Р Е Ш Е Н И Е № 152 София, 22.03.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 23/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 301, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на С. М. Е. за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Софийски градски съд от 09.07.2010 г. по гр.д. № 9401/2010 г. С това решение са отхвърлени исковете на С. М. Е. против СОУ „Св. Й. Р.”, [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на 11.04.2011 г. Съдът е установил, че С. М. Е. е работила като помощник директор АСД в училището – ответник по искове. Уволнена е поради това, че не притежава изискуемото образование според променените изискванията за заемане на длъжността. Съдът приел, че преди уволнението има промяна в изискванията за заемане на длъжността „помощник директор АСД” и са налице основанията по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Прието е за неоснователно възражението за неспазена предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, като съдът е изложил съображения, че такава не е уредена за случаите на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Молителят С. М. Е. твърди, че са налице нови обстоятелства и писмени доказателства, които биха променили резултата по делото. Насрещната страна е отговорила, че не са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска с оглед изложените отменителни основания, намира следното: Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна. Образование и квалификация на другите помощник-директори в училището не е ново обстоятелство; страната при желание и проявена активност е можела да представи в инстанциите по същество съответните доказателства и да установи образованието и квалификацията на другите помощник-директори. Тези обстоятелства не са и въведени от ищцата Е. в предмета на спора и са ирелевантни за предмета, по който се е произнесъл съда в решението, чиято отмяна се желае. Твърдението, че на освободената от молителя С. Е. длъжност е назначена Ц. С. Г., която няма изискуемите образование и квалификация също няма отношение към постановеното от съда и не би променило резултата по спора, защото същественото е дали Е. към датата на уволнението е притежавала нужните образование и квалификация за длъжността, променени след възникване на трудовото правоотношение с нея. С молбата се представя Постановление № 60904/09 от 22.06.2010 г. на Софийска районна прокуратура, като молителят твърди, че от този документ се установява, че директора на училището по време на подписване и връчване на заповедта за уволнение – 01.06.2009 г. не е била в пределите на Република България. Основание за незаконност на заповедта за уволнение поради подписването й от лице, което не разполага с работодателска власт няма въведено в предмета на спора по надлежен ред, така че, не може и да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Освен това, цитираното постановление е за отказ да се образува досъдебно производство и събраните доказателства, както и установените от прокурора факти и обстоятелства, не могат да се ползват в граждански съд, като събрани не по установения ред. Също така, отсъствието на директора на училището към датата на връчване на заповедта за уволнение не значи, че тя не е била подписана по-рано от него; дори и да е подписана от друг служител, то той е действал по заместване и накрая, неавтентичността на частен документ, разкрита след влизане в сила на решението, може да послужи като основание за отмянта му само, ако неистинността бъде установена по надлежен ред – с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Всяко едно от изложените съображения само по себе си изключва възможността за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представено е решение по гр.д. № 1157/2010 г. на Софийски градски съд, ІVв отделение, като се поддържа, че в него въпроса дали е от компетентността на директора на училище да въвежда образователни и квалификационни изисквания за изпълняваната далъжност е разрешен различно от постановеното в решението, чиято отмяна се иска. Твърди се още, че приложеното решение влязло в един по-късен момент, след подаване на касационната жалба. Посоченото обстоятелство няма отношение към хипотезите на чл. 303 ГПК, а евентуално към правилността на съдебното решение. Освен това наличието на противоречива съдебна практика, дори, когато послужи за основание да се допусне касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, не означава, че обжалваното решение е неправилно като краен резултат, нито, че в решенето по същество, касационният съд ще се съобрази с тълкуването, противно на възприетото в обжалваното съдебното решение. Следователно, не се касае до обстятелство или документ, който може да послужи за отмяна в условията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Следва да се посочи, още, че молителят подменя мотивите на определението по чл. 288 ГПК, постановено от касационната инстанция. Циитраното решение е било представено и с касационната жалба, като съставът на Върховен касционен съд по гр.д. № 310/2011 г. е отказал да допусне касацонно обжалване на атакуваното въззивно, не защото приложеното не е било влязло в сила, а поради това, че съществува задължителна съдебна практика по чл. 280, ал. 1 ГПК и тя е съобразена от постановеното в обжалваното решение. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Ответникът по молбата за отмяна има право на сторените съдебно деловодни разноски – заплатен адвокатски хонорар от 300 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, петчленен състав на гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, подадена от С. М. Е. за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Софийски градски съд от 09.07.2010 г. по гр.д. № 9401/2010 г. ОСЪЖДА С. М. Е. със съдебен адресат адвокат И. С. от [населено място], пл. „М.” № , ет. стая да заплати на СОУ „Св. Й. Р.”, [населено място] сумата в размер на 300 /триста/ лв., сторени в производството съдебноделоводни разноски. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.