Р Е Ш Е Н И Е № 55 гр. Софияq 19 април 2019 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 164 по описа за 2019 г Касационното производство е образувано по протест на Софийска градска прокуратура срещу нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 205 от 5.10.2018, по ВНОХД № 3402/18, с която е отменена присъда на Софийски районен съд № 1488 от 2.03.2016 г, по НОХД № 5246/13, и подсъдимият е признат за невинен в това, че на 28.11.2011 г в [населено място], е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 266, 90 лв, от владението на С. С. Е., с намерение противозаконно да ги присвои, като за това употребил сила, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 198, ал. 1, пр. 1 НК. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 28.11.2011 г в [населено място], е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 266, 90 лв, от владението на С. С. Е., с намерение противозаконно да ги присвои, като за това употребил сила, с оглед на което и на основание чл. 198, ал. 1, пр. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, при „строг” режим. На основание чл. 68 НК, е приведено в изпълнение наказанието единадесет месеца „лишаване от свобода”, наложено с присъда по НОХД № 2478/09 по описа на Софийски районен съд, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. С протеста се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Сочи се, че при анализа на доказателствата е допуснато съществено процесуално нарушение. Изтъкват се следните аргументи: Неправилно са отхвърлени показанията на св. Д. и св. К., подкрепящи обвинителната теза. Игнорирано е обстоятелството, че мобилният телефон, отнет от св. Е., се е намирал у подсъдимия и по негова молба е заложен от св. Д.. Неверен е изводът, че този свидетел е заинтересован от изхода на делото, а неговите показания не следва да бъдат кредитирани. Не е съобразено, че показанията на св. К. са останали непроменени от началото на наказателното производство, поради което липсва основание да бъдат изключени при формиране на доказателствените изводи. Неправилно е поставен акцент на несъществени противоречия в заявеното от св. Д. и св. К., а е игнорирано главното в техните твърдения, касаещо авторството на деянието в лицето на подсъдимия, по което липсват различия. С протеста се иска да бъде отменена атакуваната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП не поддържа протеста и пледира да бъде оставена в сила новата въззивна присъда. Защитата счита, че протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Подсъдимият моли оправдателната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение на ВКС № 49 от 20.07.2018 г, по н. д. № 34/18, е отменена нова въззивна оправдателна присъда на Софийски градски съд от 10.11.2017 г, по ВНОХД № 4187/17, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Въззивният акт е отменен поради допуснато съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствата, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция е постановена въззивната присъда, предмет на настоящата касационна проверка. ВКС, в настоящия си състав, намира, че отново е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, касаещо анализа на събраните по делото доказателства. Съображенията за това са следните: Въззивният съд е приел, че показанията на св. Д. са неточни и непоследователни, което е продиктувано от неговата заинтересованост от изхода на делото. В тази насока съдът е акцентирал на противоречията в показанията относно определени обстоятелства, например, кой е управлявал автомобила, с който са се придвижили тримата младежи, кой от пътуващите къде е седял по време на движението, в кой момент подсъдимият е споделил със свидетелите, че е отнел телефона от непозната жена: преди или след залагането на вещта. Констатирано е и това, че в първоначалните си показания св. Д. е посочил св. Х. като участник в събитията, а впоследствие е заявил, че е присъствал св. К.. Съдът е взел предвид съдебното минало на св. Д., който е осъждан за грабеж, и е приел, че този факт, при наличието на хипотетична възможност свидетелят да е извършил инкриминираното деяние, може да послужи като мотив за свидетеля да уличи подсъдимия. Във въззивния акт е обсъдено, че не е изключено св. Д. и св. К. да са съгласували версиите си за възпроизведените факти, което е послужило като самостоятелен аргумент да не бъдат кредитирани техните показания. ВКС не споделя изложените по-горе съображения, тъй като счита, че същите са неправилни. Това е така, защото, на първо място, не е изпълнено указанието на ВКС, залегнало в отменителното решение, да бъде изследвана причината за констатираните неточности в показанията на свидетелите, която може да е напълно правомерна. Не е взето предвид, че, от една страна, е изтекъл значителен период от време, който факт неминуемо е повлиял негативно на спомените относно случая, особено, що се отнася до несъществени обстоятелства. От друга страна, способността на всяко лице да възприема и възпроизвежда наблюдавани от него събития е индивидуална, поради което наличието на неточности в разказа на свидетеля не представлява непременно опит да се преиначи истината. Освен това, за да отхвърли показанията на св. Д. и св. К., въззивният съд е придал важно значение на това: как са възпроизведени факти, които не са съществени за изхода на делото, каквито са тези относно кой е управлявал автомобила, кой от пътниците къде е седял, в кой момент е направено изявлението за произхода на вещта, а е игнорирал съществените факти, по които липсват различия, а именно: относно споделеното от подсъдимия за произхода на мобилния телефон, за времето, когато е отнета вещта, за мястото, където това се е случило, за човека, от когото е отнета. Неправилен е изводът, че съдебното минало на св. Д. го очертава като заинтересован свидетел. Обстоятелството, че свидетелят е осъждан, не го лишава от възможността да свидетелства, ако е възприел факти, имащи значение за делото, както е в настоящия случай. Съдебното му минало не го превръща автоматично в заинтересован свидетел, ако липсват данни, които да насочват към такъв извод. От друга страна, не е допустимо при анализа на доказателствата да се борави с предположението, че е възможно свидетелят да е извършил инкриминираното деяние, доколкото такова обвинение не е повдигнато и прокуратурата не е водила разследването срещу него. В случая, показанията на св. Д. напълно кореспондират с показанията на св. К. относно фактите, касаещи произхода на заложения телефон и обстоятелствата, при които вещта е попаднала у подсъдимия, което не може да бъде пренебрегнато в доказателствен аспект. Единствено при първия разпит св. Д. е посочил св. Х. като участник в събитията, а при следващия разпит е уточнил, че всъщност е бил св. К.. Обяснил е объркването с факта, че през този период е контактувал многократно с тези лица и не е запомнил с кого от тях се е срещнал на инкриминираната дата. На следващо място, от съществено доказателствено значение са показанията на св. К., за когото не би могло да се счита, че е заинтересован от изхода на делото / той е приятел, както на подсъдимия, така и на св. Д. /. Освен това, не е допустимо да се борави с хипотетичната възможност от съгласуване на версиите на свидетелите, при липсата на данни в тази насока. От друга страна, наличието на приятелски отношения между свидетелите не може да се счита за основание да бъдат отхвърлени показанията им, ако се установи, че пресъздават правдиво инкриминираните събития. Отделен е въпросът, че за неверни показания се носи и наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. Въззивният съд е игнорирал факта, че свидетелите Д. и К. еднозначно са описали съществените обстоятелства, имащи значение за изхода на делото. Още в отменителното решение на ВКС е акцентирано на това, че техните показания следва да бъдат оценени в контекста на заявеното от св. Е. относно обстоятелствата, при които е извършено престъплението, като бъде взето предвид и това, че отнетата от свидетелката вещ е била във владение на подсъдимия, след което е заложена по негова молба и впоследствие е иззета и върната на пострадалата. На следващо място, не може да бъде споделен извода, че версията на подсъдимия, изводима от неговите обяснения, е подкрепена от събраните по делото доказателства. Несъмнено е, че подсъдимият не е длъжен да доказва своята невиновност. Той разполага с правото да даде обяснения, каквито намери за добре, без да носи задължение заявеното от него да отговаря на обективната истина. Обясненията имат двояк характер: те са средство за защита и доказателствено средство. Поначало версията на подсъдимия, изводима от неговите обяснения, подлежи на съвкупна преценка в контекста на останалите доказателствени източници. Тезата на подсъдимия, че на инкриминираната дата, вечерта, около 20, 30 часа, е провел разговор със св. Д., с молба да му бъде върнат мобилния телефон, собственост на майка му С. Д., който е дал за ползване на свидетеля, е опровергана от проведеното по този повод разследване. В постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.09.2012 на Софийска районна прокуратура по ДП № 815/12 по описа на 7 РУП на МВР, приложено към материалите на настоящето дело, е установено от фактическа страна следното: Подсъдимият е предоставил на св. Д. за ползване мобилния телефон, собственост на майка му С. Д., което се е случило на 15.11.2011 г. Св. Д. го ползвал само докато зареди собствения си телефон, след което, още същия ден, го върнал на подсъдимия. На 23.11.2011 г подсъдимият помолил св. Д. да заложи този телефон, което свидетелят сторил, за което собственичката на вещта не била уведомена. Тя подала сигнал в полицията, че телефонът й е у св. Д. и не й върнат. След разследване било установено, че телефонът е заложен по молба на сина на собственичката, с оглед на което прокурорът приел, че Б. Д. не е извършил престъпление, а по отношение на сина на тъжителката е приложима хипотезата на чл. 218 в НК. С оглед на изложеното, твърдението на подсъдимия, че разговорът му със св. Д. е бил свързан с връщане на вещ, за която е знаел, че не се намира у свидетеля, не може да бъде кредитирано, тъй като е опровергано от разследването, проведено по повод на същата вещ. На следващо място, въззивният съд е приел, че от данните за мобилната комуникация между подсъдимия и св. Д., касаещи вечерта на инкриминираната дата, следва извод за недостоверност на показанията, депозирани от св. Д. и св. К.. На 28.11.2011 г, в 19, 12 часа, подсъдимият е изпратил текстово съобщение на св. Д. / по делото липсва информация за съдържанието на това съобщение / и са регистрирани три входящи разговора от свидетеля към подсъдимия в 20, 25 ч, 21, 54 ч и 22, 21 ч. Въззивният съд е приел, че посочените данни сочат на извода, че на инкриминираната дата тримата младежи не са били заедно. Този извод обаче не е съобразен с показанията на св. Д. и св. К., че подсъдимият се е свързал с тях и е поискал да се срещнат, но срещата им е продължила кратко, тъй като свидетелите са имали уговорка да посетят своите приятелки в ж. к. "квартал" и след залагане на телефона и престоя в казиното, продължил около 15-20 минути, незабавно са се отправили към посочения жилищен квартал. Изпратеното текстово съобщение кореспондира на техните показания, че подсъдимият е потърсил връзка с тях, а фактът, че са проведени разговори в по-късен момент същата вечер, подкрепя твърденията им, че срещата е продължила кратко. Следователно, справката от мобилния оператор не може да се разгледа изолирано от свидетелските показания, а при съвкупния им анализ може да се направи извод, че на инкриминираната дата, в интервала от 20, 25 часа до 22, 21 часа, тримата младежи вече не са били заедно, което обяснява факта на осъществена мобилна комуникация между двама от тях. С оглед на изложеното, ВКС намери, че е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, което обуславя необходимост от отмяна на новата въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, от стадия на съдебното заседание пред въззивната инстанция. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът е основателен и следва да бъде уважен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 205 от 5.10.2018 г, по ВНОХД № 3402/18. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на Софийски градски съд, от стадия на съдебното заседание пред въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: