Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 944

гр. София, 31.12.2019 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 2694 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Дентален Център-1 Сливен“ ЕООД, със седалище в [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.Н. В. от САК срещу решение № 54 от 16.4.2019 г, постановено по гр.дело № 143/2019 г на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 51/18.1.2019 г по гр.дело № 2347/18 г на Районен съд-Сливен.С първоинстанционното решение касаторът „Дентален Център-1 Сливен“ ЕООД, е осъден да заплати на основание чл.200 КТ на Д. Й. П. сумата 80 000 лв, на Д. Д. Д. сумата 60 000 лв и на Р. Д. П. сумата 60 000 лв, представлящи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Ж. И. П. -съпруга на първия и майка на останалите двама ищци, настъпила при трудова злополука на 22.5.2008 г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното плащане.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни, ведно със следващите се от това законни последици.

Ответниците по касационната жалба оспорват същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния им представител адв.Н. Д..Подържат, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендират разноски за настоящата инстанция.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното въззивно решение е прието, че ищците са преживял съпруг и пълнолетни низходящи на Ж. И. П..С експертно решение на НЕЛК № 0064 от 11.2.2015 г смъртта й е приета за трудова злополука, поради наличието на причинна връзка между условията на труд и настъпилата тежка реактивна депресия, довела до нейното самоубийство.Прието е, че разпореждане № 5104-19-4 от 12.1.2018 г на ТП на НОИ-С., издадено на основание чл.60 ал.1 КСО е индивидуален административен акт и официален удостоверителен документ относно наличието на трудова злополука.При това положение е прието наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.200 КТ.Относно размера на исковете и с оглед характера и интензитета на преживените болки и страдания от наследниците на починалата, съдът е приел, че справедливото обезщетение следва да бъде в размер на 80 000 лв за преживелия съпруг и по 60 000 лв за пълнолетните низходящи.Възражението за съпричиняване от страна на пострадалата при трудова злополука е прието за преклудирано, като релевирано за първи път в писмените бележки, депозирани пред първоинстанционния съд.

В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като са поставени следните въпроси, формулирани в т.1 до 4, уточнени и конкретизирани от настоящия състав съобразно правомощията на съда, дадена с ТР № 1/2009 г от 19.2.2010 г по т.дело № 1/2009 г на ОСГТК са : Длъжен ли е съдът, при предявен иск по чл.200 ал.1 КТ, да се произнесе по наведено в отговора на исковата молба възражение по чл.201 ал.1 за умишлено причиняване на увреждането /самоубийство/.В този случай работодателят носи ли отговорност за обезвреда на основание чл.200 ал.1 КТ, респ.длъжен ли е съдът да изследва наличието и степента на допринасяне от страна на пострадалия.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че поставените въпроси за обусловили решаващите изводи на съда и са от значение за крайния изход на спора.По тях няма постановена съдебна практика поради което е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54 от 16.4.2019 г, постановено по гр.дело № 143/2019 г на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 51/18.1.2019 г по гр.дело № 2347/18 г на Районен съд-Сливен.

ЗАДЪЛЖАВА касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 4 000 лв, като при неизпълнение на горното задължение касационната жалба ще бъде върната.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.