Р Е Ш Е Н И Е № 26 гр. София, 11.04.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и седемнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева т.д. № 60048 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по молбата на С. Н. С.-И. и Г. С. И. – двамата от [населено място], представлявани от адв. С. Ч., против решение № 344 от 23 февруари 2016 г., постановено по гр.д. № 4791/2015 г. по описа на апелативния съд в гр. София в частта му, с която е отменено решение № 5007 от 9 юли 2015 г., постановено по гр.д. № 1454/2014 г. на Софийския градски съд в частта му за осъждането на ЗАД [фирма] да заплати на И. на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им В. Г. И. в следствие на пътно транспортно произшествие от 16 юли 2013 г. за разликата над 170 хиляди лева за всеки от тях поотделно до 200 хиляди лева за всеки, ведно със законната лихва върху разликата от датата на произшествието, и в тази част исковете са отхвърлени. Касационното обжалване е допуснато с определение № 908 от 7 декември 2016 г. по настоящото дело, за да се провери разрешен ли е в противоречие с практиката на ВКС въпросът за преценката на всички относими за определяне на вредите и присъждане на справедлив размер на обезщетението обстоятелства, и по-конкретно на възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и търсещите обезщетение, интензитета на търпените болки. Основание за допускане на касационното обжалване е намерено с оглед преценката на даденото от въззивния съд разрешение на посочения въпрос в светлината на постановките на ППВС № 4/1968 г. В обжалваното решение въззивният съд е определил размер на справедливо обезщетение като е съобразил младата възраст на пострадалата, тежкия емоционален срив на родителите и ефектите му в ежедневието им в резултат от загубата на единственото им дете, провежданото от тях медикаментозно лечение, състоянието им на празнота и липса на смисъл в живота след произшествието. Съгласно неизменно поддържаните и преутвърдени в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК постановки на ППВС № 4/1968 г., т. ІІ, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Като такива обективни обстоятелства при телесните увреждания примерно са изброени характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., а при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. В нарушение на сочената задължителна съдебна практика въззивният съд не е съобразил отношенията между пострадалата и търсещите обезщетение, както и интензитета на търпените болки. Не е даден отговор по установените по делото твърдения на ищците, че отгледали дъщеря си с много грижи и любов, като тя била дълго чакано и обичано дете, топлите, близки отношения между родителите и детето, изключително тежкото приемане на загубата на дъщеря им в толкова млада възраст, професията на майката като учител, което я поставя в състояние на непрекъснат контакт с други деца, напомнящи й за трагичното събитие с детето й, промяната в личността на бащата и преките ефекти върху здравето му, мъчителното безсъние, което следва да преодолява с лекарства. Към датата на произшествието всеки от ищците е бил на 55 години. Касационната жалба е основателна. Според свидетелските показания, които са непосредствени и отразяват обективни и непротиворечиви сведения, семейството било добро и задружно. Родителите едва преживели погребението, като не искали да пуснат тялото на детето и се наложило да бъдат изведени. След погребението станали много затворени, не търсели контакти с никого, видимо се променили, особено бащата. Загубата на детето, което при произшествието е било едва на 15 години, не е преодоляна и понастоящем. Всеки разговор, снимка или събитие, свързани с детето, са съпроводени с плач и терзания. Пострадалата е описана като добро, лъчезарно, дружелюбно, „гледано” дете, което търсело общение с родителите си, а родителите били загрижени и всеотдайни. Според психиатричната експертиза, неоспорена от страните, основана на споделеното от родителите, информацията от свидетелските показания и резултатите от експертното изследване, претърпяната от ищците тежка психотравма е довела до разстройство в адаптацията – остра стресова реакция с последваща тежко изразена тревожно-депресивна симптоматика – дистимия, тревожност, интензивно вътрешно напрежение, инсомния с кошмарни сънища, безапетитие, анхедония, емоционална отчужденост, емоционална неустойчивост и личностова промяна, като симптоматиката се определяла диагностично като посттравматично стресово разстройство. Ищцата провеждала медикаментозно лечение в продължение на една година, като в момента приема билков продукт, а бащата в продължение на една година системно злоупотребявал с алкохол, а от началото на 2015 г. и досега престанал с алкохолната злоупотреба и започнал приемане на транквилизатор. И за двамата ищци е налице неотреагирано психотравмено преживяване, промяна на личността, а при ищеца и суицидни мисли; и за двамата се налага медикаментозно лечение под контрол на психиатър, което не е провеждано до момента. Предвид тежката психотравма на ищците, експертът заключава, че е възможно посттравматичното стресово разстройство да приеме хроничен ход на протичане и да доведе до трайна промяна на личността. Категоричен е изводът, че психичното разстройство е в причинно-следствена връзка с претърпяната тежка психотравма. Въз основа посоченото, следва да се приеме, че интензитетът на търпените душевни страдания от ищците е бил и продължава да бъде изключително висок, дори се налага контролирано медикаментозно лечение. Загубата на единствено дете и то във възраст, която не позволява повече сдобиването със собствени деца, допринася съществено към и без това обезсмисления от произшествието живот на родителите. Удовлетворението и надеждата, която са изпитвали с отглеждането на дълго чакано дете, взаимно цененото общуване и съпричастие, са заменени с безперспективност и безсилие, водещи дори до обмисляне на самоубийство. Родителите са преживели прекъсването по нелеп начин на един скъпоценен за тях живот, без да видят бъдещето си реализирано и продължено чрез детето. Предявените искове са не само доказани в своето основание, но и справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е търсеното от ищците в пълен размер. Неоснователно е възражението за съпричиняване, въведено в процеса от ответното дружество. Според неоспореното заключение на комплексната медицинска и автотехническа експертиза, най-вероятната причина за настъпване на пътното транспортно произшествие са субективните действия на водача на автомобила (починал в произшествието), като категорично се сочи, че за конкретния случай дали пострадалата е била с поставен обезопасителен колан или не, е щяла да понесе един и същи удар и съответно телесните увреждания биха били идентични. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част и да се присъдят допълнително на касаторите по 30000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането. В полза на касаторите следва да се присъдят и сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер общо на 3432 лева. Дължима е и държавна такса от 2400 лева. Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 344 от 23 февруари 2016 г., постановено по гр.д. № 4791/2015 г. по описа на апелативния съд в гр. София в обжалваната му част, с която е отменено решение № 5007 от 9 юли 2015 г., постановено по гр.д. № 1454/2014 г. на Софийския градски съд в частта му за осъждането на ЗАД [фирма] да заплати на С. Н. С.-И. и Г. С. И. на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им В. Г. И. в следствие на пътно транспортно произшествие от 16 юли 2013 г. за разликата над 170 хиляди лева за всеки от тях поотделно до 200 хиляди лева за всеки, и исковете в тази част са отхвърлени, ведно със законната лихва върху разликата от датата на произшествието, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ на С. Н. С.-И. и Г. С. И. – двамата с адрес в [населено място], [улица], по 30000,00 (тридесет хиляди) лева за всеки от тях за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им В. Г. И. в следствие на пътно транспортно произшествие от 16 юли 2013 г., ведно със законната лихва от датата на произшествието. ОСЪЖДА ЗАД [фирма], с посочени данни, да заплати на С. Н. С.-И. и Г. С. И., с посочени данни, сумата от 3432,00 (три хиляди четиристотин тридесет и два) лева разноски по делото. ОСЪЖДА ЗАД [фирма], с посочени данни, да заплати по сметката на ВКС държавна такса от 2400,00 (две хиляди и четиристотин) лева. Решението е окончателно. ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: