4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 725 С., 17.11.2014 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева ч. т. дело № 3322/ 2014 год. Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 460 от 05.08.2014 г. по ч.гр.д. № 405/ 2014 г. на Сливенски окръжен съд, с което е отменено Определение №1656 от 09.06.2014 г. по гр.д.№ 539/2013 г. на Сливенски районен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК в частта над присъдени разноски, дължими от ответника Г. Д. Р. - от [населено място] 104.70 лв., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят счита, че съдът е следвало да му присъди изцяло направените в производството по иска по чл. 422 ГПК разноски 2175.02 лв., защото длъжникът с подаденото възражение срещу заповедта по чл. 417 т. 5 ГПК, е станал причина за предявяването му. В Изложение на касационните основания по въпросите: когато ответникът по иск по чл. 422 ГПК е дал повод за завеждане на делото с подаденото възражение срещу заповедта по чл. 417 т. 5 ГПК, дължи ли на ищеца разноските, направени в исковото производството, има ли значение, ако ответникът изпълни задължението да предаде вещите и в този случай следва ли да се присъждат разноските по съразмерност, жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Ответникът по частната касационна жалба Г. Д. Р. - от [населено място] не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно, с което частично е отменено определение, с което не уважена молба на ищеца по чл. 248 ГПК, която частично е уважена, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3, вр. чл. 248 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е отменено определението по чл. 248 ГПК и е постановено друго, с което ответникът е осъден да плати на ищеца разноски по делото 104.70 лв. Изложени са съображения, че ответникът дължи разноски съразмерно уважената част на иска, като искът за признаване задължение за връщане на движимите вещи, за които е издадена заповедта по чл.417 т.5 ГПК, с цена 12 654.96 евро, е отхвърлен, а е уважен искът за признаване вземането за разноски в заповедното производство 1192.53 лв., затова разноските са определени на 104.70 лв., съобразно уважената част на исковете. С оглед въззивното определение, следва да се доуточнят формулираните от частния жалбоподател въпроси: когато ответникът по иск по чл. 422 ГПК с подаденото възражение срещу заповедта по чл. 417 т. 5 ГПК, е дал повод за завеждане на делото, дължи ли за исковото производство разноски на ищеца, от значение ли е връщането на вещите и как се определят разноските - съразмерно при два разгледани иска - иск за установяване на разноските в заповедното производство (уважен) и иск за установяване задължението за връщане на вещите (отхвърлен поради връщане на вещите) или съразмерно с оглед уважената и отхвърлена част на иска за установяване на вземането, за което е издадена заповедта. По тези въпроси е осъществена както общата предпоставка на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК - въпросите са обуславящи за делото, така и допълнителното изискване за поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което произтича от липсата на съдебна практика. Съгласно т.10в на ТР №4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предмет на иска по реда на чл. 422 ГПК, е само оспореното вземане по заявлението, но не и присъдените със заповедта за изпълнение разноски, които не могат да бъдат предмет на самостоятелен иск, тъй като процесуалният закон изчерпателно е уредил способите за реализиране на отговорността за разноски. Разноските в заповедното производство са последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл. 412 т. 6 ГПК. В исковия процес отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска. Когато ответникът подава възражението срещу заповедта, дава повод за завеждане на делото, тъй като възражението препятства влизането й в сила, при липса на подадено от ответника възражение заповедта би се стабилизирала и ищецът би получил изпълнение по заповедта по чл. 417 т. 5 ГПК. Затова връщането от ответника на вещите е без значение за отговорността за разноските в исковото производство. Разноските следва да се определят само съобразно уважената и отхвърлена част на иска по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземането, ако този иск частично е уважен. С оглед изложеното отговорът на поставените по делото въпроси е: когато ответникът по иск по чл. 422 ГПК с подаденото възражение срещу заповедта по чл. 417 т. 5 ГПК, е дал повод за завеждане на делото, дължи на ищеца разноски, за определянето на които връщането на вещите е без значение. Разноските се определят съразмерно уважената част на иска за установяване на вземането, предмет на заповедта за изпълнение, а не съобразно всеки от разгледани искове: иск за установяване на разноските в заповедното производство и иск за установяване задължението за връщане на вещите по заповедта. Въззивното определение в обжалваната част е неправилно. Ответникът е дал повод за завеждане на иска по реда на чл. 422 ГПК с подаденото възражение, връщането на вещите, за които е издадена заповедта, не може да се възприеме като поведение, с което ответникът не е дал повод за завеждане на делото, и следва да е признал иска - чл. 78 ал. 2 ГПК. На ищеца се дължат направените в производството по иска по реда на чл. 422 ГПК разноски, за които е представен списък по чл. 80 ГПК (л.118), които са в размер на 2175.02 лв. След приспадане на присъдените с влязлото в сила въззивно определение разноски 104.70 лв., следва да се присъдят на ищеца разноски още 2070.32 лв., за което в обжалваната част въззивното определение следва да се отмени. За касационната инстанция на частния жалбоподател се дължат разноски 15 лв. - държавна такса, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ Определение № 460 от 05.08.2014 г. по ч.гр.д. № 405/ 2014 г. на Сливенски окръжен съд в частта, с която по молбата по чл. 248 ГПК на [фирма] - [населено място] не са присъдени разноски над 104.70 лв. до 2175.02 лв., вместо което постановява: ОСЪЖДА Г. Д. Р. - от [населено място] да плати на [фирма] - [населено място] още 2070.32 лв. - разноски за производството по гр.д.№ 530/2013 г. на Сливенски районен съд, както и 15 лв. - разноски за касационната инстанция. Определението е окончателно. . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: