Р Е Ш Е Н И Е № 332 гр. София,26 септември 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 967 по описа за 2014 г Касационното производство е образувано по протест на Апелативна специализирана прокуратура срещу решение на Апелативен специализиран наказателен съд № 16 от 30.04.2014 г, по ВНОХД № 380/13, с което е потвърдена присъда на Специализирания наказателен съд от 14.10.2013 г, по НОХД № 439/13, с която подсъдимите Х. М. А. и З. М. А. са признати за невиновни в това, че от началото на месец септември 2012 г до 26.09.2012 г, в [населено място] и [населено място], с цел да набавят за себе си имотна облага: сумата от 6 000 евро, са принудили Ф. Х., чрез заплашване, да извърши нещо, противно на волята му: да заплати паричната сума от 6 000 евро, и с това са му причинили имотна вреда, в размер на 500 евро, като деянието е придружено със заплаха за убийство и е извършено от две лица, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, са оправдани по обвинението по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213 а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4, пр. 2 НК. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че е извършена невярна интерпретация на доказателствените източници, въз основа на която е направен неправилен извод относно липсата на съставомерните признаци на престъплението по чл. 214 НК, че развитата от братята А. версия, за това, че парите са платени като компенсация за направени разходи, представлява тяхна защитна позиция, представена в по-късен етап от досъдебното производство, че в подкрепа на обвинителната теза е обстоятелството, че процесните 500 евро са били скрити в кутия от цигари, изхвърлена от подсъдимия З. А. при задържането му, че неправилно са оценени показанията на пострадалия, че не е съобразено наличието на последователност в неговите твърдения с изложеното от св. М., св. С., св. Х., св. П., св. Г., св. Ч., че не е взето предвид заключението на СППЕ, установила стресово състояние при пострадалия, че не са оценени като подкрепящи обвинителната теза: протокол за оглед, фотоалбум към него, протоколи за претърсване и изземване, протоколи за обиск, фотоалбуми към тях, протокол за оглед на веществени доказателства, свидетелство за съдимост на обв. Х. А., СППЕ и СОЕ, че материалният закон е приложен неправилно. С протеста се иска да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативния специализиран съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Защитата на подсъдимия Х. А. счита, че протестът е неоснователен. Подсъдимият Х. А. заявява, че е невинен. Защитата на подсъдимия З. А. пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Подсъдимият З. А. се присъединява към становището на своя защитник. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е оценил събраните доказателства в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК, като е достигнал до верни изводи по релевантните факти. Неоснователно се сочи, че от доказателствено значение е моментът, в който обвиняемите / подсъдимите са избрали да депозират обяснения, тъй като с оглед правото им на защита те разполагат с процесуалната възможност да решат на кой етап от процеса да сторят това. Обясненията на подсъдимите са обсъдени в контекста на наличната доказателствена съвкупност, като е посочено, че в едната си част: относно получаване на компенсация за направени разходи, не се възприемат, тъй като представляват защитна позиция, а в другата си част: относно липсата на отправени заплахи към пострадалия, се кредитират, тъй като кореспондират на други, събрани по делото, доказателствени източници. Съдът от въззивната инстанция е анализирал подробно изяснените факти, въз основа на използваните специални разузнавателни средства, при което е достигнал до верния извод, че предаването на процесните банкноти е плащане по друга финансова претенция, по повод на която са се осъществили срещите на подсъдимите с пострадалия. Вярно е становището, че показанията на пострадалия не могат да бъдат кредитирани, тъй като същите са непоследователни, нелогични и изобилстват от вътрешни противоречия. Правилно е отбелязано, че индиция за неискреност на свидетеля е, на първо място, липсата на еднозначност относно размера на поисканата му сума. Тя варира от 6 000 евро, 8 000 евро, 10 000 евро, 15 000 евро, 30 000 евро, 80 000 евро, до 800 000 евро и до 800 000 лв. На второ място, свидетелят е проявил непоследователност относно съдържанието на отправените му заплахи, както и мястото и времето, когато е станало това. Пострадалият е разказал за няколко срещи с подсъдимите, които, според него, са го заплашили още на първата им среща, и едновременно с това е заявил, че е бил заплашен чак на втората среща, като при всеки разпит се е променяло естеството на отправените му заплахи. Показанията на св. Х., че е бил разстроен и се е наложило да промени начина си на живот, не се подкрепят от показанията на св. С., който го е придружил до мястото, където се е срещнал с подсъдимите първия път. След приключване на срещата св. С. не е забелязал тревожност у пострадалия, респективно, не е установил св. Х. да е променил обичайния си начин на живот. Особено съществено е противоречието в показанията на пострадалия, касаещи срещата на бензиностанция „О.”, където е осъществено задържането на подсъдимите. От веществените доказателствени средства, събрани чрез специалните разузнавателни средства, е установено, че пострадалият сам е предложил да предаде инкриминираната сума от 500 евро, за да го „намерят за сериозен”, че подсъдимите не са му давали срок за издължаване на остатъка до 6 000 евро, че не е ставало дума „да бъде отърван от мафията”, че братята А. не са докладвали за получаване на част от парите. Св. М. в качеството си на служител на МВР е възпроизвел фактите, които е узнал от пострадалия, но тези факти не са идентични с разказаното от св. Х. на предварителното производство и пред съда, за което са констатирани съответни противоречия. При запитване на пострадалия кои показания поддържа той е заявил, че поддържа тези от досъдебното производство. В частта относно отправените му заплахи обаче е посочил, че са верни показанията от съдебната фаза. Ето защо, като е констатирал липсата на последователност и еднозначност в твърденията на свидетеля по релевантните факти, правилно въззивният съд е отказал да ги кредитира и да ги постави в основата на осъдителна присъда. Неоснователно се твърди, че показанията на служителите на МВР, задържали подсъдимите, подкрепят обвинителната теза. Св. Х., св. П., св. Г. и св. Ч. са установили единствено обстоятелствата по задържането. От техните показания е изяснено, че кутията от цигари, в която е била поставена сумата от 500 евро, е паднала от ръцете на подсъдимия З. А. при задържането му, а, що се отнася до мястото на намиране на банкнотите, то е ирелевантно за изхода на делото предвид липсата на доказателства, че парите са получени неправомерно. Вярно е интерпретирано заключението на СППЕ в частта й, че при пострадалия не е налице психично заболяване. В другата й част, че „при свидетеля е налице интензивно страхово състояние, породено от отправени към него заплахи от обвиняемите”, правилно заключението е отхвърлено като недопустимо, тъй като вещите лица са отговорили на правен въпрос / дали към пострадалия са отправени заплахи и от кого /. Заключението на СОЕ няма отношение към доказаността на обвинението, поради което позоваването на тази експертиза в протеста е без правно значение. По отношение на изброените в протеста писмени доказателствени средства, те не подкрепят обвинителната теза, а имат отношение към обстоятелствата по задържането на подсъдимите и намирането на процесните банкноти, по които не се спори. Що се отнася до свидетелството за съдимост на подсъдимия Х. А., то би имало значение само при осъдителна присъда. Въззивният съд е приел за установено, че братята А. са се намесили във финансовия спор между турския предприемач А. и пострадалия, заемайки страната на А.. Верен е изводът, че ангажирането с чужда финансова претенция не прави деянието съставомерно по чл. 214 НК, ако липсват категорични и несъмнени доказателства за това да са осъществени признаците от състава на посоченото престъпление. От вярно интерпретираните доказателствени средства не е установено, че подсъдимите са принудили пострадалия чрез заплашване да им предостави определена парична сума, откъдето следва, че тяхното поведение правилно е оценено като несъставомерно по предявеното им обвинение. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При правилно установените релевантни факти, които не обвързват подсъдимите с извършеното престъпление, законосъобразно въззивният съд е потвърдил оправдателната първоинстанционна присъда. При това положение, не са налице основания за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативния специализиран съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът е неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА решение на Апелативен специализиран наказателен съд № 16 от 30.04.2014 г, по ВНОХД № 380/13. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: