8 Р Е Ш Е Н И Е № 494 Гр. София, 10 декември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛЕНА АВДЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова ............................................................ и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев ............................................................. разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................ наказателно дело № 1555 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. А. И. против решение № 149 от 21.06.2012 год. по в.н.о.х.д. № 122/ 2012 год. на Великотърновски апелативен съд, с искане за намаляване на наказанието като явно несправедливо и за намаляване на гражданското обезщетение или за връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Наведени са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа направеното искане. Неговият служебен защитник адвокат Д. П. счита наказанието за несъответно на смекчаващите отговорността обстоятелства, на провокативното поведение и на съпричинителния принос на пострадалия. Присъденото обезщетение оценява като прекомерно завишено. Подсъдимият настоява за намаляване на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди постъпилата касационна жалба, наведените от страните доводи и извърши проверка в очертаните касационни предели, намира за установено следното: С присъда № 32 от 09.04.2012 г. по н.о.х.д. № 33/ 2012 г. Габровският окръжен съд признал подсъдимия И. А. И. за виновен в това, че на 23.05.2011 г. в [населено място], в близост до леярна „Т.”, при условията на опасен рецидив, направил опит да умъртви Х. И. А. от [населено място], нанасяйки му прободно-порезна рана, проникваща в гръдната кухина, в непосредствена близост до сърцето, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 12, пр.1, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” и ”б”, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 58, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание от шест години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 59 от НК съдът зачел при изпълнение на наказанието предварителното задържане на подсъдимия с мярка за неотклонение ”задържане под стража”, считано от 14.12.2011 г. Подсъдимият И. бил осъден да заплати на гражданския ищец Х. И. А., на основание чл. 45 от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, като отхвърлил предявения граждански иск за разликата до 20 000 лв. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото (260 лв) и държавната такса върху уважената част от иска (200 лв.). С решение № 149 от 21.06.2012 г. по в.н.о.х.д. № 122/ 2012 г. Великотърновският апелативен съд изменил първоинстанционната присъда, като увеличил, на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от НПК, наложеното на подсъдимия И. наказание на десет години лишаване от свобода (по реда на чл. 58а, ал. 1 и 3 от НК) и обезщетението за претърпени неимуществени вреди на 10 000 лева, както и допълнителна държавна такса в размер на 200 лева. Касационната жалба е основателна, макар и не по изложените в нея правни съображения. Налице са основания за отмяна на въззивния съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати нарушения на материалните и на процесуалните предпоставки при определяне на наказанието. Съдебното производство пред първоинстанционния съд е приключило по реда на глава Двадесет и седма от НПК, с признание на фактите от подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК. Първоинстанционният съд извел присъствието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, с които мотивирал приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК (чрез основанието по чл. 58а, ал. 4 от НК). Въззивната инстанция приела тези доводи за неправилни и позовавайки се на подадения протест увеличила наказанието, сочейки основанието по чл. 58а, ал. 3 от НК. И двете съдебни инстанции не са обсъдили възможността от приложение на чл. 58 от НК, което и било задължително с оглед повдигнатата правна квалификация. Обвинението ясно е извело деянието като опит към убийство, което е налагало сериозна преценка за недовършеността на престъплението, степента на осъществяване на намерението и причините, поради които не настъпили престъпните последици (смъртта на пострадалия). Великотърновският апелативен съд с оскъдни мотиви отхвърлил института на чл. 58 от НК, но не поради отсъствие на предпоставките, посочени в него, а поради конкуренция на правните норми. На л. 11 от въззивното решение приел, че разпоредбата на чл. 58а от НК е специална по отношение на чл. 58, б. „а“ от НК и я дерогира. Този извод е погрешен и неправилен. Спазването му означава, че когато подсъдимият е избрал облагоприятстващата го законова процедура на съкратено съдебно следствие и е обвинен за опит към престъпление или в помагачество, наказанието му никога не може да бъде определено при условията, които законът му предоставя заради правната характеристика на деянието или вида съучастие. Тези условия (чл. 58 от НК) биха били приложими само в случаите, когато делото се разглежда по общия ред. По този начин подсъдимият, за когото процесът се разглежда по глава Двадесет и седма от НПК, ще разполага с част от своите права, което е правно неиздържано. Съдът не може да лиши подсъдимия от правата, които законът му предоставя. Като не обсъдил изобщо института по чл. 58, б. а“ от НК и неговото възможно приложение, Великотърновският апелативен съд не е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Нарушен е принципът на чл. 14 от НПК. Ако беше изследвал всички факти в тяхната съвкупност и ги съпостави с правните институти, имащи отношения към тях, съдебният състав вероятно би достигнал до други правни изводи от изложените. Допуснато е нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Мотивите на въззивното решение разкриват и друго нарушение на материалния закон, който не е бил приложил правилно, в резултат на погрешно тълкуване на института по чл. 58а от НК. Наказателният кодекс въвежда три групи основания за индивидуализиране на наказанието: по чл. 54 от НК; по чл. 55 от НК и по чл. 58а от НК. От всички тях само първият институт (по чл. 54 от НК) се явява общ, спрямо другите два института, съдържащи специални правила и като такива нормите по чл. 55 и чл. 58а от НК не могат да се конкурират помежду си. Различни са предпоставките, при които специалните институти намират приложение: при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко (чл. 55 НК) или при проведено съкратено съдебно следствие с пълно признаване на фактите по чл. 371, т. 2 от НПК, но само за наказанията лишаване от свобода, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна (чл. 58а НК). Законът е предвидил и механизъм на приоритет в случаите, когато са налице едновременно условията за приложение и на двата текста (чл. 58а, ал. 4 от НК). От значение е по-благоприятното за дееца наказание измежду определените по правилата на двата специални института. С. място на разпоредбата на чл. 58 от НК е в глава пета на Общата част „Определяне на наказанието“. Нормата предвижда свои предпоставки за приложение (в случаите, когато престъплението е опит, както и при формата на съучастие „помагачество“). Тя няма свои правила за определяне на наказанието, а пряко препраща към института по чл. 55 от НК, дори и да не са налице предпоставките за това (наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства). Следователно чл. 58 от НК не е самостоятелен специален институт, а особена хипотеза на института по чл. 55 от НК, без да измества предвидените хипотези в него. Подсъдимият може да се ползва от привилегията да бъде определено неговото наказание при основанието по чл. 58, във вр. с чл. 55 от НК дори и при проведена процедура на съкратено съдебно следствие, а не само при разглеждане на делото по общия ред. Когато законът в чл. 58а, ал. 4 от НК съпоставя двата начина на определяне на наказанието, за да наложи по-благоприятното от тях, той предвижда уредения в чл. 55 от НК механизъм за редукция на санкцията, а не предпоставките за неговото приложение (които се съдържат в чл. 55, ал. 1 НК и в чл. 58 от НК). Подобен подход е избрал и с препращането към алинеи първа до трета на чл. 58а от НК. В противен случай, ако имаше предвид само случаите на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, би се довело до сериозно ограничаване на приложното поле на единия от институтите, което е недопустимо. Ето защо, под „условията на чл. 55“ разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК предвижда специфичния начин за определяне на наказанието, а не хипотезите за проявление на института. След като в случаите на опит или помагачество наказанието може да бъде намалено под минимума или заменено по правилата на чл. 55 НК (и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства), то може да се окаже по-благоприятно от определеното по правилата на чл. 58а, ал. 1-3 от НК. Затова съдът не може да пренебрегне възможността да наложи санкцията на основание чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 58, във вр. с чл. 55 от НК, когато делото е с обвинение за опит или помагачество и подсъдимият е избрал облекчената съдебна процедура по глава Двадесет и седма от НПК. Мотивите на въззивното решение показват неяснота и неразбиране на правната същност на института по чл. 58а от НК. И. по чл. 58а от НК се проявява при разгледаната по-горе предпоставка и чрез него се редуцират само предвидените по закон най-тежки наказания: лишаване от свобода, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Подходът за неговото приложение задължава съдебните органи винаги да подберат най-подходящото по вид и размер наказание измежду алтернативно предвидените за съответния състав на престъпление. Когато наказанието лишаването от свобода е самостоятелно предвидено или като алтернатива на други наказания и съдът го приеме за най-подходящото по вид, определя неговия размер в границите, предвидени в съответния текст на престъпление от Особената част на НК, след което намалява размера с една трета (чл. 57, ал. 1 от НК). (Ако не е предвиден специален минимум – минималната граница е визирания в чл. 39, ал. 1 от НК предел от три месеца). Когато съдът определи като най-подходящо наказанието доживотен затвор без замяна (по чл. 37, ал. 2 от НК), той не го налага. Преминава към следващото алтернативно по тежест (доживотен затвор), но и него не налага, а го заменя с лишаване от свобода. В този случай, съдът определя за изпълнение наказание лишаване от свобода в размер между двадесет до тридесет години (чл. 58а, ал. 2 от НК), което повече не намалява, тъй като законовата редукцията е постигната. Когато съдът определи като най-подходящо наказанието доживотен затвор (по чл. 37, ал. 1, т .1 от НК), той не го налага, а го заменя с лишаване от свобода в размер между тридесет години и специалния минимум на наказанието лишаване от свобода, предвиден за съответното престъпление в Особената част на НК (чл. 58а, ал. 3 от НК). Определеният размер не се намалява допълнително с една трета. В настоящия казус, подсъдимият И. е обвинен в опит за убийство по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр.1, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” и ”б”, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. За деянието законът предвижда три алтернативни по вид наказания: лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Подсъдимият е признал посочените в обвинителния акт факти и присъдата е постановена по реда на чл. 373, ал. 2 от НК. Великотърновският апелативен съд е повторил грешките на първата инстанция, без да съумее да ги отстрани. Позовавал се на чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55 от НК, но не е обсъдил наличието на предпоставките по чл. 58 от НК и значението на опита към престъпление за конкретната индивидуализация на наказанието. Пропуснал е възможността ясно и аргументирано да мотивира наказание при условията на чл. 58а, ал. 1-3 от НК, след което да го съпостави с наказанието, което би определил при условията на чл. 58, във вр. с чл. 55 от НК и да посочи кое измежду тях е по-благоприятно. Вместо това апелативният съдебен състав лаконично и без мотиви заместил основанието в присъдата с „правила по чл. 58а, ал. 1 и 3 от НК“, без да ги обясни. Не е изложил начин на разсъждение как определя наказанието по чл. 58а от НК. Липсват съображения за подходящото по вид наказание измежду предвидените в чл. 116 от НК алтернативи на санкцията, с оглед изведения обем от конкретни смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Не е обосновал тезата, наложила увеличаване на наказанието. Същевременно е посочил за основание на наказанието разпоредбите на чл. 58а, ал. 1 и 3 от НК, чието едновременно действие е недопустимо, поради различните наказания, които двете алинеи третират. Заедно с това липсата на правни изводи по индивидуализацията на наказанието е довела до неясни за подсъдимия и за останалите страни в процеса съображения за завишаване на санкцията. Накърнени са процесуалните права на подсъдимия, който е и жалбоподател във въззивното производство, да научи в какво се състои съдебното решение и каква е действителната воля на съда за удовлетворяване на протеста. Липсата на мотиви представлява съществено нарушение на процесуалните правила, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, тъй като засяга важна част от въззивния съдебен акт. С решението си касационната инстанция не може да замести неизложените правни съображения по индивидуализацията на наказанието. Отсъствието на мотиви за взетото решение препятства касационната проверка и възможността от намеса, поради което са налице предпоставките на чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК. Обжалваното решение на Великотърновския апелативен съд следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав за отстраняване на пороците, допуснати в отменения акт. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 149 от 21.06.2012 год. по в.н.о.х.д. № 122/ 2012 год., по описа на Великотърновски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав при Великотърновски апелативен съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.