Ключови фрази
Установителен иск чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ * установяване право на собственост * нищожност на саморъчно завещание * модалитет * тълкуване на едностранна сделка

Р Е Ш Е Н И Е

№ 122

София, 03.06.2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 14 май две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 902/2012 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 74 от 11.02.2013г. по касационна жалба на Н. М. Н. е допуснато касационно обжалване на решение от 02.1.2012г. по гр.д.№ 2099/2012г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 04.08.2011г. по гр.д.№ 8650/1999г. на СРС. С последното е признато за установено по отношение на касаторката, че ищцата Ц. И. З. е собственик на основание саморъчно завещание, оставено в нейна полза от С. И. П. на апартамент № 89, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] целия с площ 79,17 кв.м., ведно с избено помещение № 70 и 1,44/ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж и е отменен н.а. № 19,т.LLХVІІІ от 27.08.1997г.
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК е вменяването на задължение от завещателя за гледане на трето лице в саморъчно завещание, съставлява ли тежест на завещателното разпореждане по смисъла на чл. 17 ал.1 ЗН и невъзможна ли е тя по смисъла на чл. 42, б. „в” ЗН.
Съгласно чл. 17, ал.1 ЗН завещанието може да бъде направено под условие, или тежест. Когато обаче условието, или тежестта са невъзможна, завещанието е нищожно, съгласно чл. 42, б.”в” ЗН. За да се определи дали модалитетите, вписани в завещанието са невъзможни следва да се тълкува волата на завещателя, съгласно чл. 20 ЗЗД като се изходи от целта на завещанието, обичая и добросъвестноста, а отделните клаузи следва да се тълкуват във връзка по между си. По определение завещанието едностранен безвъзмезден акт, който поражда действие след откриване на наследството. Тежест в завещание е налице, когато на лицето, на което се завещава се вменява задължение да извърши нещо когато завещанието породи действие, т.е. след откриване на наследство. Заинтересованото лице може да иска изпълнението на възможна тежест, съгласно чл. 18 ЗН. Когато волята на завещателя е мотивирана единствено с това да бъде вменено задължение да бъде гледан той, или трето лице, изразена като условие, или тежест, тъй като това е несъвместимо с безвъзмездния характер на завещанието, а и защото тежестта поражда задължение, когато поражда действие и самото завещание – след откриване на наследството. Поставяне на условие, или тежест, която да се изпълнява от завещателя преди откриване на наследството, т.е. преди да действа завещанието сочи на това, че то има възнаградителен характер, а такова завещание е нищожно. В този смисъл са Р № 745/13.01.2011г. по гр.д.№ 79/2010г. ІІІ гр.о. и Р № 434/11 от 30.05.2012г. по гр.д.№ 1112/20110г. на І гр.о., постановени по чл. 290 ГПК.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 42, б. „в” във вр. с чл. 17, ал.1 ЗН и необоснованост.
Ответницата по касация оспорва жалбата. Счита, че със саморъчното завещание не е възложена тежест на бонифициара, а морално задължение, в какъвто смисъл ВКС вече е правил тълкуване на същото завещание. Набляга на това, че сестрата на завещателя се е грижила за майка й и преди съставяне на завещанието и то е съставено с оглед благодарност за това.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Ищцата Ц. И. З. е сестра на С. И. П., починал на 20.06.1997гг. Той е оставил саморъчно завещание от 30.01.1997г. в полза на сестра си, с което й завещава процесния апартамент и всички вещи, които се намират в него, както и наличните му левови и валутни спестявания. В т.3 от завещанието е вписано. ”Сестра ми Ц.Ив.З. да се грижи за майка ни М. С. П., която живее при нея”. Ищцата е изразила воля да се ползва от завещанието, като го е обявила и се е снабдила с констативен н.а. № 86,т.ІІ/06.02.1998г.
Наследник по закон на С. П. е синът му Р. С. П.. С н.а. №19,т.LLХVІІІ от 27.08.1997г. той е продал процесния апартамент на ответницата по настоящото дело Н. М. Н., против която искът е предявен след това - на 30.11.1999г. Р. С. П. е предявил по гр.д.№ 3749/2000г. искове против ищцата по настоящото дело Ц. З. по чл. 42, б. „б” и „в” ЗН, евентуално по чл. 43 б. „б” и по чл. 30 от ЗН. С влязло в сила решение № 320/10 от 29.06.2010г. по гр.д.№ 5021/2008г. на ВКС І гр.о. е оставено в сила решението, с което тези искове са отхвърлени. Било е допуснато касационно обжалване само по въпрос по иска по чл. 30 от ЗН. По иска за обявяване нищожност на завещанието поради това, че е направено единствено поради посочената в него тежест, която е невъзможна, съдът е приел, че не е нищожно, а съдържа тежест с морален характер – сестрата да се грижи за общата им майка. По настоящото дело са направени същите възражения от ответницата. Установено е, че завещанието е писано и подписано от завещателя, че той е страдал от тежки физически болести, които обаче не са засягали психиката му. Към момента на съставяне на завещанието не е употребявал лекарства, които да влияят на психиката му. Употребата на алкохол заедно с тях също не е имала такова влияние. От разпитаните свидетели се установило, че С. П. е искал да остави апартамента на сестра си, защото тя живеела и се грижела за майка им. Не са кредитирани показанията на бившата съпруга на завещателя и майка на Р. П. – наследник по закон, че в предсмъртните си дни заявявал, че искал да остави апартамента на сина си, но сестра му го притиснала. Последната въпреки развода се е грижела за него в последните около два месеца от живота му.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че завещанието е действително, защото е писано и подписано от завещателя. В. в него тежест - бонифициара по завещанието да гледа майка им е морално задължение, което не го прави възмезден акт, т.е. то не е нищожно. Прието е, че не е и унищожаемо поради това, че се установява, че въпреки влошеното здраве на завещателя, това не се е отразило върху способността му да разбира смисъла и значението на правния акт съставяне на завещание и последиците от него. Прието е че влязлото в сила решение по гр.д.№ 3749/2000г потвърдено с № 320/10 от 29.06.2010г. по гр.д.№ 5021/2008г. на ВКС І гр.о. не формира сила на пресъдено нещо по същите въпроси, тъй като ответницата по настоящото дело не е участвала в производството по предходното дело, а тя е придобила права преди предявяване на иска по него. С тези аргументи предявеният иск за собственост е уважен.
С оглед отговорът на поставеният въпрос. настоящия състав намира следното:
Общо възражение за нищожност на саморъчното завещание, на което се позовава ищцата е направено в първото съдебно заседание пред РС. Тогава е заявено твърдение, че то не е писано и подписано от завещателя. В писмената защита на адв. Н. пред РС, стр. 2 изрично е направен правен довод за нищожност на завещанието поради невъзможна тежест, вписана в т.3 от съдържанието му. Делото е разглеждано по отменения ГПК, а възражението за нищожност на вписаната тежест е правно, правоизключващо и може да се заяви и по същество в производството пред РС. Не е нарушено правото на защита на ищцата, защото пред въззивната инстанция делото е разгледано също по отменения ГПК, т.е. при пълен въззив, при който съдът формира собствени изводи, разглеждайки отново спора по същество, извършвайки самостоятелна преценка на всички доказателства. В този смисъл възражението на ищцата, сега ответник по касация,, че съдът се е произнесъл по възражение, което не е заявено своевременно е неоснователно.
С представеното завещание се възлага на бонифициара да гледа трето лице, при което живее. Това задължение е установено от съставяне на завещанието, а не от откриване на наследството и поради това то има възнаградителен характер. Мотивът поради който е съставено е сестрата да полага грижи за общата им майка, с която тя живее. Това противоречи на безвъзмездния характер на завещанието като едностранна сделка. В този смисъл задължението, установено в саморъчното завещание съставлява невъзможна тежест и на основание чл. 42 б. „в” ЗН то е нищожно. Ищцата, която се позовава на това нищожно завещание не е придобила правото на собственост върху апартамента, поради което предявеният от нея установителен иск за собственост е неоснователен и следва да се отхвърли.
Въззивната инстанция е стигнала до противен извод, поради което постановеното от нея решение следва да се отмени, като вместо това предявеният иск се отхвърли. Съобразно този резултат, на касатора следва да се присъдят, претендираните от него деловодни разноски за всички инстанции в доказания размер 2130 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 02.1.2012г. по гр.д.№ 2099/2012г. на Софийски градски съд и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Ц. И. З. да се признае за установено по отношение на Н. М. Н. че тя е собственик на основание саморъчно завещание, оставено в нейна полза от С. И. П. на апартамент № 89, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] целия с площ 79,17 кв.м., ведно с избено помещение № 70 и 1,44/ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж и да се отмени н.а. № 19,т.LLХVІІІ от 27.08.1997г.
Осъжда Ц. И. З. да заплати на Н. М. Н. деловодни разноски за всички инстанции в размер на 2130 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: