Р Е Ш Е Н И Е
№ 10
гр. София, 04 март 2021 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕНА ПАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА МАРИЯ МИТЕВА
при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурор Галина Стоянова, изслуша докладваното от съдията Каракашева дело № 899/2020 година и съобрази следното:
Настоящото, второ по ред касационно производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационен протест от прокурор при АП-София и по жалби на В. С. Б., Р. И. А. и Д. С. Б. – частни обвинители и граждански ищци, чрез поверениците им, адв.Е. П. и адв.С. П. срещу нова присъда №14, постановена от АС-София по в.н.о.х.д. №214/2020г., с която подсъдимият А. В. Д. е признат за невинен в извършване на престъпление по 115 от НК, за това умишлено да е умъртвил С. В. Б., като на основание чл.304 от НПК е оправдан.
В сезиращите документи преимуществено се излагат доводи за наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.В прокурорския протест е заявено и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, относимо към осъждането на подсъдимия за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, като се настоява, че наложеното му наказание е явно несправедливо, тъй като е занижено.Последно посоченото касационно основание е заявено и от повереника на частните обвинители и граждански ищци В. С. Б. и Р. И. А. адв.П., аргументирано с неправилното оправдаване на подсъдимия за престъплението по чл.115 от НК.Всички касатори претендират за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС, като повереникът адв.П. отправя и искане подсъдимият Д. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението по чл.115 от НК.
В допълнението към протеста се аргументира подробно тезата, според която вътрешното убеждение на решаващия съд е формирано при липса на обективна всестранна и пълна оценка на доказателствата, изясняващи причините за прострелването и смъртта на пострадалия.Отправен е упрек към аналитичната дейност на въззивния съд, който недопустимо е интерпретирал и допълвал по собствено предположение гласните доказателства, игнорирайки изцяло част от тях.Заявени са допуснати нарушения по смисъла на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК.Допуснатите съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствените източници е обусловило и неправилното приложение на материалния закон.
В жалбата на адв.Е. П. –повереник на ЧО и ГИ В. С. Б. и Р. И. А. е поставен акцент върху допуснатото от решаващия съд нарушение на материалния закон.Оспорват се съдебните констатации, според които е прието непосредствено противоправно поведение, извършено от пострадалия спрямо подсъдимия, като се настоява, че доказателствата по делото не формират извод такова да е налице.Сочи се също, че предварителното въоръжаване на подсъдимия не позволява приложението на института на неизбежната отбрана.Процесуалноправната незаконосъобразност е аргументирана с превратното тълкуване на показанията на свидетелите В. и П..Все в тази връзка се настоява, че неправилно са ценени с доверие обясненията на подсъдимия, като се поддържа, че са изолирани и не намират опора в останалите събрани по делото доказателства.Не са изложени мотиви за причините, поради които не са ценени с доверие обвинителните доказателства.Не са обсъдени в пълнота доводите и възраженията на частното обвинение.
В жалбата на адв.П. е поставен акцент върху неправомерното поведение на подсъдимия, който се е въоръжил предварително; търсил е конфликт с пострадалия; използвал е насложилите се между тях лоши предходни отношения; преследвал е пострадалия, целейки да причини смъртта му.Повереникът съзира порок в оценъчната дейност на въззивния съд, изразяващ се в подценяване показанията на св.А. А. и надценяване на сведенията, които е дал св.П. П..Присъдата е постановена от незаконен състав.
На съдебно заседание пред ВКС, представителят на ВКП поддържа протеста с изложените в него съображения и искания.Доразвива изложените доводи, като сочи, че допуснатите от въззивния съд нарушения на чл.13 и чл.14 от НПК са обусловили и неправилното приложение на материалния закон.Защитава тезата, че подсъдимият е провокирал нападението от страна на пострадалия, като целта на тази провокация е била да лиши от живот последния.Акцентира върху установеното по фактите, според което подсъдимият се е снабдил предварително с незаконно оръжие, с което именно е произвел изстрелите, един от които е причинил смъртта на пострадалия. Оспорва фактическите констатации на въззивния съд, според които пострадалият е използвал брадва срещу подсъдимия, което е поставило началото на непосредственото противоправно нападение, като се сочи, че процесната брадва е иззета от двора на подсъдимия, а не от владението /дома/ на пострадалия.С тези съображения оспорва приложението на института на неизбежната отбрана, приет от въззивния съд.Настоява протестираната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци В. и Р. А., адв.М. поддържа жалбата на частното обвинение с въведените доводи и отправени искания.В допълнение към тях изразява несъгласие с позицията на въззивния съд, според която са ценени с доверие депозираните от подсъдимия обяснения.Според защитата, достоверността на заявеното от подсъдимия, относно предхождащото произведените изстрели съприкосновение между него и пострадалия /събитията, развили се на нивата/, е следвало да бъде проверено посредством назначаване на СМЕ, в чиито състав да бъдат включени съдебен лекар и специалист по дентална медицина.Тази експертиза е следвало да съобрази данните, изводими от освидетелстването на подсъдимия, както и сведенията, изводими от показанията на св.Х. П..Не са изследвани и дрехите на подсъдимия, в частност –дали тъканта на панталоните му е била разкъсана.Превратно са тълкувани и показанията на свидетеля П.-очевидец на деянието.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци В. и Р. А., адв.Б. развива съображения, според които доказателствени източници, които имат решаващо значение за правилното изясняване на релевантните обстоятелства са останали извън вниманието на въззивния съд.В тази насока се поддържа, че при изграждане на фактическите констатации, относно събитията, предхождащи произвеждането на изстрелите, един от които причинил смъртта на пострадалия, въззивният съд не е съобразил показанията на св.Н..Игнорирането на посоченият доказателствен източник, като същевременно, вместо него е ценено с доверие заявеното от подсъдимия, съставлява нарушение на правилата за оценка и анализ на доказателствените източници.Идентичен порок е допуснат и по отношение на сведенията, които са депозирали св.М. и Б., които също са останали извън вниманието на въззивния съд.Същевременно, показанията на св.П. са били надценени.Не е направен и анализ на заключението от СПЕ.Акцент поставя върху и върху депозираните от подсъдимия сведения на 03.06.2017г., като настоява, че заявеното от него, макар и да няма характер на доказателство по смисъла на НПК е следвало да бъде проверено чрез съответните процесуални способи.
С изложените съображения поверениците настояват за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
Частният обвинител и граждански ищец В. Б. и неговият особен представител адв.Г., редовно призовани, не се явяват.
Частният обвинител и граждански ищец Д. Б., редовно призована, не се явява.Особеният представител на същата-адв.П. поддържа подадените протест и жалби по изложените в тях съображения и искания.В допълнение аргументира заявеното с жалбата оплакване по смисъла на чл.258, ал.2 от НПК, като настоява, че вторият въззивен състав е допуснал нарушение от категорията на съществените, тъй като не е преповторил всички съдебно-следствени действия, извършени от първия въззивен състав.Поддържа също, че доказателствата по делото са категорични, че подсъдимият е търсил конфликт с пострадалия, както и че последният си е тръгнал пръв от нивата, като е бил преследван от подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия –адв.С. оспорва протеста и жалбите.Счита, че въззивният съд не е допуснал порок в оценъчната си дейност.Последната е процесуално издържана.Всеки един от доказателствените източници е ценен в действителното му съдържание, като е съпоставен с останалите доказателства.Материалният закон е приложен правилно.Не са налице твърдените от държавното и частното обвинение касационни основания, обуславящи отмяна на постановената присъда.Пледира последната да бъде оставена в сила.
Подсъдимият Д. в своя лична защита заявява, че поддържа изложеното от защитника си.
В правото си на последна дума моли присъдата да бъде потвърдена.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на касаторите и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационните протест и жалби са процесуално допустими, подадени са в срок от правно легитимирани лица срещу акт, подлежащ на касационен контрол.Разгледана по същество са неоснователни.
Процесуалното развитие на делото е следното:
С присъда от11.02.2019г., постановена по н.о.х.д. №16/2018г., ОС-Монтана признал подсъдимия А. В. Д. за виновен в това, че на 03.06.2017г. в [населено място] умишлено умъртвил С. В. Б., поради което и на основание чл.115 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание петнадесет години лишаване от свобода.
Със същата присъда признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на същата дата и в същото населено място държал огнестрелно оръжие пистолет „марка“ с фабричен номер №/номер/, кал. 380 ауто/9х17мм. и боеприпаси -11бр. патрони към него, без да има съответно разрешително по ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл.339, ал.1 вр. чл.54 от НК му наложил наказание пет години лишаване от свобода.
На основание чл.23 от НК наложил едно общо наказание измежду определените, а именно най-тежкото от тях- това в размер на петнадесет години лишаване от свобода, като постановил изтърпяването му при „строг“ режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1 от НК зачел времето, през което подсъдимият Д. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“ и „Задържане под стража“.
Осъдил подс.Д. на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на В. Б. А., Р. И. А., В. С. Б. и Д. С. Б. обезщетение в размер на по 100 000лв. за всеки от тях, за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието -03.06.2017г., като отхвърлил исковете до пълния им размер от по 200 000лв., като го осъдил да заплати и направените по делото разноски.
Присъдата е била обжалвана от подс.Д. чрез жалба на адв. С. и от частните обвинители и граждански ищци В. Б. А. и Р. И. А. чрез повереника им адв.Б..С решение № 285 от 02.07.2019г. по в.н.о.х.д. № 540/2019г. АС-София изменил присъдата като намалил размера на наложеното наказание по чл.115 от НК от петнадесет на десет години лишаване от свобода, както и в частта относно приложението на чл.23 от НК, като определил общото наказание в размер на десет години лишаване от свобода.Потвърдил присъдата в останалата и част.
По протест на прокурор от АП-София; жалба на частните обвинители и граждански ищци и жалба на подсъдимия, подадена чрез защитника му –адв.И. С. било образувано касационно производство с предмет – проверка на въззивното решение.С решение №260 от 17.02.2020г., постановено по н.д. № 980/2019г., ВКС, І НО, отменил въззивното решение изцяло и върнал делото за ново разглеждане на друг състав на АС-София.Касационният съд констатирал отклонения от процесуалните правила, свързани с анализа и оценката на доказателствените източници; вътрешни логически противоречия, непозволяващи да се разбере действителната съдебна воля, а така също и отклонения от въведения в чл.339, ал.2 от НПК стандарт.
В рамките на повторното въззивно производство била постановена нова присъда, която е предмет на разглеждане от настоящия касационен състав и от която е изразено недоволство от страна на държавното и частното обвинение.
С тази присъда е отменена постановената от ОС-Монтана присъда от 11.02.2019г. по н.о.х.д. № 16/2018г., в частта, в която подс.А. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.115 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 15 години лишаване от свобода; в частта, в която на основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 15 години, което да се изтърпи при първоначален строг режим; в частта в която подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци В. Б. А., Р. И. А., В. С. Б. и Д. С. Б. сумата от по сто хиляди лв. ведно със законните лихви на всеки един от тях; в частта, в която е осъден да заплати 16000лв. д.т. и 1500лв. на НБПП, и вместо това, подсъдимият Д. е признат за невинен в това, на 03.06.2017г. в [населено място] умишлено да е умъртвил С. В. Б., поради което и на основание чл.304 НПК, във вр. с чл.12, ал.1 от НК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.115 от НК.Отхвърлени са предявените срещу подсъдимия от гражданските ищци граждански искове за сумата от по сто хиляди лв. ведно със законните лихви.
Първоинстанционната присъда е изменена в частта за наказанието за престъплението по чл.339, ал.1 от НК, като същото е намалено на лишаване от свобода за срок от три години и изтърпяването му е отложено за изпитателен срок от пет години, на основание чл.66, ал.1 от НК.
Присъдата е изменена и в частта за разноските, като е намален размера на същите.Потвърдена е в останалата част.
Идентичността на наведените касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и заявените в тяхна подкрепа сходни съображения, макар и при поставен акцент на различни доказателствени източници, позволяват протеста и жалбите да се разгледат едновременно.
Приоритетно разглеждане следва да получат възраженията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат поставени на обсъждане останалите аргументи на касаторите за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия за престъплението по чл.339, ал.1 от НК.
Преобладаващата част от доводите в протеста и касационните жалби са израз на несъгласието на касаторите с доказателствения анализ и с приетата от апелативния съд фактическа обстановка, без да се отчита спецификата на настоящото производство. За разлика от първостепенния и въззивния съд касационната инстанция по правило е съд по правото и не може да установява нови фактически положения, нито да пререшава въпроса за достоверност и убедителност на доказателствата и доказателствените средства. С изключение на случаите по чл.354, ал.5 от НПК, сред които не попада настоящият казус, тя се произнася въз основа на фактите, приети в атакувания съдебен акт, като проверява доколко са спазени правилата, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение. Ето защо, предвид тези правомощия на ВКС, без коментар следва да бъдат оставени както твърденията за необоснованост на въззивното решение /застъпени в защитните речи на адв.М. и адв.Б./, така и всички изявления в жалбата на частната обвинителка Д. Б. , посредством които повереника адв.П. разяснява своята гледна точка за инкриминираните събития.В отговор на искането на адв.П. за осъждане на подсъдимия по обвинението му по чл.115 от НПК от касационния съд, следва да се отбележи, че с подобно правомощие касационната инстанция не разполага, поради което това искане няма как да бъде удовлетворено.С тези уточнения, отговор следва да получат само оплакванията за неспазване чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, доколкото от касационните протест и жалби могат да бъдат изведени такива твърдения.
Внимателният прочит на материалите по делото води до категоричен извод, че проверяваният съдебен акт е постановен при стриктно съблюдаване на посочените правила.В изпълнение на изискванията за обективност, всестранност и пълнота при разкриване на обективната истина, въззивният съд е провел въззивно съдебно следствие, в хода на което е събрал допълнителни доказателства. Изводите си относно правно значимите обстоятелства апелативният съд е изградил единствено върху допустими и годни доказателства и доказателствени средства, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и съдържание.Отправеният с протеста и жалбите упрек за порок в доказателствената дейност на съда, не се споделя от касационния съд. В пълнота са били обсъдени гласните доказателствени средства, като не се констатира превратно тълкуване на тяхното съдържание, нито пък подценяване или надценяване на едни за сметка на други. На обсъждане са били подложени и събраните по делото писмени доказателства, както и експертните заключения по изготвените съдебни експертизи. Въз основа на тази си дейност, въззивният съдебен състав е изградил вътрешното си убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, поради което не е нарушил разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК.Изложената от въззивния съдебен състав аргументация в пълна степен удовлетворява стандарта на чл. 339, ал. 3 във вр. с чл.305, ал.3 от НПК и не лишава държавното обвинение и частните обвинители от възможността да разберат недвусмислено изразената воля на въззивния състав. Няма как да се приеме възражението на повереника на частните обвинители В. Б. и Р. А. , че апелативният съд не е взел предвид изложените от последните доводи.Мотивите към проверяваната присъда съдържат подробни и изчерпателни съждения, позволяващи да се проследи начина, по който е формирано вътрешното убеждение на въззивния съд по значимите за предмета на разследване обстоятелства, като наведените от страните, в това число и от частното обвинение доводи не са били пренебрегнати, а напротив-получили са конкретни отговори.Фактологията на инкриминираното деяние е развита от въззивния съд на л. 8 – л. 11 от мотивите към въззивната присъда, а на л. 12 – л. 16 са изброени и изследвани поотделно и в общата им съвкупност доказателствените материали, обусловили фактическите констатации на въззивната инстанция, като са посочени причините, поради които въззивният съд не е споделил част от фактическите изводи на първостепенния съд, които са аргументирали и различните правни изводи, касателно инкриминираната престъпна деятелност по чл.115 от НК.Следва да се отбележи също, че постановеният от въззивния съд съдебен акт е с високи професионални качества, като съдържанието му се отличава с детайлност на изложението и задълбочена аналитичност.
Контролираната инстанция е подложила на обстоен анализ обясненията на подсъдимия , обсъждайки тяхната логичност, последователност и вътрешна съгласуваност.Отправеният в протеста и в жалбите упрек за неоснователно кредитиране на посочения доказателствен източник не може да бъде споделен.Заявеното от подсъдимия, относно събитията, развили се на полето, правилно е било ценено с доверие, доколкото намира опора в показанията на свидетелите Н., П. П. и Х. П., както и в писмените доказателства –медицинското освидетелстване на подсъдимия.На стр.12-13 от мотивите са изложени изчерпателни съображения, в кои точно части заявеното от подсъдимия корелира със сведенията, които са дали посочените свидетели.Не се споделя и довода, че показанията на св.Н. не са били съобразени от въззивния съд.Заявеното от този свидетел /че пострадалият му е направил забележка, че мястото, на което коси е негово/ е интерпретирано правилно от въззивната инстанция като подкрепящо обясненията на подсъдимия в частта, в която последният излага сведения за протеклия между него и пострадалия спор за мястото, на което бил подсъдимия и което окосил в предходен момент.Несъстоятелен е и довода за превратно тълкуване на показанията на св.П..Този свидетел добросъвестно е предал разказаното му от подсъдимия, за протеклия между него и пострадалия спор за косенето.Сведенията, които е дал св.П. са тълкувани от въззивния съд в тяхното действително съдържание, като заявеното от него /по отношение спора за косенето, както и това, че при този спор пострадалият ударил с отворена длан лявата страна на лицето на подсъдимия, при което последния паднал, като вследствие на този удар изпаднала зъбната му протеза/ се потвърждава и от показанията на св.Х. П..Последният, освен, че пресъздава споделеното му от подсъдимия, което е в смисъла, изложен от св.П., излага сведения и за тогавашния зъбен статус на подсъдимия, в частност на това, че му е извадил два зъба в лошо състояние и разклатени /като самият зъболекар не изключва травматична причина за състоянието на зъбите/.Най-сетне, заявеното от подсъдимия, в частта, в която сочи, че е бил ударен от пострадалия на полето, намира опора и в писмените доказателства по делото-освидетелстването му веднага след задържането, при което е установено, че е имал подутина от вътрешната страна вляво на горната устна и лека червенина, без рани по лявата буза.По-нататък, правилно заявеното от подсъдимия относно събитията, развили се пред дома му е ценено с доверие.Особено внимание е отделено на показанията на св.П., към кредитирането на който доказателствен източник са отправени основните възражения на държавното и частното обвинение.Упреците не намират опора в доказателствата по делото.Изключително прецизно въззивният съд е подходил към анализа на сведенията, депозирани от посочения свидетел.Отчел е както липсата на заинтересованост от изхода на делото от негова страна, така и последователността и вътрешната им непротиворечивост при проведените му разпити в рамките на досъдебното и съдебното /пред първоинстанционния и пред въззивния съд/ производство.На л.13 и л.14 от мотивите са изложени подробно съображенията, поради които се приемат за достоверни показанията на св.П., както и частите от тях, които корелират със заявеното по подсъдимия, което пък е дало основание на въззивния съд да цени с доверие и обясненията на последния.Всеки един от коментираните гласни доказателствени източници е анализиран в неговото действително съдържание, като доводът на частното обвинение за надценяване на показанията на св.П. за сметка на заявеното от св.А., не се споделя от касационния съд.В последния абзац на л.14 са коментирани подробно показанията на св.А., като са посочени причините, поради които заявеното от него не е достатъчно за да опровергае обясненията на подсъдимия, в частта, в която последният сочи, че е бил нападнат с брадва, носена от пострадалия.Не се споделя и довода, според който въззивният съд не е съобразил показанията на свидетелките М. и Б..И към тези доказателствени източници въззивният съд е подходил при стриктно съблюдаване на процесуалните правила за проверка, анализ и оценка на доказателства.Изложените на л.16 от мотивите съображения за причините, поради които заявеното от тези две свидетелки не е било прието за достоверно от въззивния съд среща пълна касационна подкрепа, не само защото са отчетени конфликтните отношения между тях и подсъдимия, но и защото, заявеното от тези две свидетелки е в колизия със сведенията, които е дал св.А., който първи е отишъл на местопроизшествието, и за който няма данни да е заинтересуван по какъвто и да е начин от изхода на делото.Не се споделя и довода за превратно тълкуване на показанията на Т. В..При изграждане на изводите си по фактите, въззивният съд не се е позовал на сведенията, които В. е дала в предходните фази на процеса, като е посочил на с.з. на 21.05.2020г. причините за това.Несподелен е и доводът за порок в аналитичната дейност, изводим от липсата на обстоен анализ на констатациите на СПЕ, касаещи личностовите особености на подсъдимия.Такъв анализ не е бил необходим, тъй като заявеното от подсъдимия относно инкриминираните събития, е подложено на детайлен анализ и съпоставка с останалите доказателствени източници, като именно на тази процесуално издържана база е направена констатацията за достоверност на обясненията му.Не е било необходимо и назначаването на СМЕ, която да изследва зъбният статус на подсъдимия, тъй като заявеното от него намира опора както в сведенията, които е дал св.Х. П., така и в обективните находки, обективирани в медицинското освидетелстване.На последно място, не е налице порок в дейността на САС по събиране и оценка на доказателствата, изводим от това, че не е проведено изрично разследване, което да установи дали е била нарушена целостта на тъканта на панталона му.Този факт сам по себе си не е от решаващо значение по делото.Същественото е не дали чрез посегателството с брадвата от страна на пострадалия е засегната целостта на панталона на подсъдимия, а факта на самото посегателство, който е установен по несъмнен начин.
При изложените съображения относно доказателствената дейност на въззивния съд, ВКС намира, че тя не страда от недостатъци, които да компрометират начина на формиране на вътрешното убеждение на съда. Изводите му по фактите са резултат от надлежна проверка на доказателствените източници относно тяхната достоверност и относимост, взаимосвързаност и противоречивост.
На последно място, неоснователен е доводът за незаконност на съдебния състав.Не е налице нарушение по смисъла на чл.258, ал.2 от НПК.Няма спор, че на съдебните заседания на 21.05.2020г. и на 18.06.2020г. въззивният съд е заседавал в различни персонални състави /на първото съдебно заседание, като член на съдебния състав фигурира съдия М., а на второто-съдия Ц./.Това обаче не води до незаконност на състава, в какъвто смисъл са доводите на адв.П..На първото от посочените заседания не са събирани доказателства /допуснатата свидетелка Т. В. е отказала да свидетелства/.Затова и за съдебния състав, включващ съдия Ц. /съдиите К. и И. –докладчик са били в персоналния съдебен състав и на с.з. на 21.05.2020г., както и на проведеното на 18.06.2020г./не е била налична необходимост да повтаря действията, извършени от съдебния състав, включващ съдия М..Събирането на доказателства в рамките на въззивното съдебно следствие е сторено от състава, който е постановил проверяваната присъда, което определя като несъстоятелен доводът за незаконност на съдебния състав.
Неоснователни са и доводите за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.Това оплакване е аргументирано от една страна с неизяснени в пълнота, в резултат на погрешен доказателствен анализ, фактически положения от страна на въззивния съд /доводите на държавното и частното обвинение/, а от друга –с неправилно приложение на института на неизбежната отбрана /доводите на частното обвинение/.
Касационният съд намира, че в рамките на установените фактически положения апелативният съд е приложил правилно материалния закон, като е приложил института на неизбежната отбрана.
По отношение на фактологията на деянието на подсъдимия Д., инкриминирано по чл.115 от НК, въз основа на безпротиворечивата доказателствена маса, въззивният съд е приел следното:На инкриминираните дата и място, между подсъдимият и пострадалият възникнал конфликт, провокиран от последния, в хода на който пострадалият нанесъл удар с ръка по лицето на подсъдимия.Този конфликт протекъл извън населеното място, в което двамата живеели, като след него пострадалият тръгнал с каруцата и коня си към селището, в което бил домът му.След кратък период от време, подсъдимият също се отправил към дома си с колелото, с което се придвижвал /домът на пострадалия се намирал след този на подсъдимия, считано в посоката им на движение/.Стигайки пред дома си, подсъдимият възприел, че на улицата пред него е установен пострадалия, който слязъл от каруцата, държейки в ръка брадва, приближил се до подсъдимия и замахнал с брадвата към него.При първият замах с брадвата пострадалия успял да закачи крачола на подсъдимия, без да увреди крака му, тъй като подсъдимият успял да отскочи навреме.Пострадалият отново замахнал с брадвата към подсъдимия, който в този момент извадил пистолета си /намерен от него в предхождащ инкриминираният инцидент момент/ и като хукнал да бяга към дома си, започнал да стреля напосоки.Така бягайки и обръщайки се назад, произвел общо четири изстрела, един от които попаднал в пострадалия /в областта на гърдите/, причинявайки смъртта му.
При така изложените в обобщен вид факти, въззивният съд не е споделил тезата на първостепенния, според която деянието на подсъдимия е обективно и субективно съставомерно по чл.115 от НК, като е приел, че като осъществено в условията на неизбежна отбрана, то /деянието/ не изпълва състав на престъпно поведение.Споделил е тезата на първия съд за съставомерно поведение на подсъдимия по смисъла на чл.339, ал.1 от НК, като е утвърдил изводите по фактите и правото, касателно това обвинение, изразявайки несъгласие с определената санкция по размер и начин на изтърпяване.
ВКС се съгласява с така изведените правни изводи .
В рамките на правилно установената чрез процесуално издържана аналитична дейност фактология, апелативният съд е дал верен и съответен на закона и установените по делото фактически обстоятелства отговор на основния въпрос по делото, действал ли е подсъдимия Д. в условията на неизбежна отбрана, и ако това е така, на следващо място –действията му по отблъскване на нападението, оказват ли се адекватни на характера, интензитета и опасността му.Контролираната инстанция е анализирала прецизно доказателствените материали, въз основа на които законосъобразно е заключила, че между началото на нападението на пострадалия /иде реч за събитията, развили се в рамките на населеното място, пред дома на подсъдимия/ и инкриминираните действия на подсъдимия с огнестрелно оръжие, не е имало прекратяване, било поради отказ на нападателя, било поради отблъскването му от дееца.При тези данни, законосъобразно съдът е приел, че към момента на произвеждане на изстрелите, деецът се е намирал в условията на едно действително протичащо по отношение на него непосредствено противоправно нападение, срещу което, за да защити живота и телесната си неприкосновеност, той е стрелял с пистолет.Задълбочено е обсъден интензитетът на нападението, в корелация с данните за предхождащото инцидента поведение на пострадалия, в частност на това, че същият е употребил физическа сила по отношение на подсъдимия- нанесъл му удар с ръка по лицето, както и с тези, за изначално конфликтните отношения между двамата.В тази връзка, изследвайки необходимите предели на отблъскването му, решаващият съдебен състав се е занимал и със съотношението на силите на нападател и нападнат, във връзка с обективните възможности за реакция на всеки от тях, в съответното направление –нападение или защита.Отчетен е вида на оръжието, с което е реализирано нападението срещу подсъдимия- а именно, че същото е годно да нанесе поражения, в това число и фатални за живота на подсъдимия.Съобразено е и поведението на подсъдимия –същият е предприел действия да избяга, като именно, бягайки е произвел инкриминираните четири изстрела, като е стрелял напосоки.Отчетен е и факта, че само един от така произведените изстрели е попаднал в тялото на пострадалия, причинявайки смъртта му.По делото няма данни, сочещи на извода, че въззивната инстанция е изопачила или манипулирала доказателствата, въз основа на които са формирани горните изводи, каквито възражения се съдържат в касационните протест и жалби.Подсъдимият е действал, за да защити от непосредственото и противоправно нападение на пострадалото лице собствения си живот и телесна неприкосновеност, при липсата на реална алтернатива за отблъскването му по друг начин.Ето защо, за настоящия съдебен състав няма съмнение, че в случая институтът на неизбежната отбрана по чл.12, ал.1 от НК е приложен правилно от въззивния съд, който обсъждайки комплексно всички доказани по делото фактически обстоятелства е заключил, че конкретното деяние не е престъпно, поради това, че то не съдържа едно свое обективно качество, а именно-обществена опасност.Поради това, цитираната материалноправна норма на общата част на НК законосъобразно е намерила своето приложение при решаването на основния въпрос в настоящия казус –конкретното извършено от подсъдимия деяние субсумира ли обективните и субективни признаци на конкретен престъпен състав.
При неизбежната отбрана, при която са засегнати интересите /в случая на личността, чрез причиняване смъртта на лице, имащо качеството на нападател/, в рамките на осъществяваната активна защита, при едно започнало и все още продължаващо към момента на произвеждане на инкриминирания изстрел с пистолета нападение, е налице едно обективно общественополезно, необходимо и напълно правомерно поведение. Доколкото тук съдът във всички случаи дължи преценка на съответствието (или несъответствието) на нападението и защитата, ВКС също намира, че подсъдимият Д. е действал изцяло в рамките на необходимите предели на неизбежната отбрана, без да ги превишава, както правилно е заключил и второинстанционният съд. Изложените съображения по този особено съществен за правилното решаване на делото въпрос, са подробни, убедително аргументирани и съответни на приетите въз основа на формираната по делото доказателствена съвкупност фактически обстоятелства. ВКС ги споделя изцяло, поради което и не намира необходимост от преповтарянето им. Доколкото в случая изобщо няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, е безпредметно обсъждането на състоянието на подсъдимия, и дали то сочи на наличие на уплаха или смущение.
Възражението на частното обвинение за наличието на предварително въоръжаване на дееца за отблъскване на нападението, изключващо приложението на материалноправния институт на неизбежната отбрана, във всички негови проявни форми, е неоснователно. Всички аргументи, предложени от касаторите биха били верни, ако подсъдимият, след като е взел и е носел със себе си огнестрелно оръжие, го беше употребил още при първата среща с пострадалия на полето. Той обаче не е сторил това, независимо, че пострадалият му е нанесъл удар в лицето, без да е бил предизвикан по какъвто и да е начин от подсъдимия.Подсъдимият не е употребил пистолета и при повторната си среща с пострадалият, когато последния го е причакал пред дома му.Не е употребил оръжието и при първото замахване с брадвата, при което подсъдимият за да запази физическия си интегритет е успял да отскочи.Пистолетът е употребен по предназначението си едва след повторното замахване с брадвата от страна на пострадалия към подсъдимия, като едва тогава последният, тичайки към дома си е произвел инкриминираните четири изстрела, които са били хаотични, а не насочени към пострадалия. При описаното, извън съмнение е обстоятелството, че единственият ефективен способ за защита на подсъдимия е бил именно осъщественият.
Последното изключва осъществяването на престъпния състав от обективна страна, а от това неминуемо следва, че изводът на апелативния съд, че подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението по чл. 115 НК, на основание чл. 12, ал. 1 НК, е правилен, а възраженията в касационните протест и жалби на частните обвинители и граждански ищци в тази насока- неоснователни.
Последица от горното, при липсата на извършено престъпление, предвид законосъобразността на извода, че подсъдимият е действал в условията на неизбежна отбрана, е и отмяната на решението в гражданско- осъдителната му част, и отхвърляне на уважените в полза на гражданските ищци В. Б. А., Р. И. А., В. С. Б. и Д. С. Б. граждански искове, за сумата от по 100 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й изплащане/първоинстанционната присъда е потвърдена в частта, в която са отхвърлени гражданските искове на В. и Р. А. за разликата до 200 000лв./. В този смисъл въззивната присъда също е съответна на закона и в гражданско- отхвърлителната си част.
Обсъждането на довода по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, изрично релевиран в касационната жалба, подадена от повереника адв.П.- за явната несправедливост на оправдателна присъда, е безпредметно, поради очевидната му несъстоятелност.
На последно място, неоснователен и доводът в протеста, ангажиращ касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК относно редуцирането на наказанието на подсъдимия за престъплението по чл.339, ал.1 от НК.Той е аргументиран с факта, че подсъдимият не само е държал незаконното оръжие, но и го е използвал, причинявайки смъртта на пострадалия.Това, по мнение на подалият протеста прокурор следва да бъде отчетено като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, което в относителната си тежест надделява над смекчаващите отговорността му обстоятелства, което определя наложеното му от въззивния съд наказание като несъответно на доказателствата по делото и на целите по чл.36 от НК, тъй като е необосновано занижено.Касационният съд не споделя обвинителната теза, като основното съображение за това е, че използването на инкриминираното по този пункт оръжие от подсъдимия е било в условията на неизбежна отбрана.При това положение, въззивният съд правилно е редуцирал размера на наказанието, следващо се за престъплението по чл.339, ал.1 от НК, като е изразил несъгласие и с определения от първия съд ефективен начин на изтърпяването му.Приложението на чл.66, ал.1 от НК, към който институт е прибегнал въззивния съд е законосъобразно, като изложените на л.19 от мотивите съображения са подробни и изчерпателни и срещат пълна касационна подкрепа.
Ето защо, като намери, че изтъкнатите в протеста и жалбите на частните обвинители и граждански ищци доводи са неоснователни, ВКС прие, че като постановена в съответствие с материалния и процесуалния закон, обжалваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила.
По изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 14/18.06.2020г. на АС-София, НО, 2 състав, постановена по в.н.о.х.д. № 214/2020 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |