Р Е Ш Е Н И Е № 527 С о ф и я, 29 ноември 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 н о е м в р и 2010 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Блага Иванова при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 516/2010 година. Делото е образувано по касационна жалба от името на подсъдимия В. В. Ц. от София, която има за предмет решение № 216 от 21.06.2010 г. по ВНОХД № 297/2010 г., постановено от Софийския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348, ал.1, т.2 и 3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изложените в жалбата оплаквания се поддържат в касационното производство от процесуалния представител на подсъдимия, служебния му защитник адв.Ив.Велинова от САК и лично от него. Гражданската ищца и частен обвинител Е. К. Е.-А., редовно призована, не се явява в производството пред ВКС, като чрез процесуалния си представител адв.Д.Попова от САК оспорва основателността на жалбата. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 86 от 05.03.2009 г., постановена по НОХД № 544/2009 г. на Софийски градски съд подсъдимият В. В. Ц. от София е признат за виновен в това, че на 03.10.2008 г. в София, като опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1974,38 лв, от владението на Е. К. Е.-А. от с.гр., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и на основание чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, от което наказание е приспаднато предварителното му задържане от 10.11.2008 г. до влизане на присъдата в законна сила. Уважени са предявените от пострадалата А. искове, като подсъдимият е осъден да й заплати сумата от 1974,38 лв за репариране на имуществени и 1000 лв на неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тях от 03.10.2008 г. до окончателното им изплащане. Присъдени са в тежест на подсъдимия направените по делото разноски и дължимата се държавна такса върху уважения размер на исковете. Присъдата е била протестирана заради явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за изменяването й и увеличаване размера на същото в близост до законовия минимум за това престъпление, но с атакуваното решение то е коригирано само с 6 месеца – на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, а в останалата част присъдата е потвърдена. В касационната жалба от името на подсъдимия адв.Велинова поддържа оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при анализа на доказателствените материали и оттам за незаконосъобразност при приложението на материалния закон, което в крайна сметка съзира в несправедливостта на увеличеното по размер наказание на подзащитния й с искане за изменяването му и намаляване на този размер до първоначално определения от СГС. В лаконичните “писмени бележки” същата обосновава оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила с липса на съображения за завишаване санкцията на подс.Цветков, а в новия й размер тя била явно несправедлива, поради което настоява за отмяна на атакуваното решение и “потвърждаване на първоинстанционната присъда”. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира касационната жалба за подадена в срок, от страна, имаща право на жалба и заради това за допустима, но по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: При протеклото по реда на глава 27, чл.371, т.2 от НПК съкратено съдебно следствие, възприетите от съда фактически обстоятелства от обстоятелствената част на обвинителния акт, достатъчно подкрепени от събраните на досъдебното производство доказателствени материали, правилно са вложени в правните му изводи при определяне квалификацията на инкриминираното деяние по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК, поради което бланковото оплакване за липса на “обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото” следва да се приеме като такова само относно оплакването по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. В тази връзка обаче не се навеждат и доводи какви точно обстоятелства са останали извън погледа на съда, а от друга страна, изложените от съда на стр.5 и 6 от мотивите на атакуваното решение съображения оборват оплакването за наличие на касираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Поради това развитите доводи следва да се обсъдят единствено в контекста на оплакването за явна несправедливост на завишеното по размер наказание на жалбоподателя. Не е налице явна несправедливост на наложеното на подс.Ц. наказание, а завишението от 6 месеца, с които въззивният съд е коригирал определеното от първата инстанция, не обуславя наличие на признаците по т.1, ал.5 на чл.348 от НПК. Няма игнорирани обстоятелства, смекчаващи отговорността му, нито е отдадена прекомерна тежест на други с обратен знак. Съобразени са множеството осъждания на жалбоподателя, пет от които също за грабежи, изтърпените наказания, упражненото в конкретния случай насилие над пострадалата Е.-А., размерът на причинените й имуществени вреди като предмет на престъплението, начинът на извършването му на публично място пред много граждани, очертаващ престъпното му самочувствие. В. това е давало основание за по-сериозно увеличаване на първоначално наложената му санкция, с което съвсем не би се стигнало до “крайна строгост” спрямо извършителя, за когото са налице и данни за злоупотреба с наркотични вещества, обстоятелство, което не е за пренебрегване при упражняваната от него професия на таксиметров шофьор. Освен че първоначално наложеното на подсъдимия наказание не е оспорено по въззивен ред, то и наведените доводи за недостатъчно отчетено “семейно положение” (в какъв аспект?), изразена “критичност, съжаление за извършеното и съдействие на разследващите органи” (при събраните категорични доказателства относно авторството и начина на извършване на деянието) губят своята тежест най-малкото заради невъзстановяване на вредите от престъплението като реален резултат от тях за пострадалата, а оттам биха обосновали смекчаване на санкционната част на присъдата. Поради това минималното завишение на размера на първоначално наложеното на жалбоподателя наказание не е довело до визираното в т.1 на ал.5 на чл.348 от НПК несъответствие с извършеното от него и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Жалбата му в цялост се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 216 от 21.06.2010 г. по ВНОХД № 297/2010 г., постановено от Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: