Р Е Ш Е Н И Е № 407 гр. София, 21.12.2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети септември......…........две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от съдия Чочева касационно дело № 335 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения А. НИКОЛОВ Б. за възобновяване на ВНОХД № 242/2010 г. на П. окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 81/21.04.2010 г., с което е била потвърдена присъда № 12/08.02.2010 г. по НОХД № 704/2009 г. на районен съд - Велинград. С тази присъда подсъдимият А. НИКОЛОВ Б. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК за това, че на 13.02.2007 г., в гр. В., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у С. Х. заблуждение, че ще продаде собствения му мобилен телефон м. „С. М 65” и с това му е причинил имотна вреда в размер на 120 лв., поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по 196 ал. 1, т. 1, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. “а” и „б” от НК. В лично изготвеното от осъдения искане се съдържат оплаквания, съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че осъждането му за деяние по чл. 209 ал. 1 от НК е незаконосъобразно, тъй като той не е имал такова обвинение, а за повдигнатото е бил оправдан. Освен това се сочи, че не му е била дадена възможност делото да се разгледа по съкратена процедура или да сключи споразумение, нито му е бил назначен служебен защитник, с което са били ограничени правата му. Претендира се връщане на делото за ново разглеждане за изготвяне на нов обвинителен акт. В с. з. пред ВКС осъденият лично и чрез служебния си защитник поддържа изложените доводи и направени искания. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество то е НЕОСНОВАТЕЛНО предвид следните съображения: Материалите по НОХД № 704/2009 г. на В. районен съд недвусмислено разкриват, че след внасяне на обвинителния акт осъденият е депозирал възражение, в което е изложил несъгласие с обвинението по чл. 196 от НК, приемайки че е възможно да е извършил деяние по чл. 206 от НК. Посочил е още, че иска събиране на доказателства и назначаване на служебен защитник. Тази информация не индицира на възможно съгласие за провеждане на съкратено съдебно следствие, поради което и първоинстанционният съд не е имал задължение да проведе производството по глава 27 от НПК. Отсъства и искане по този повод в с. з., както и за приключване на делото със споразумение. На подсъдимият е бил назначен служебен защитник в първата инстанция и същият е взел участие и при разглеждане на делото пред П. окръжен съд. Разпитан е бил и свидетеля, сочен от Б. в писменото му възражение. Съответно, оплакванията за нарушени процесуални права в разглежданите дотук насоки не могат да бъдат споделени. В случай на воля за приключване на делото по ред, различен от общия, е било необходимо да се отправи искане до съда, а за споразумение и съответно да се проведат консултации с прокурора. Очевидно е, че такова искане няма, а и това е в съгласие и с изразената позиция на подсъдимия, че не се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Осъждането му за деяние по чл. 209 ал. 1 от НК при повдигнато обвинение по чл. 196 ал. 1 от НК също не предпоставя изводи за ограничени процесуални права. Практически той е бил оправдан за по-тежко наказуемото престъпление, за което е имал обвинение, а фактите по обвинителния акт са били интерпретирани в контекста на далеч по-леко наказуемия състав по чл. 209 ал. 1 от НК, като е избегната квалификацията, относима към опасен рецидив. Изложени са конкретни съображения за извършената преквалификация, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря. На настоящия етап от производството и при липса на аргументирани оплаквания за нарушение на закона по повод приложението на чл. 209 ал. 1 от НК, ВКС не намира за необходимо да обсъжда дали конкретните факти по делото биха оправдали друга квалификация, например по чл. 206 от НК ал. 1 от НК, с оглед невъзможността да се влошава положението на осъдения и идентичност на санкциите по двата текста. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. НИКОЛОВ Б. за възобновяване на ВНОХД № 242/2010 г. на П. окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 81/21.04.2010 г., с което е била потвърдена присъда № 12/08.02.2010 г. по НОХД № 704/2009 г. на районен съд - Велинград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.