Р Е Ш Е Н И Е
№ 637
София, 08 май 2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. осми декември ………........... 2011 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................
ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева...................................
.. Севдалин Мавров ..............................
при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Явор Гебов ........................, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 2799 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба от страна на подсъдимия С. Д.. Атакува се въззивна присъда № 111 от 25.10.11 год., постановена по ВНОХД № 1533/11 год. по описа на Пловдивския окръжен съд. Визира се касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Иска се отмяната на въззивния акт и алтернативно – оставяне в сила на оправдателната присъда на районния съд или връщане на делото за ново разглеждане.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Я. И. счита жалбата за неоснователна. Моли, за оставянето й в сила.
Прокурорът пледира за оставяне в сила на въззивната присъда.
Върховният касационен съд, като взе предвид сочените основания, направените искания и доводите и становищата на страните, намира жалбата за частично ОСНОВАТЕЛНА.
С присъда № 56 от 24.01.11 год., постановена по НОХД № 6018/09 год., Пловдивският районен съд е признал подсъдимия С. Д. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК. Отхвърлил е и предявения срещу него от Я. И. граждански иск за неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 6 028.80 лв. като неоснователен.
С атакувания въззивен акт оправдателната присъда е отменена.
Вместо нея окръжният съд е признал подсъдимия С. Д. за виновен в това, че на 03.06.08 год. в гр.Пловдив е причинил на Я. И. средна телесна повреда, изразяваща се в пълно счупване на долната челюст, което е затруднило дъвченето и говоренето за срок около два месеца, поради което и на осн. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 и чл. 54 НК го е осъдил на ЕДНА година лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три годни.
Осъдил го е да заплати на гражданския ищец Я. И. сумите от 3 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 28,80 лв. – за имуществени такива в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 03.06.08 год., до окончателното им изплащане. Постановил е подсъдимият да заплати на И. 550.00 лв. разноски по делото. Отхвърлил е предявения граждански иск за неимуществени вреди в останалия му предявен размер от 6 000.00 лв. като неоснователен.
Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски и държавната такса върху уважения размер на гражданския иск.
Като съществено процесуално нарушение от защитата на подсъдимия се акцентира върху незаконния състав на ПРС, постановил оправдателната присъда срещу Д.. Доводът намира опора в завишения максимум на санкция по чл. 129, ал. 1 НК от пет на шест години лишаване от свобода, в рамките на съдебното следствие, осъществено със законодателната промяна ДВ 26/10 год. от 06.04.10 год.
Настоящият съдебен състав не споделя довода. Преценката за това в какъв състав първоинстанционният съд следва да разгледа делото трябва да се прави винаги при съблюдаване на разпоредбите на актуалния материален закон, респективно санкционната част на действащата правна норма. Това е така, тъй като самият закон употребява глагола „предвижда”, което означава, че се има предвид това наказание, което материалният закон предвижда като санкция в момента, когато се дава ход на делото в съдебно заседание.
В подкрепа на горния извод е разпоредбата на чл. 3 НПК. Съгласно посочения текст, разпоредбите на НПК се прилагат от влизането им в сила и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени наказателни производства. Ето защо, законодателят винаги с преходни и заключителни разпоредби урежда по какъв ред ще се разгледат неприключилите наказателни производства - § 3 НПК, обнародван, ДВ, бр. 86 от 28.10.05. год., в сила 29.04.06 год.; § 37 ЗИДНПК, ДВ, бр. 109/08 год.; § 65 ЗИДНК, ДВ, 27/09 год., § 65 и 66 ЗИДНПК, бр. 32/10 год.; § 9 ЗИДНПК, ДВ, бр. 13/11 год. При промяна на разпоредбата на чл. 28 НПК, съгласно чл. 3 НПК, следва да се промени състава на съда, разглеждащ делото, ако не е предвидено в ПЗР да се разгледа по досегашния ред, независимо от това дали е даден ход или е започнало съдебното следствие. В този смисъл е т. 4 на ТР № 35 от 06.11.90 год. по н.д. № 26/90 год. ОСНК, касаеща изцяло промяна на процесуалната норма относно състава на съда.
В наказателния кодекс реципрочната норма на посочената е чл. 2, ал. 2 НК. Съгласно същата, ако до влизане в сила на присъдата последват различни закони, прилага се този, който е най-благоприятен за дееца. Преценката за най-благоприятния закон за дееца съдът прави при постановяване на съдебния акт, поради което нормата не може да е критерий за определяне на състава на съда, който ще разгледа делото. Същевременно, обаче, има практическо значение за законодателната техника, използвана от законодателя. В тази насока, прегледа на ЗИД на НК води до извод, че при промяна на санкцията на норма от специалната част на НК, законодателя не урежда висящите дела с оглед съдебния състав, тъй като това е лишено от практически смисъл във връзка с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НПК. Ето защо и при промяната на чл. 129, ал. 1 НК не са предвидени преходни и заключителни разпоредби относно състава на съда по висящи производства за това престъпление.
Не е допуснато и следващото, визирано от защитата, процесуално нарушение по чл. 13 и 14 НПК. По делото са разпитани две групи свидетели по предмета на доказване. Когато в масов инцидент, какъвто е настоящият, едната група твърди, че не е видяла или отрича пострадалия да е ударен, а другата свидетелства за целенасочен удар, безспорно съдът следва да даде вяра на тези свидетели, чиито показания съответстват и на останалите доказателства по делото, в това число показанията на пострадалия и заключението на СМЕ. Окръжният съд е дал вяра на показанията на пострадалия Я. И. /л. 41 НОХД № 6018/09 г. и л. 52-53 НОХД № 1799/08 г./, заключението на СМЕ и подкрепящите ги показания на свидетелите П. И. /л. 45 НОХД № 6018/09 г. и л. 54 НОХД № 1799/08 г./, Г. Л. /л. 54 и 55 НОХД № 6018/09 г. и л. 57 НОХД № 1799/08 г./, Т. Б. /л. 57 НОХД № 6018/09 г. и л. 58 НОХД № 1799/08г./ за нанесен целенасочен удар с ръка от подсъдимия Д. в челюстта на И., при което е получена инкриминираната телесна повреда. Съдът е отговорил и на възражението на защитата за момента на съобщението от страна на И. за увреждането.
Настоящата инстанция констатира, че важно за наказателната отговорност на Д. обстоятелство не е отчетено при определяне на наказанието. Окръжният съд, като инстанция по фактите, е приела, че инцидентът е възниквал, поради неправомерно поведение на брата на пострадалия – свид. П. И., който на нормалната забележка на по-възрастния от него свид. П., придружен от подсъдимия, да шофира по бавно в малката уличка с паркирани автомобили в двете посоки и събрани хора, реагирал раздразнително и репликирал, че свидетелят няма право да го наставлява, вместо да се съобрази с казаното от него. Това е предизвикало конфликта, в който пострадалият се е намесил в защита на своя брат и е получил инкриминираното увреждане. Този факт има значение за наказателната отговорност по силата на чл. 54 НК, но не е преценен от окръжния съд. Същият следва да се приеме за смекчаващ и налага намаляване на наложеното на Д. наказание на шест месеца лишаване от свобода.
В посочения смисъл въззивната присъда следва да се измени.
Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА въззивна присъда № 111 от 25.10.11 год., постановена по ВНОХД № 1533/11 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, като намалява наложеното на подсъдимия С. Н. Д. наказание от една година на ШЕСТ месеца лишаване от свобода.
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |