Р Е Ш Е Н И Е N 160 София, 01.06.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на десети май.................................................... две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЕМИЛ ТОМОВ при секретаря С. Толева...........................................................................................в присъствието на прокурора Станева.............…….................................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА..................... гр.дело N 787/2011 година. Производство по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от А. Д. Т. от [населено място], подадена чрез пълномощника му адв. А. Г. от АК-Х., срещу решение № 4 от 07.01.2011 г. по гр.д. № 591/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено изцяло решение № 6 от 02.02.10 г. по гр.д. № 119/2008 г. на Хасковския окръжен съд. С него е уважен иск на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /К./ срещу касатора и неговата майка –Деля А. А., която участва като трето лице само по отношение на продадения й лек автомобил „Мерцедес 300 Д”, за отнемане в полза на държавата на придобито от престъпна дейност имущество, а именно единадесет недвижими имота и осем леки автомобила, подробно индивидуализирани в решението, както и е осъден А. Д. Т. от [населено място] да заплати в полза на Държавата сумата 49 369,40 лева, от която 29 289, 40 лева равностойност на отчуждено чрез покупко-продажба имущество, а сумата 20 080 лева като придобита в резултат на престъпна дейност, ведно със разноските по делото. Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, последната поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл.281, т.2 и 3 ГПК. Развити са подробни съображения. Ответникът Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – София, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила въззивното решение по съображения, изложени в писмена защита и в съдебно заседание. Д. А. А. от [населено място] не е заявила становище. Върховна касационна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Излага доводи в съдебно заседание. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С определение № 43 от 16.01.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос за предпоставките, при наличието на които се отнема в полза на държавата имущество по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/ и по конкретно за това необходимо ли е да се установи наличието на пряка или косвена връзка между престъпната дейност на лицето и притежаваното от него имущество, както и по процесуалноправния въпрос нуждае ли се от обосновка наличието на такава връзка както в искането на К., така и в съдебното решение. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК поради съществуваща съдебна практика, включително такава по чл.290 ГПК, която противоречи на приетото във въззивното решение и налага обсъждане по съществото на спора. Това е необходимо, тъй като поставения въпрос е залегнал в решаващите мотиви на въззивнито решение и е обусловил правните изводи на съда за основателност на искането на К.. В отговор на поставения въпрос Върховният касационен съд, състав на Трето г.о., взема предвид обстоятелството, че практиката на съда, изразена в поредица решения по чл.290 ГПК, е вече трайна и установена. Тя приема, че предпоставките за уважаване на иск по чл.28 ЗОПДИПП са лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл.3, ал.1 или да е налице условие по чл.3, ал.2 от този закон и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т.ч.установяването, че е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът следва да изгради изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на конкретиката на случая; въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност – р. № 806 от 10.02.2011 г. по гр.д. № 1335/2009 г. на ІV г.о., р.№ 607 от 29.12010 г. по гр.д. № 1116/2009 г. ІV г.о., р. № 834 от 23.12.2010 г. по гр.д. № 1417/2009 г. на ІV г.о. Връзката между придобиването на имуществото и конкретно установената престъпна дейност трябва да се установи от съда при собствено изследване на конкретните обстоятелства и единствено така предположението по чл.4, ал.1 ЗОПДИППД намира обосновка. От текста на закона не може да се извлече по тълкувателен път презумпция, която да изключи същинската роля на съда в исковия процес. Това ще противоречи и на целите на специалния закон, изразени и възприети в националното законодателство в рамките на решение 2005/212 от 24.02.2005 г. на Съвета на ЕС. Основателното предположение трябва да е резултат от формирана съгласно конкретните обстоятелства преценка и обосновка на решаващия съд, изградена въз основа на установените факти и връзките между тях, логиката и опитните житейски правила, без които съдебното решение ще е не само необосновано, но и в противоречие със закона – р. № 388 от 22.02.2012 г. по гр.д. № 248/2011 г. на ІІІ г.о. и р. № 1 от 21.03.2011 г. по гр.д. № 697/2010 г. на ­ІV г.о. Липсата на доклад за някои от подлежащите на установяване факти е съществено процесуално нарушение, което ако не е забелязано от въззивния съд налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд – р. № 297 от 8.11.2011 г. по гр.д. № 1792/2010 г. на ІІІ г.о. и др. По съществото на касационната жалба: Въззивното решение е допустимо, но е неправилно. За да уважи изцяло иска на К. срещу касатора съставът на съда е приел, че нито в закона, нито в практиката съществува изискване за наличие на пряка или косвена връзка между подлежащото на отнемане имущество и престъпната дейност на осъденото лице. Връзка – пряка или косвена с престъпната дейност законодателят е създал със самата презумпция за придобиване от престъпна дейност в случай, че с предоставените от закона възможности проверяваното лице не докаже законен източник на доходи за придобиване на имуществото си. Поради това не може да се приеме за нередовност на искането непосочването на конкретна връзка между осъдената престъпна дейност на проверяваното лице и подлежащото на отнемане негово имущество. Даденото разрешение е в противоречие с посочената по-горе практика на ВКС и с отговорите, които се съдържат в нея. Поради възприетото от двете съдебни инстанции становище, че е налице законна презумпция за връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, те са отказали да включат това обстоятелство в предмета на делото и в подлежащите на установяване факти, като са отхвърлили доказателствените искания за установяването му. Този елемент от състава на чл.4 ЗОПДИППД не фигурира в доклада по чл.146 ГПК, респ. за него не са дадени указания за разпределение на доказателствената тежест, въпреки усилията на касатора да убеди съдът, че това се налага поради данните за осъждането му за престъпление по чл.339, ал.1 НК - държане на огнестрелно оръжие без разрешение. Изложеното налага да се отмени обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който като отчете допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила при изпълнение на задължението му по чл.146 ГПК ще направи нов доклад по делото, в който ще включи всички подлежащи на установяване факти и ще укаже на страните как се разпределя доказателствената тежест за установяването им. Следва да се даде възможност на страните, на основание чл.266, ал.3 ГПК, да ангажират доказателства за спорното обстоятелство и то да бъде обсъдено от въззивния съд съобразно разясненията, дадени в настоящото решение. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о. Р Е Ш И ОТМЕНЯ изцяло решение № 4 от 07.01.2011 г. по гр.д. № 591/2010 г. на Пловдивския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.