Р Е Ш Е Н И Е №358 гр.София, .02 ноември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА със секретар Мира Недева при участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 904/2015 година Подсъдимият М. Б. Е. чрез своя служебен защитник е обжалвал по касационен ред потвърдената от Варненския апелативен съд осъдителна присъда на Варненския окръжен съд. ВОС с присъда № 8/26.І.2015 год. по нохд 1576/14 е осъдил М.Е. за опита на 16.VІІ.2014 год. да ограби 20 лева от продавачката в магазин за хранителни стоки Д. С. Н. – престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във връзка със 198, ал.1 и с 18, ал.1 НК (още защото престъплението е при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, б.”а” НК). Подсъдимият е наказан с лишаване от свобода за 4 години при строг първоначален режим в затвор – под минималния срок от 5 години, предвиден в закона за извършеното престъпление, тъй като е било проведено съкратено съдебно следствие в първата инстанция (чл.373, ал.2 НПК), позволяващо намаляване с 1/3 на наложеното наказание. ВАС с въззивно решение № 73/24.ІV.2015 год. по внохд 39/15 е потвърдил присъдата, обжалвана, както и сега, чрез служебния защитник. Отново, както и преди, жалбоподателят е оспорил отказа да бъде приложен чл.18, ал.3 НК, което би позволило отпадане на наказуемостта на грабежа, и – алтернативно – справедливостта на наказанието, което пък е сметнал за тежко. Позоваването сега е на трите касационни основания по чл.348 НПК, но изходът на делото не е видян след връщането му за ново разглеждане във въззивната инстанция (каквото поначало изисква основанието ал.1, т.2 – същественото нарушение на процесуалните правила), а в прякото му решаване от ВКС, който да отстрани неправилното приложение на НК или явната несправедливост на наложеното наказание. Касационната жалба е поддържана в съдебното заседание на тази инстанция, а според участващия прокурор – неоснователна. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. То не е засегнато от основания за неговата отмяна или изменение нито по изложените от жалбоподателя, нито по някакви други аргументи. Самата защитна теза преди всичко страда от известна неяснота, с оглед на която жалбата също изглежда неоснователна. Неясно е например защо жалбоподателят смята за противоречива съдебната практика по чл.18, ал.3 НК и по каква причина противопоставя изрично взетите предвид от ВАС р.57/72-ІІ и 40/78-І, на множеството останали, които е изброил; още по-малко ясно е защо множеството изброени решения са в подкрепа на собствената му теза, а най-неясно – защо обжалваното решение противоречи на П.8/1971-Пл. на В(К)С. Трудно е от друга страна да бъде разбрано например защо прилагането на чл.55 НК е видяно като възможност, извън обхвата на чл.58а НК, когато последният изрично я предвижда в четвъртата си алинея. Защитната теза освен това не личи да държи особено сметка за спецификата на съкратеното съдебно следствие, проведено по делото – иначе не би било твърдяно например, въпреки чл.372, ал.4 и чл.373, ал.3 НПК, съществуването на спор за причините грабежът да остане недовършен. За ВКС решението по делото като краен резултат е правилно. Подсъдимият Е. наистина се е отказал сам от довършването на грабежа, но това не е станало по „собствена подбуда” (чл.18, ал.3)НК, първо, защото се натъкнал на неочакваната за него, интензивна, макар и отчаяна съпротива на нападнатата продавачка, и, второ, защото тази съпротива именно го е уплашила по собственото му признание, а не сам по себе си страхът от наказателна отговорност, като един от търсените превантивни ефекти от съществуването на наказателния закон. Вярно, че ВАС е защитил действителния смисъл на чл.18, ал.3 и с някои неубедителни съображения – например с това, че „собствената подбуда” е тогава релевантна, когато деецът се е „осъзнал” и „разкаял”, - но все пак е отрекъл отпадането на наказуемостта не единствено поради неустановеното подобно (морално максималистично) отношение у подсъдимия. Що се отнася до липсата на явна несправедливост на наложеното наказание, за нея достатъчно убедително говори даже само това, че освен обмислен и старателно подготвен, грабежът е извършен по време на домашен отпуск от затвора; ако към тези му особености бъдат добавени не по-малко старателните усилия за неговото прикриване по-късно, става излишно обсъждането и на такива неправилни доводи в жалбата, като например този, че законът забранявал индивидуализиране на наказанието с предишни осъждания от значение за правната квалификация (за тази неправилност вж. повече в р.87/04-І, както и в решенията, посочени в него). Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 73/24.ІV.2015 год. по внохд 39/15 на Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ