ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 441 София, 15.07.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 204 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по жалба на ответника Гаранционен фонд срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд. Ищецът Д. Д. не изразява становище. По допускане на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Произнасяйки се по жалба на ответника, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при пътно-транспортно произшествие от водач на неидентифицирано моторно превозно средство. За да постанови решението си, съдът е приел за установено, че произшествието е настъпило на автомагистрала „Тракия“, като лекият автомобил, в който е пътувал ищецът, движещ се в дясната лента, е бил изпреварен от неизвестен тежкотоварен автомобил, при което е настъпил удар между задната дясна част на полуремаркето на последния и предната лява част на лекия автомобил. След това настъпил втори удар на лекия автомобил в лявата разделителна мантинела, след което бил ударен и от попътно движещия се друг тежкотоварен автомобил. Изводите си относно механизма на произшествието съдът е основал на показанията на свид. Я., управлявала лекия автомобил, и показанията на свид. Х. (полицейския инспектор, посетил мястото и съставил протокола за ПТП), както и самия протокол за ПТП. Заключенията на автотехническата експертиза съдът е намерил за неустановяващи механизъм на произшествието, различен от описания в протокола и от свидетелите. Относно претендираните за обезщетяване вреди съдът е приел, че липсата на видими увреждания към момента на произшествието и съставянето на протокола за ПТП не изключва възможността такива увреждания да са били получени. Въз основа на представения амбулаторен лист е приел за установено, че при извършения същия ден, в 18.30 ч., медицински преглед на ищеца са били установени множество травми, които не са видими без преглед от специалист, което обяснява и неотразяването им в протокола за ПТП, а обстоятелството, че ищецът, заедно със свид. Я., е останал на мястото на произшествието в продължение на няколко часа, не изключва връзката между описаните в амбулаторния лист увреждания и произшествието. Съобразил е и втория представен амбулаторен лист от м. ноември 2016 г., както и изнесеното от свид. П. и заключението на назначената медицинска експертиза, в резултат на което е обосновал крайния извод за наличие на процесните травми и за причинна връзка с произшествието. Извода за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението от 30 000 лв. въззивният съд е основал върху вида на уврежданията, интензивността и продължителността на болките и страданията, предизвиканата от това промяна в начина на живот и конкретните икономически условия в страната, в частност проявлението им чрез законоустановените лимити на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Предявеното от ответника възражение за съпричиняване съдът е отхвърлил като неоснователно, приемайки въз основа на показанията на свид. Я. и допълнителното заключение на медицинската експертиза, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан, а с оглед приетия за установен механизъм на произшествието коланът не би могъл да предотврати настъпването на травми при странично движение на тялото. Касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от жалбоподателя четвърти въпрос “Длъжен ли е въззивният съд при определяне на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди да анализира релевантните по делото обстоятелства съобразно общите и специфичните за отделния случай критерии за приложение на чл. 52 ЗЗД?“. Въпросът отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК като обусловил крайния правен извод на въззивния съд относно размера на обезщетението, претендирано с иска. Налице е и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид установената по приложението на чл. 52 ЗЗД последователна практика на ВКС, вкл. задължителна по ППВС № 4/68. С тези мотиви съдът ОПРЕДЕЛИ: Допуска касационно обжалване на решение № 260006/18.09.2020 г. по т. д. № 311/2020 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 600 лв. При неизпълнение в срок производството ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: