О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   N 309   София, 28.04.2010 година       Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в  закрито  заседание на деветнадесети  април  две хиляди и десета година в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИО БОБАТИНОВ                                        ЧЛЕНОВЕ:     ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                               МАРИЯ СЛАВЧЕВА   при секретаря  в присъствието на прокурора изслуша докладваното от  съдията М.Славчева  ч.т.дело N 28/2010  година                         Производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. И. К. срещу определение № 2* от 20.10.2009 г. по ч.т.д. № 1198/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено разпореждане № 2* от 30.07.2009 г. по гр.д. № 6239/2009 г. на Варненския районен съд, с което Б. Д. Е. е осъден на основание чл.417, т.9 ГПК да заплати на настоящия жалбоподател сумата 100 00 евро, представляваща сума, основана на запис на заповед, издаден на 17.07.2008 г. и е обезсилен издадения въз основа на него изпълнителен лист. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено при нарушение на всички основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. В депозираното съобразно изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение допустимостта на касационното обжалване е обосновано с произнасянето от въззивния съд по въпроса отразява ли се на действителността на записа на заповед едновременното посочване както на датата на съставянето, така и на датата на издаването му, след като само последната е задължителен негов реквизит съобразно разпоредбата на чл.535, т.6 ТЗ. Счита, че по този въпрос липсва съдебна практика и поради това произнасянето по него по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по частната жалба Б. Д. Е. изразява становище за недопустимост на касационното обжалване поради отсъствието на сочения от жалбоподателя селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационне съд, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима съобразно правилото на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Настоящият съдебен състав приема, че е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разрешаването на поставения материалноправен въпрос, обусловил правните изводи на въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Частната жалба е неоснователна. Правилно с обжалваното определение е прието, че формата и съдържанието на записа на заповед, въз основа на който в полза на настоящия жалбоподател е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417, т.9 ГПК не отговаря на изискванията на чл.535 ТЗ. За действителността на записа на заповед законът изисква спазването на строго определена форма. Той трябва да съдържа посочените в чл.535 ТЗ реквизити. Липсата на някой от тях с изключение на презумираните в чл.536, ал.2- 4 ТЗ води до недействителност на сделката. Датата на издаването е един от задължителните реквизити, които трябва да съдържа менителничния ефект.становяването на последващо извършено датиране или антидатиране е правно ирелевантно за действителността му, достатъчно е посочената дата да е възможна. Конкретният случай не е такъв. В представения запис на заповед са посочени две различни дати – дата на издаване и дата на съставяне. От двойното битие на записа на заповед – на ценна книга и на едностранна правна сделка следва извода, че той има характера на частен диспозитивен документ. Поради това датата на съставянето му като писмен документ съвпада с тази на неговото издаване. Следователно липсва законово основание да се приеме, както се поддържа от жалбоподателя, че датата на съставяне на записа на заповед съставлява негов реквизит, макар и не от категорията на задължителните по чл.535 ТЗ. Обратното, запис на заповед, съдържащ две различни дати, като при това датата на издаването му предхожда тази на съставянето му, следва да бъде приравнен на запис на заповед с липсваща дата на издаването му. Едновременно с това следва да се изтъкне, че в разглеждания случай подписът на издателя е положен преди окончателния текст на записа на заповед, което налага извода, че освен съдържанието е опорочена и формата му, обстоятелство, което отнема менителничния ефект на този документ. Изложените от настоящият състав правни изводи по повдигнатия от жалбоподателя материалноправен въпрос съвпадат с тези на въззивния съд, направени с постановеното от него определение, поради което то следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2* от 20.10.2009 г. по ч.т.д. № 1198/2009 г. на Варненския окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2* от 20.10.2009 г. по ч.т.д. № 1198/2009 г. на Варненския окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: