О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 350 София, 13.05.2019 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3123 по описа за 2018 г. взе предвид следното: В. А. Д. в лично качество и като едноличен търговец, чрез адв. Г. Н. - БАК, e подал касационна жалба срещу въззивно решение № 5/09.02.2018 г., постановено от Апелативен съд-Бургас по гр.д. № 357/2017 г. Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Насрещната страна Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез процесуалния представител Р. И., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна. Въззивно решение № 5/09.02.2018 г. е поправено по реда на чл. 247 ГПК от Бургаския апелативен съд с решение № 8/09.01.2019 г., като е изяснен предметът на произнасяне и диспозитива на съдебния акт. От него става ясно, че въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Бургаски окръжен съд, е отнел в полза на Държавата имущество, придобито от престъпна дейност на В. А., от него в лично качество и като от едноличен търговец с фирмено наименование „В. А. – В.А.В“, седалище [населено място], както следва: : 2/3 ид.части от апартамент, находящ се в [населено място], [улица], представляващ четиристайно жилище, на 3 етаж, със застроена площ от 145,15 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото от 156,22 кв.м; сумата от 100 лв., представляваща номиналната стойност на притежаваните от В. А. Д. 50 дружествени дяла по 2 лв. всеки в капитала на "ДЖ Интернешънъл" ЕООД; сумата от 10,09 лв., представляваща левовата равностойност на 5,16 евро по сметка в евро IВAN [банкова сметка] при "Уникредит Булбанк" АД, ф-л Я., с титуляр В. А. Д.; сумата от 37,75 лв. по спестовна сметка в лева с IВAN [банкова сметка] при "Алфа банка- клон България", с титуляр В. А. Д.; сумата от 337, 16 лв. по банковата сметка в лева IBAN [банкова сметка] при „Уникредит Булбанк“ АД, филиал Бургас, с титуляр ЕТ „В. А. – В.А.В“. От М. С. К. и В. Д. отнел сумата от 12 575 лв., съставляваща пазарната стойност на апартамент № 14 в комплекс „Меден рудник“ [жилищен адрес] сумата в размер на 17 678 лв., съставляваща пазарната стойност на дворно място от 840 кв.м. с жилищна сграда в [населено място] и сумата в размер на 7 125 лв., съставляваща пазарната стойност на ниви в землището на [населено място]. От „Сейнт Валантайн“ ООД, [населено място] е отнел поземлен имот, находящ се в местност „М.“, землището на [населено място], с площ от 819 кв.м., ведно със следните обекти от построената в този имот сграда: магазин от 24,76 кв.м., апартамент с площ от 97,84 кв.м., офис с площ от 25,75 кв.м., ателие за творческа дейност А1 с площ от 49,13 кв.м. и ателие за творческа дейност Б1 с площ от 44,11 кв.м. Осъдил е В. А. Д., М. С. К. и „Сейнт Валантайн“ ООД, [населено място] да заплатят на КПКОНПИ съдебноделоводни разноски за въззивна инстанция в размер на 13 400 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Това означава, че първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила в частта, с която от В. А. Д. са отнети лек автомобил „Фиат Пунто“ и лек автомобил „Опел Корса“, от "Сейнт Валантайн" ООД са отнети: сумата в размер на 52,77 лв. по разплащателна сметка в лева IВAN BG.. при "Алфа банка- клон България", с титуляр "Сейнт Валантайн" ООД, сумата в размер на 76712 лв., представляваща пазарната стойност, към датата на отчуждаване на самостоятелен обект в сграда - имот с идентификатор ...., съставляваща жилище-апартамент с площ от 51,36 кв.м.; сумата в размер на 39 215 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на ателие за творческа дейност А III, с площ от 26,14 кв.м.; сумата от 30 497 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на: ателие за творческа дейност В II, с площ от 20,33 кв.м.; сумата от 76 903лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на имот с идентификатор .... с предназначение на самостоятелния обект жилище апартамент с площ от 51,37 кв.м.; сумата в размер на 30 497 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на: самостоятелен обект в сграда - имот с идентификатор ... с предназначение на самостоятелния обект ателие за творческа дейност А II, с площ от 20,33 кв.м.; сумата в размер на 39 215 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на самостоятелен обект в сграда - имот с идентификатор ...., с предназначение на самостоятелния обект: ателие за творческа дейност В III, с площ от 26,14 кв.м.; сумата от 30 497лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на самостоятелен обект в сграда - имот с идентификатор ...., с предназначение на самостоятелния обект: жилище-апартамент В I, с площ от 20,33 кв.м.; сумата от 30 497 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на самостоятелен обект в сграда - имот с идентификатор ...., с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент А II, с площ от 20,33 кв.м.; сумата от 76 712 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на: самостоятелен обект в сграда - имот с идентификатор ...., с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент А I, с площ от 51,36 кв.м.; сумата от 39 215 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на самостоятелен обект в сграда - имот с идентификатор ...., с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент А III, с площ от 26,14 кв.м.; сумата в размер на 76 903 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на самостоятелен обект в сграда - имот с идентификатор ...., с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент В II, с площ от 51,37 кв.м.; сумата от 39 215 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на самостоятелен обект в сграда - имот с идентификатор ...., с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент В, с площ от 26,14 кв.м.; сумата от 50 195 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на самостоятелен обект в сграда - имот с идентификатор ...., с предназначение на самостоятелния обект: ателие за творческа дейност В2, с площ от 49,33 кв.м.; сумата от 38 441 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на самостоятелен обект в сграда - имот с идентификатор ..., с предназначение на самостоятелния обект: ателие за творческа дейност А2, с площ от 44,21 кв.м. От "Соф дом корпорейшън" ЕООД са отнети 1/2 ид.част от УПИ .... по плана на [населено място], общ.Г., с площ 1 200 кв.м., заедно с Ѕ1/2 ид.ч. от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 54 кв.м. /петдесет и четири кв.м./. От "ДЖ Интернешънъл" ЕООД са отнети сумата от 25,34 лв. по разплащателна сметка в лева при "Алфа банка- клон България", с титуляр "ДЖ Интернешънъл" ЕООД. От това следва, че „Дж Интернепанъл“ ЕООД, и „Соф Дом Корпорейшън“ ЕООД не са били страни във въззивното производство. По отношение на тях първоинстанционното решение е влязло в сила, а по висящото пред въззивния съд производство те не са и необходими другари на В. Д. (за отнетото от него имущество – лично и като едноличен търговец), нито на бившата му съпруга М. К. за отнетото от нея имущество или на "Сейнт Валантайн" ООД за отнетото от дружеството имущество. Неправилно фигурират в списъците за призоваване на страните по делото, разгледано от Бургаския апелативен съд, при това са записани като въззиваеми, което няма как и да се случи, защото са ответници по исковете, ведно с другите жалбоподатели (въззивници), а не техни насрещни страни. Първостепенният съд се е произнесъл относно дължимите за първоинстанционното производство държавни такси, като е осъдил всички ответници да заплатят сумата от 51 852 лв. по сметка на Бургаския окръжен съд. Всички те са осъдени да заплатят и сумата от 26 700, 81 лв. „разноски, съгласно списък“. Трите въззивни жалби са поставили във висящност първоинстанционното решение и в тези му части. От въззивното решение, постановено на 09.02.2018 г. и това от 09.01.2019 г., с което по реда на чл. 247 ГПК е изяснен предметът, по който се е произнесъл въззивният съд и е уточнен диспозитива на съдебния акт, следва, че относно дължимата държавна такса и съдебноделоводните разноски за първа инстанция няма произнасяне на Бургаския апелативен съд – в тези части първоинстанционното решение не е потвърдено, изменено или поне уточнено (общо или солидарно се дължат сумите от осъдените лица); няма произнасяне и в диспозитива на въззивното решение. Срещу решението на въззивния съд, постановено по реда на чл. 247 ГПК, е подадена касационна жалба от В. А. Д., чрез адв. Г. Н.. Излага доводи за недопустимост. Насрещната страна Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез процесуалния представител Р. И., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна. М. С. К. е необходим задължителен другар на касатора В. Д. относно следното, отнето с въззивното решение имущество: сумата от 12 575 лв., съставляваща пазарната стойност на апартамент № 14 в комплекс „Меден рудник“ [жилищен адрес] сумата в размер на 17 678 лв., съставляваща пазарната стойност на дворно място от 840 кв.м. с жилищна сграда в [населено място] и сумата в размер на 7 125 лв., съставляваща пазарната стойност на ниви в землището на [населено място]. „Сейнт Валънтайн“ ООД е задължителен необходим другар на касатора В. Д. относно следното отнето с въззивното решение имущество: поземлен имот, находящ се в местност „Мапи“, землището на [населено място], с площ от 819 кв.м., ведно със следните обекти от построената в този имот сграда: магазин от 24,76 кв.м., апартамент с площ от 97,84 кв.м., офис с площ от 25,75 кв.м., ателие за творческа дейност А1 с площ от 49,13 кв.м. и ателие за творческа дейност Б1 с площ от 44,11 кв.м. „Дж Интернепанъл“ ЕООД, и „Соф Дом Корпорейшън“ ЕООД не са страни в касационното производство. Неправилно администриращият апелативен съд е връчвал копия от касационните жалби на ответника по иска В. Д. за становище. За да се произнесе, съдът взе предвид следното: Производството по делото е образувано по мотивирано искане на КПКОНПИ срещу В. А. Д., ЕТ “В. А. Д. – В.А.В“, М. С. К., „Сейнт Валантайн“ООД, „ДЖ Интернешънъл“ ЕООД, „Соф Дом Корпорейшън“ ЕООД за отнемане в полза на държавата на имущество на общо стойност 1 296 281,11 лв. За да се произнесе, въззивният съд установил, че по силата на одобрено от Районен съд – Бургас споразумение на 29.10.2013 г. по н.о.х.д. № 4506/2013 г. В. А. Д. е признат за виновен за извършени престъпления в периода от лятото на 2010 г. до 10.10.2012 г. по чл. 159а, чл. 354а, ал. 5, чл. 339, ал. 1 НК. Тези престъпления са включени в предметния обхват на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ Въззивният съд е приел, че придобитото имущество, описано в искането, е на значителна стойност по смисъла на §1, т. 2 ЗОПДИППД (отм.). По отношение на 2/3 ид.ч. от апартамента в [населено място], съдът установил, че е придобит на 17.03.2003 г. по време на брака между В. Д. и М. К., а след прекратяването на брака ползването му било предоставено на бившата съпруга. Съдът приел за установено, също така, че в периода от 1988 г. до 1998 г. физическите лица нямат декларирани приходи от трудова дейност. Приел, въз основа на заключение на вещото лице, че към момента на закупуване на процесния апартамент разходите на бившите съпрузи са по-големи от доходите им. В същия период са закупили и други недвижими имоти - на 01.08.2001 г. апартамент в [населено място] /продаден на 30.01.2002 г./, на 07.01.2003 г. дворно място с жилищна сграда в [населено място] /продадена на 13.03.2004 г./, на 05.02.2003 г. 3 ниви в землището на [населено място]. Поради което, съдът намерил за недоказано наличието на законен източник на парични средства, вложени в придобитите имоти. Съдът е приел, че не следва да обсъжда констатациите на вещото лице по повод дейността на В. А. Д. в периода 1981 г.-1983 г., за който се твърди, че е работил като моряк в „Океански риболов“, тъй като този период е доста преди началото на проверявания период. Счел е, че не следва да се отчитат и доходите, получени от Д. като готвач и от работата му във „Фина механика“ – Бургас, тъй като вещото лице е направило заключение за такива единствено въз основа на неубедителни и неточни свидетелски показания и съобразно нормативно определената средна работна заплата за страната, без наличието на конкретни писмени документи за реално получени доходи. Във връзка с отрицателното салдо за дохода на проверяваните лица, по отношение на апартамента, придобит на 01.08.2001 г. и впоследствие продаден, бившите съпрузи са твърдели, че покупката им била финансирана чрез банков кредит за сумата от 17 500 лв. Апелативен съд – Бургас е посочил, че банковият кредит може да бъде възприет като законен източник на доход, само когато в процеса се докаже погасяването му със законни средства. Констатирано е, че липсват доказателства, които да установят по безсъмнен начин произхода на средствата. Съдът е приел, че твърденията за доходи от наеми също са останали недоказани, доколкото липсват каквито и да било доказателства, че действително е получавана наемна цена - разписки, приходни квитанции, първични счетоводни документи. Съдът намерил, че е налице връзка между престъпната дейност на Д. и придобитото имущество на основание неустановен законен източник на придобиване. Посочил, че няма основание да се ограничи проверката за времето на установената престъпна дейност от 2010 до 2012 г., защото законът допуска държавата да упражнява правата си в периода 1988 г. - 2013 г. Съдът, също така, взел предвид характера на престъпната дейност на Д. и е посочил, че продължителността ѝ е от категория генерираща финансов ресурс и създаваща условия за натрупване на парични средства. По касационна жалба вх. № 2530/10.04.2018 г.: Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касаторът обосновава основания за допускане на касационно обжалване с очевидната неправилност на въззивното решение –чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, както и поради наличие на хипотезите по чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси: Следвало ли е съдът да зачете материалната доказателствена сила на официален документ - Удостоверение от ТП на НОИ – Бургас изх. № 5509-02-1455/08.11.2016 г. за трудов стаж и получени трудови доходи на ответника В. А. Д., издадено по надлежния ред и удостоверяващо трудовите доходи и трудов стаж – на лице, ответник по дело, заведено по реда на чл.28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и да приеме, че трудовият стаж е действително положен и сочените трудови доходи са действително получени – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Счита, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 26/01.02.2012 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 1556/2011 г. и решение № 76/10.07.2012 г. на ВКС, I т.о. по т.д. № 490/2011 г. Следващият въпрос: какво означава по смисъла на ЗОПДИППД /отм./ имущество, придобито от престъпна дейност и следва ли да има връзка между установената престъпна дейност и доходите, послужили за придобиване на имущество или е достатъчно да не е установен законен източник, се поддържа противоречие с решение № 20/10.03.2015 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 2020/2014 г., решение № 160/01.06.2012 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 787/2011 г., решение № 834/23.12.2010 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 1417/2009 г. и решение № 388/22.02.2012 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 2048/2011 г. Последният въпрос: може ли гражданският съд при влязла в сила присъда на наказателен съд, в която е установен видът и периода на престъпната дейност, да приема различен период на престъпната дейност, е поставен поради твърдение, че е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. По касационна жалба вх. № 1668/27.02.2019 г. Подадена е в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В нея няма нито твърдения, нито оплаквания относно наличието на хипотезата на чл. 247 ГПК, нито относно начина, по който въззивният съд е поправил допуснатата очевидна фактическа грешка и е изяснил предмета на произнасяне. Оплакванията във връзка с чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) касаят основното решение, като постановено по недопустим иск. Относно доводите на страните във връзка с допустимостта на съдебното производство, вкл. за недопуостимост на обжалваното решение, няма ограничение за срока на въвеждане, но стига фактите, обуславящи правните твърдения, да са станали част от предмета на спора по надлежен ред. В случая за първи път правния довод се прави в контролноотменителното касационно производство и то в касационно жалба срещу решение за поправка на очевидна фактическа грешка, като конкретни факти дори и към настоящия момент не се сочат, а такива не са и установявани в инстанциите по същество. Ето защо, въведеният довод не може да бъде обсъждан в настоящото производство, неоснователно се явява и искането за спиране на касационното производство до постановяване на Тълкувателно решение по т.д. № 1/2018 г. на ОСГК. Вторият довод за недопустимост на въззивното решение – липсата на правосубектност на една от страните, загубена в хода на процеса, има отношение не само към валидността на основното решение досежно имуществото на „Сейнт Валантайн“ООД, в обжалваната му част, и това, с което то е поправено, но и относно допустимостта на касационната жалба в частта й, подадена от В. Д. в качеството му на задължителен необходим другар на посоченото търговско дружество, както и за редовността на касационното производство. Доказателства за твърдението, че „Сейнт Валантайн“ ООД е заличено от търговския регистър, съответно кога е станало това, няма представени нито с касационните жалби от В. Д., нито по делото има подобни данни. Касационният съд, преди да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, следва да установи кои са страните в касационното производство и неговата допустимост. Вярно е, че В. Д. е управител на „Сейнт Валантайн“ ООД и добросъвестността е изисквала да уведоми незабавно съда и да представи доказателства, ако търговското дружество е заличено от търговския регистър. Бездействието му обаче не може да освободи ищецът КПКОНПИ от задължението да представи доказателства, че един от ответниците по все още висящия материалноправен спор притежава правосубектност. Съставът на Върховния касационен съд, при служебна справка, установи, че „Сейнт Валантайн“ ООД е заличено от Търговския регистър чрез ликвидация в хода на висящото производство, след постановяване на въззивното решение. Това значи, че страна по висящото дело е загубила своята правоспособност, поради което исковият процес против нея е недопустима. Посоченото търговско дружество следва да бъде заличено като страна. Постановеното по отношение на него, невлязло в сила решение, следва да бъде обезсилено. Както е разяснено с т. 2 по на ТР № 1/17 от 03.12.2018 г. на ОСТК, правосубектността съставлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно както при предявяването на иска, така и през цялата висящност на спора до приключването му с окончателен съдебен акт. В случай, че се установи липса на правосубектност на която и да е от страните по делото, която не може да се отстрани посредством института на правоприемството (чл. 227 ГПК), съдът, пред който делото е висящо е длъжен да го прекрати и обезсили всички извършени до момента съдопроизводствени действия, доколкото нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице. Съгласно разясненията, дадени в т. 10 от същото тълкувателно решение, останалото непродадено имущество – движими и недвижими вещи, след ликвидацията, прекратяването на търговското дружество и заличаването му от ТР, се наследява от Държавата или общините по силата на чл. 11 ЗН. Тази последица обаче няма отношение към висящото исково производство и държава/общината не се конституира като процесуален правоприемник по реда на чл. 227 ГПК. По поставените в касационната жалба срещу решението по чл. 247 ГПК въпроси няма основания за допускане на касационно обжалване. По поставените в касационната жалба срещу основното решение правни въпроси, обобщени от съда – трябва ли да има връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото, предмет на искането по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) и как се определя релевантния период на проверката и преценката за наличие на основание за отнемане на имуществото, въззивното решение е постановен о в противоречие с цитираните от касатора съдебни актове, а още и със задължителните разяснения, дадени с ТР № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС. Налице е основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 5/09.02.2018 г., постановено от Апелативен съд-Бургас по гр.д. № 357/2017 г., решение № 8/09.01.2019 г., постановено по същото дело, с което първото е поправено по реда на чл. 247 ГПК и решение № 48/02.03.2017 г., постановено по гр.д. № 2263/2013 г. от Бургаския окръжен съд в частта, с която от „Сейнт Валантайн“ООД, [населено място] е отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) следното имущество: поземлен имот, находящ се в местност „М....“, землището на [населено място], с площ от 819 кв.м., ведно със следните обекти от построената в този имот сграда: магазин от 24,76 кв.м., апартамент с площ от 97,84 кв.м., офис с площ от 25,75 кв.м., ателие за творческа дейност А1 с площ от 49,13 кв.м. и ателие за творческа дейност Б1 с площ от 44,11 кв.м. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ЗАЛИЧАВА като страна в процеса „Сейнт Валантайн“ ООД, [населено място]. В тази част определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС. ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 5/09.02.2018 г., постановено от Апелативен съд-Бургас по гр.д. № 357/2017 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 8/09.01.2019 г., в останалата част. УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 11 000 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната. След влизане в сила на определението, с което част от производството е прекратено и при точно изпълнение на указанието за внасяне на дължима държавна такса, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: