8 Р Е Ш Е Н И Е № 229 С., 28.01. 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА О. КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4936/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. П. И. от [населено място] и С. И. С. от [населено място] срещу решение № 76/14.05.2013 год. по в. гр.д. №159/2013 год. на Варненския апелативен съд , с което след като е отменено решението по гр.д. № 317/29012 год., е постановено ново решение, с което на осн. чл. 19,ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор за покупко - продажба , сключен на 29.08.2011 год. между С. И. С. , Р. И. Т. и Н. П. И. като продавачи и Б. В. Н. като купувач за покупко- продажба на недвижим имот , находящ се в [населено място] , местност „Т.” и представляващ поземлен имот с идентификатор № 73626,33.8 с площ от 16 571 кв.м. при условие , че купувачът заплати на продавачите пълната продажна цена в размер на 120 000 лв. в двуседмичен срок от влизане в сила на решението , включително чрез прихващане на платените от него за сметка на ответниците задължения към държавата / чл. 362,ал.1 ГПК/. С молба вх. № 3195/13.06.2013 год. Р. И. Т. от [населено място] се е присъединила към касационните жалби на Н. П. И. и С. И. С., а последните двамата взаимно са се присъединили към подадените от тях касационни жалби. С определение №533/15.04.2014 год. по делото касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по следните правни въпроси: „Може ли съобразно предвиденото в чл. 87,ал.2 ЗЗД кредиторът да развали предварителния договор за покупко- продажба на недвижими имот без да дава допълнителен срок на длъжника по него при уговорена крайна дата на изпълнение – сключване на окончателен договор пред нотариус и може ли съдът да подменя волята на страните по отношение на фиксирания краен срок като едностранно определя интереса на прехвърлителите – продавачи по сделката след изтичането му; За да се освободи от последиците на забавеното изпълнение следва ли е купувачът да се съобрази с правилото на чл. 97,ал.1, изр.2 ЗЗД и при неизпълнение , това следва ли да бъде съобразено при формиране на извода дали договора е валидно едностранно прекратен. Прието е, че по отношение на тези въпроси , формулирани в изложението към касационната жалба на Н. П. И. е изпълнен критерия по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК доколкото в обжалваното решение същите са разрешени в противоречие с тяхното разрешаване в Р №251/07.01.2013 год. по т.д. № 1002/2011 год. и Р. № 28/14.03.2009 год. по т.д. № 497/2008 год. т.к. І ТО на ВКС ,постановени при условията на чл. 290 ГПК поради което имат задължителен характер. С касационната жалба, по която е допуснато касационното обжалване се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора неправилно е прието, че представените по делото болничен лист и епикриза доказват обективна невъзможност на ищеца да се яви на определената дата за изповядване на сделката в нотариална форма – 31.08.2012 год.Ответниците са били уведомени за това обстоятелство едва в първото по делото заседание от 23.01.2013 г. като такова твърдение няма нито в исковата молба , нито в нотариалната покана, изпратена на 29.08.2012 год. При постановяване на решението не е съобразено обстоятелството, че страните са фиксирали краен срок за изповядване на сделката, че по отношение на задължението за заплащане на цялата договорена цена е налице пълно неизпълнение на купувачите , поради което изявлението за разваляне на договора направено от ответника С. С. е произвело своето действие. Купувачът Б. Н. е могъл да се освободи от последиците на забавата при условията на чл. 97,ал.1,изр.2 ЗЗД като вложи сумата представляваща продажна цена в банкова сметка , което същият не е сторил.Същевременно ответниците по иска и продавачи по сделката са изправна страна ,доколкото на уговорената дата 31.08.2012 год. са се явили пред компетентния нотариус за сключване на окончателен договор като са представили всички необходими документи. Изтъква, че с решението въззивният съд е обявил предварителния договор за окончателен без да събере доказателства относно наличието на публични задължения от страна на продавачите съгласно изискването на чл. 364,ал.2 ГПК. Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният с пр.осн. иск по чл. 19,ал.3 ЗЗД да бъде отхвърлен. Ответникът по касация Б. В. Н. от [населено място] не взема становище по касационната жалба. По делото са представени писмени защити от адв. А. П. като процесуален представител на касаторката Н. П. И. и адв. Д. Д. като процесуален представител на С. И. С., с които се поддържат доводите по касационната жалба и искането за отмяна на решението. По поставените правни въпроси: Във връзка с първия поставен въпрос с решение № Р №251/07.01.2013 год. по т.д. № 1002/2011 год.ТК, ІІ отд. е прието , че в съответствие с основния принцип на облигационното право за свобода на договарянето /чл. 9 ЗЗД/ , страните могат да регламентират правоотношенията си, в които встъпват по своя воля като уговарят конкретно условията за тяхното възникване, развитие и прекратяване. Постигнатите между страните договорености са задължителни за тях съгласно изричната норма на чл. 20а ЗЗД, според която договореностите имат силата на закон за тези, които са ги сключили . Принципът за свобода на договарянето е намерил израз в преобладаващо диспозитивния характер на нормите на ЗЗД. Такава норма е и разпоредбата на чл. 87,ал.1 ЗЗД, установяваща предпоставките за едностранно разваляне на двустранните договори при виновно неизпълнение . Тази норма е приложима само доколкото в особената част на ЗЗД или друг специален закон не са предвидени императивни правила за разваляне на конкретния вид договор и доколкото страните са уговорили други условия и начин за развалянето им. Следователно при отсъствие на императивни разпоредби относно развалянето на предварителния договор за продажба на недвижимия имот страните са свободни сами да определят условията, при които настъпва развалянето. В контекста на конкретния казус, застъпеното в цитираното решение становище следва да се разбира в смисъл , че след като страните са постигнали изрична уговорка договорът да бъде обявен за окончателен до изтичането на конкретно определен срок и тази уговорка не бъде спазена, поради виновно неизпълнение на една от страните , изправната страна има правната възможност да иска разваляне на договора без да дава допълнителен срок за изпълнение. В отговор на поставения втори въпрос с Р. № 28/14.03.2009 год. по т.д. № 497/2008 год. т.к. І ТО на ВКС е прието , че при забава на кредитора длъжникът може да се освободи от задължението за заплащане на цената , която е носима , ако е вложил парите в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това.Кредиторът изпада в забава само при неоправдано неприемане на направено от длъжника предложение за изпълнение. С обжалваното решение въззивният съд е приел , че за да се уважи предявената претенция по чл. 19,ал.3 ГПК е необходимо да се установи кумулативно: 1.наличието на валиден предварителен договор - сключен в изискуемата от закона форма и съдържащ всички елементи на окончателния; 2. ответниците да са собственици на имота; 3. изправност на ищеца и 4. изискуемост на задължението за сключване на окончателен договор, респ. неизпълнение на това задължение от ответника. Прието е, че между страните няма спор, че ответниците са собственици на процесния имот. Спорът е относно това дали страните са обвързани от валиден предварителен договор предвид възражението на ответната страна, че договорът е развален поради неизпълнение на ищеца да се яви на определената в него дата за изповядване на сделката в нотариална форма. В тази връзка въззивният съд приема , че предвиденият в договора срок до 31.08.2012 год. за окончателното изповядване на сделката не е фиксиран , същият е бил договорен в полза на двете страни като насрещните задължения на страните по предварителния договор съответно за заплащане на цената и за прехвърляне на собствеността е следвало да се изпълнят в един и същи ден. С оглед на това и двете страни са имали задължението да уговорят ден и час за изповядване на сделката. Покана за това е била отправена от ищеца по делото, с която е бил определен и разумен срок за организация и подготовка като очевидно в отговор на това късно вечерта на 30.08.2012 год. е изпратена поканата на ответната страна за изповядване на сделката на другия ден / определената по договора дата 31.08.2012 г./.Приема се, че няма никакви доказателства , че тази покана е била своевременно получена от ищеца , както и че не е доказано , че е уведомен още същата вечер за изпращането и по имейл. Дори да се приеме, че ищецът е бил уведомен за поканата, даденият в нея срок според въззивният съд е неразумен. Освен това по делото има данни, че ищецът не е могъл да се яви за изповядване на сделката по уважителни причини - здравословен проблем, изискващ домашен режим на лечение. С оглед на това съдът е приел, че ищецът като купувач не е неизправна страна .Същевременно поведението на ответниците продавачи по сделката сочи на недобросъвестност, поради което не може да се приеме, че същите са изправна страна и могат надлежно да упражнят правото на разваляне на договора. С оглед на това съдът е приел наличие на валидно облигационно отношение между страните. Приел е също така, че няма пречка предварителният договор сключен от една страна между ответниците като продавачи и ищецът Б. Н. и М. И. като купувачи да бъде с обявен за окончателен само с Б. Н. като купувач , под предлог, че другата купувачка по съгласие с продавачите е прекратила участието си в него. Решението е постановено при нарушение на процесуалните правила обусловено от превратно ценене на доказателството по делото, нарушение на материалния закон и е необосновано. Съдът неправилно е приел, че ответниците не са упражнили надлежно правото си да развалят договора, поради което същият е продължил валидно да обвързва страните. Неправилно в тази връзка са изводите му, че ищецът е бил добросъвестен и изправна страна по договора, а ответниците съответно недобросъвестни и неизправна страна по него. Безспорно е по делото, че предварителния договор, сключен на 29.08.2011 год. между ответниците по иска С. И. С., Р. И. Т. и Н. П. И. от една страна като продавачи и М. Д. И. и Б. В. Н. като купувачи е следвало да бъде изповядан нотариално до 31.08.2012 год. която дата е изрично е определена като краен срок за сключване на окончателния договор. По делото е безспорно установено, че с покана от 30.08.2012 год., изпратена по имейл / л. 52, гр.д. №317/2012 г. на Търговишкия окръжен съд/ от С. С. до М. И. двамата купувачи са поканени да се явят на следващия ден 31.08.2012 г. в 10 часа при нотариус К. Г. в [населено място] за изповядване на сделката. Видно от показанията на М. И., разпитана като свидетел по делото, тази покана е била препратена от нея по електронен път на ищеца Б. Н. и е получена от него в 17.26 часа на същия ден, което се установява от представената по делото разпечатка на този имейл / л.55, гр.д. № 317/2012 год./. В противоречие с доказателствата по делото, въззивният съд приема , че по делото няма категорични данни , че ищецът е узнал за поканата. В тази връзка М. И. свидетелства, че веднага след като е препратила поканата, е провела телефонен разговор с Н. и го е уведомила относно получената и препратена от нея покана. По делото е безспорно установено, че на 31.08.2012 год. продавачите са се явили в посочения час в кантората на нотариус К. Г. заедно с необходимите за изповядване на сделката документи и изготвен проект за нотариален акт като от страна на купувачите се е явила само М. И. , с която предварителния договор е бил развален по взаимно съгласие и внесеното от нея капаро по договора от 20 000 лв., е върнато . Доколкото ищецът не се е явил на договорената по предварителни договор дата за да заплати дължимата цена и се осъществи нотариално изповядване на сделката , същият се явява неизправна страна .Изводът, че неговото неявяване се дължи на обективни причини,а именно влошено здравословно състояние, е необоснован. Такова твърдение, заедно с представяне на болничен лист за три дни /от 31.08.2012 год. до 03.09.2012 год. / ищецът навежда едва в първото по делото заседание. Дори да се приеме, че това е било допустимо предвид нормата на чл. 143,ал.2 ГПК и представения болничен лист следва да се цени като доказателство, категоричен извод , че неявяването на ищеца се дължи на тази причина,не може да се направи .От показанията на М. И. се установява , че още при проведения телефонен разговор ищецът е споменал, че няма да се яви на срещата. Доколкото ответниците са се явили на уговорената по предварителния договор дата при нотариус по местонахождението на имота , който е компетентен да изповяда сделката , представили са всички необходими документи за това и са направили необходимото да уведомят другата страна по договора , същите са изправна страна.Тяхното поведение е в съответствие с уговореното по договора.Същите не са имали задължението да определят нов „разумен” срок за изповядване на сделката, доколкото срокът е бил предварително определен. С оглед на това и предвид неизправността на купувачите за тях е възникнало субективното потестативно право да искат развалянето на договора , което те са упражнили надлежно. В противоречие със закона и цитираната практика на ВКС /Р №251/07.01.2013 год. по т.д. № 1002/2011 год.ТК, ІІ отд. / въззивният съд е приел, че ищецът е бил добросъвестен и изправна страна след като на 30.08.2012 год. пръв е изпратил покана до ответниците за среща на дата извън първоначално уговорената, а именно 17.09.2012 год., на която да представят необходимите за прехвърляне на имота документи и да се осъществи изповядването на сделката. Както се сочи и в цитираното решение съгласно чл. 20а ЗЗД уговорките между страните по договора имат силата на закон за тях. Следователно предлагането на нещо, което не е договорено, същевременно непредприемане на действия за изпълнение на поетите по договора задължения, не може да бъде проява на добросъвестност. Предвид факта , че процесният имот се намира в землището на [населено място] и очевидно изповядването на сделката не би могло да се извърши от нотариус в [населено място], отправената от ищеца Н. има по- скоро шиканьозен характер и е изпратена с цел създаване на доказателства за добросъвестност и отлагане на изпълнението на поетото по договора задължение за заплащане на уговорената цена. Ако ищецът е смятал, че ответниците не изпълняват задължението си да изповядат сделката в нотариална форма, както се твърди в исковата молба е следвало съгласно чл. 97,ал.2 ГПК да депозира цената по сделката в размер на 100 000 лв. в банка по местоизпълнението на договора. По този начин същият би се освободил от собствената си забава и би станал изправна страна по договора.Като е приел, че с изпращането на поканата за среща и изповядване на сделката на 17.09.2012 год. ищецът се явява изправна страна съдът е формирал извод в противоречие със закона и цитираната задължителна практика на ВКС. Пресилен е и извода, че процесната сделка е без фиксиран срок на изпълнение.Страните са поели задължение, че сделката следва да се изповяда по нотариален ред до 31.08.2012 год. Предвид факта, че предварителния договор е сключен на 29.08.2011 год. тоест една година преди това, обосновава извод, че интересът на продавачите е бил до този краен срок , който сам по себе си е значителен, сделката да бъде приключена, да има яснота в отношенията между страните, да получат договорената цена.Последното е логично и житейски обяснимо. С оглед на това, макар сделката по своето естество да няма характер на „фикс сделка”, след изтичането на срока същите не са били длъжни да запазят облигационната връзка. По изложените съображения те са били в правомощията си да развалят договора, както това е станало и с другия купувач по сделката – М. И., но по взаимно съгласие. Като е приел, че между страните продължава да е налице валидно сключен предварителен договор, който обявява за окончателен, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постанови решение ,с което предявеният иск по чл. 19,ал.3 ЗЗД да бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото ответникът по касация следва да заплати на касаторите направените в производството разноски както следва: на Н. П. И. в размер на 5 260 лв. , на С. И. С. в размер на 5 300 лв. и на Р. И. Т. в размер на 1000 лв. Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №76/14.05.2013 год. по гр.д. №159/2013 г. на Варненския апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. В. Н. от [населено място] иск с пр. осн. чл.19,ал.3ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен на 29.08.2011 год. между С. И. С. , Р. И. Т. и Н. П. И. като продавачи и Б. В. Н. като купувач, за покупко- продажба на недвижим имот , находящ се в [населено място] , местност „Т.” и представляващ поземлен имот с идентификатор № 73626,33.8 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 16 571 кв.м. ОСЪЖДА Б. В. Н. от [населено място] да заплати на Н. П. И. от [населено място] разноски в размер на 5 260 лв. , на С. И. С. от [населено място], разноски в размер на 5 300 лв. и на Р. И. Т. от [населено място] в размер на 1000 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: