3 Р Е Ш Е Н И Е № 279 [населено място] , 24.01. 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА О. КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №2769 по описа за 2014 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв.К., срещу решение от 14.01.2014г., постановено по гр.д.№6235/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 15.01.2013г. по гр.д.№10745/2012г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от Ц. Г. З. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение №1027 от 08.10.2014г. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради това, че въпросът: „за да се приложи фикцията на чл.50, ал.2 ГПК необходимо ли е длъжностното лице-връчител да е посочило в съобщението източника на информацията и начина на събирането или е достатъчно единствено да е отбелязано, че страната е напуснала адреса или е освободила офиса”, е разрешен противоречиво с въззивното решение и с решение №546 от 13.01.2012г. по гр.д.№508/2011г. на ВКС, ІVг.о., постановено по реда на чл.303 и сл.ГПК, с което е прието, че: „За да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда на чл. 50, ал.2 ГПК чрез прилагане на съобщението към делото, то търговецът следва да е напуснал адреса, вписан в търговския регистър без да впише новия си адрес. За да се удостоверени обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други негови представители; да събере сведения от съседи познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този адрес и кога. Тези сведения следва да бъдат отразени от връчителя в съобщението, вкл. и в случаите, когато не могат да се съберат данни дали търговецът е пребивавал на адреса. Констатацията, че на адреса няма представители на адресата, без отразяване кога и как са събрани сведения за това и извършена ли е обстойна проверка дали в сградата няма помещения, обитавани от търговеца, опорочава връчването на съобщението.” Настоящият съдебен състав намира за правилно разрешението на поставения въпрос, дадено в решение №546 от 13.01.2012г. по гр.д.№508/2011г. на ВКС, ІVг.о., както и в постановено по реда на чл.303 и сл. ГПК решение № 418 от 13.10.2011г. по гр.д. №925/2011г. на ВКС, ІVг.о. За връчване на търговец чрез прилагане на съобщението към делото, е необходимо: да е напуснал регистрирания адрес на управление, без в съответния регистър да е вписан новият адрес. Когато връчителят посещава адреса, той установява дали там има табела с фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице и обявено работно или приемно време, има ли сграда или помещения, в които пребивава търговецът, негови представители или наети работници и служители. Ако не намери такива, връчителят трябва да положи усилия да събере сведения, познат ли е на това място търговец с такава фирма и известно ли е някому юридическо лице с такова наименование и пребивавали ли са техни представители или работници и служители на посочения адрес и, по възможност кога. Ако връчителят събере сведения, наред с констатациите си, той трябва да отрази в разписката към съобщението и събраните сведения. Констатацията, че на адреса няма представители на търговеца или наети работници и служители, без отразяване кога и как са събрани сведения за това, опорочава връчването на съобщението. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Ц. Г. З., чрез процесуален представител адв.Ц., оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Ц. Г. З. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението й със заповед от 13.01.2012г. на управителя на [фирма] на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване в щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „административен асистент” на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ. В. съд е приел за неоснователни доводите на въззивника-работодател за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон – чл.50, ал.2 ГПК и за законосъобразно приложена от първоинстанционния съд разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК по отношение на призоваването по делото на ответника по иска при данните в призовката, удостоверени от призовкаря, а именно: „фирмата повече от година освободи офиса и не остави друг адрес; сега има други наематели”. В призовката липсва отбелязване как са събрани сведения за направените констатации. При така удостоверените данни, не може да бъде направен категоричен извод за напускане на ответника по иска-търговец от вписания в Търговския регистър адрес на управление, само при наличието на която хипотеза е приложимо фингираното връчване по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. С оглед изложеното, следва да се приеме, че прилагането на разпоредбата на чл. 50, ал.2 ГПК по отношение връчването на преписа от исковата молба и доказателствата по делото е неправилно. Като е приел за неоснователни оплакванията във въззивната жалба в тази насока и е потвърдил първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил неправилно решение. По изложените съображения следва да се приме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съгласно чл.293, ал.1 и ал.3 от ГПК въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат отменени, а делото – върнато на първоинсатанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на изпращане на препис от исковата молба и доказателствата. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 14.01.2014г., постановено по гр.д.№6235/2013г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 15.01.2013г. по гр.д.№10745/2012г. на Софийски районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: