по НОХД 2184/2010г. на СГС, влязла в сила на 19.05.2016г., за сумата над 7500лв. до 15000лв., както и в частта, в която е осъдена ПРБ да плати още над 5500лв. до 13000лв. неимуществени вреди заедно със законната лихва от 10.01.2017г. до окончателното плащане, както и в частта, в която ПРБ е осъдена да плати адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА над 245лв. за първоинстанционното производство и над 305лв. за въззивното производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. Й. Й. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] срещу Прокуратурата на РБ по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от незаконно обвинение по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, ал.7, т.2, вр.ал.2 НК, както и за престъпление по чл.131, ал.1, т.8, пр.2, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК, за които е оправдан с присъда по НОХД 2184/2010г. на СГС, влязла в сила на 19.05.2016г., за сумата над 7500лв. до 15000лв., заедно със законната лихва от 10.01.2017г. до окончателното плащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на САС в останалата част.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: