2 ОПРЕДЕЛЕНИЕ по ч. гр. д. № 308/11 г. на ВКС, І ГО, стр. ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 326 гр. София, 04.07.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 308 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Частен съдебен изпълнител М. В. е подала частна касационна жалба срещу определение № 1135 от 05.05.2011 г. по гр. № 469/11 г. на Окръжен съд [населено място]. ВКС, след като извърши проверка на данните по делото счита, че производството е недопустимо. Видно е от данните по делото, че частен съдебен изпълнител М. В. е подала молба до съдия по вписванията [населено място] с искане за вписване на постановление от 25.01.2011 г. с което се налага възбрана върху недвижим имот. С определение от 25.01.2011 г. съдията по вписванията е отказал вписването на основание чл. 6 ал. 1 б. „а” от Правилник за вписванията и чл. 5 от Тарифата за държавните такси. Срещу отказа е подадена е частна жалба от съдебния изпълнител. С разпореждане от 07.02.2011 г. жалбата е оставена без движение, с указание до жалбоподателя да внесе 25 лв. д. т. по сметка на съда. Поради неизпълнение на указанията, с разпореждане от 13.04.2011 г. съдията по вписване е върнал жалбата. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщане като е приел, че съгласно чл. 27 от Тарифа за държавните такси които се събират от съдилищата по ГПК се дължи заплащане на държавна такса. Подадената жалба, както и производството пред въззивния съд, са процесуално недопустими, тъй като частният съдебен изпълнител не е легитимиран да обжалва отказа на съдията по вписванията. В чл. 569 т. 5 ГПК е записано, че вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване са нотариални удостоверявания. Чл. 572 ГПК определя, че участници в нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършването на съответното действие. Т. е. законът прави разграничаване между лицата от чието име се иска извършването на действието по вписване от лицата, които правят волеизявлението за това. Частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата е предоставила извършването на действия по принудително изпълнение на вземания, съгласно правомощията му по раздел втори от Закон за частните съдебни изпълнители, както и тези в чл. 431 ГПК. Освен действията с които е оправомощен от закона, частният съдебен изпълнител не е легитимиран да извършва и други. Отказът на съдията по вписванията да впише възбрана, може да бъде обжалван, но от взискателя по изпълнителното дело като страна в производството по вписването. Правомощието на частния съдебен изпълнител да иска вписване на възбрана върху недвижим имот по отношение на който е насочено изпълнението, не включва и правото да подава жалба от името на взискателя и да обжалва от свое име отказа на съдията по вписванията. По тези съображения частната жалба срещу определението на въззивния съд, както и производството по обжалването на отказа на съдията по вписванията са недопустими. Определението на въззивния съд следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА определение № 1135 от 05.05.2011 г. по гр. № 469/11 г. на Окръжен съд [населено място]. ПРЕКРАТЯВА производството, образувано по частна жалба на частен съдебен изпълнител М. В. с рег. № 797 с район на действие Окръжен съд [населено място] срещу определение от 25.01.2011 г. на съдия по вписванията М. Б. при Районен съд [населено място], с което е отказано вписване на постановление от 25.01.2011 г. за налагане на възбрана върху недвижим имот от частен съдебен изпълнител М. В.. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: