Ключови фрази


3
определение по ч.гр.д.№ 1568 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 196

София, 07.04.2014 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 1568 по описа за 2014 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. В. И. срещу решение № 7630 от 14.11.2013 г. по гр.д.№ 5942 от 2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-ви брачен въззивен състав в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане претенцията на А. В. И. по чл.57, ал.2 от Семейния кодекс за определяне размера на наема, който бившата му съпруга М. П. И. му дължи за ползването на предоставеното й с решението за развод семейно жилище.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Излагат се доводи, че претенцията по чл.57, ал.2 от СК не се преклудира и може да бъде заявена и пред въззивния съд.
Ответницата по жалбата М. П. И. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното решение на Софийския градски съд на 20.11.2013 г., а частната жалба е подадена на 27.11.2013 г./ и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна поради следното: С нея се обжалва решението в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане претенцията на А. И. по чл.57, ал.2 от СК за определяне с решението за развод на размера на наема, който бившата му съпруга М. П. И. му дължи за ползването на предоставеното й с решението за развод семейно жилище. Съгласно чл.57, ал.2 от СК, всяка от страните може да поиска съдът с решението за развод да определи и размера на наема за предоставеното на другия съпруг за ползване семейно жилище. В закона не е посочено до кой момент може да бъде направено това искане. Тази празнота в закона следва да се преодолее по реда на чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове- като се приложи по аналогия друга норма, касаеща подобен случай, доколкото това отговаря на целта на закона. В случая аналогична на нормата на чл.57, ал.2 от СК е нормата на чл.344, ал.2 от ГПК, тъй като двете норми касаят подобни случаи: нормата на чл.57, ал.2 от СК урежда правомощието на съда по дело за развод да определи размера на наема, който ползващият семейното жилище бивш съпруг дължи на другия съпруг- съсобственик или изключителен собственик на това жилище или на третите лица- собственици на семейното жилище, всеки месец до момента, в който съгласно чл.56, ал.2-6 от СК отпадне правото на този съпруг да ползва семейното жилище, а нормата на чл.344, ал.2 от ГПК урежда правомощието на съда по дело за делба да определи сумата, която ползващият делбеният имот сънаследник дължи на другите наследници като обезщетение за лишаването им от ползването, всеки месец до момента на прекратяване на съсобствеността. Целта и на двете разпоредби е една и съща- да се улесни обезщетяването на собствениците на имоти /били те семейно жилище или сънаследствени имоти/, предоставени за ползване на едно лице по силата на самото съдебно решение /за развод или за делба/, за лишаването им от това ползване.
Предвид разпоредбата на чл.344, ал.2 от ГПК /според която искането за определяне от съда на сумите, които ползващият наследствен имот сънаследник следва да заплаща на другите наследници като обезщетение за лишаването им от ползването, може да бъде направено дори и след решението по допускане на делбата, тоест във всеки момент до прекратяването на съсобствеността с влязло в сила решение за извършване на делбата/, която настоящият състав на ВКС прилага по аналогия, следва да се приеме и че искането по чл.57, ал.2 от ГПК може да бъде направено във всеки момент до отпадане на основанието за ползване на семейното жилище само от единия от бившите съпрузи: както до приключването на делото за развод пред въззивната инстанция, така и по-късно с отделен иск.
Предвид на това решението на Софийския градски съд в частта му, имаща характер на определение, с която е оставено без разглеждане направеното пред въззивния съд искане на А. В. И. по чл.57, ал.2 от ГПК като несвоевременно, е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото- върнато на въззивния съд за произнасяне по това искане.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение



О П Р Е Д Е Л И :



ОТМЕНЯ решение № 7630 от 14.11.2013 г. по гр.д.№ 5942 от 2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-ви брачен въззивен състав В ЧАСТТА МУ, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане претенцията на А. В. И. по чл.57, ал.2 от СК за определяне размера на наема, който бившата му съпруга М. П. И. му дължи за ползването на предоставеното й с решението за развод семейно жилище.

ВРЪЩА делото на същия състав на СГС за произнасяне по искането.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.