2 Решение по гр. д. № 2/11 г. на ВКС, І ГО стр. Р Е Ш Е Н И Е № 99 гр. София, 24.02.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и трети февруари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретар Ан. И. изслуша докладваното от съдията Л. РИКЕВСКА гр. д. № 2 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взема предвид следното: Производството е по чл. 304 ГПК. Постъпила е молба от И. В. И. за отмяна на основание чл. 304 ГПК на решение № 351 от 09.06.2010 г. по гр. д. № 4635/08 г. на ВКС ІV ГО. Това решение молителят счита за неправилно и моли за отмяната му поради обстоятелството, че като необходим другар не е бил конституиран като страна по делото. Ответникът по молбата [фирма][населено място] оспорва изложеното в нея и моли да се остави без уважение. Ответникът по молбата Е. Илиева И., действуваща като [фирма], не взема становище. Молбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 305 ал. 1 т. 5 ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК. По делото не е установено молителят да е узнал за решението преди 18.08.2011 г., когато ищецът се е снабдил с изпълнителен лист по делото. ВКС, след като взема предвид съображенията наведени в молбата и прецени данните по делото, приема за установено следното: С решение № 351 от 09.06.2010 г. по гр. д. № 4635/08 г. ВКС ІV ГО е отменил решение № 182 от 14.07.2008 г. по гр. д. № 131/08 г. на Апелативен съд гр. В. Търново. Постановил е ново решение, с което е осъдил Е. И., действуваща като [фирма], да предаде на [фирма] владението на магазин - аптека с площ 42 кв. м., обособена част от магазин за хранителни стоки с 817 кв. м. застроена площ, находящ се в подблоково пространство на ЖСК „Кърпачевци”, УПИ ІІ в кв. 32а по плана на[населено място], както и да заплати на основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД 14 400 лв. обезщетение за ползуване на магазин - аптека за периода 28.10.1998 г. - 28.10.2004 г., заедно със законната лихва считано от 29.10.2004 г. Молителят твърди че е съпруг на ответницата Е. И.. Видно от представеното удостоверение, същите са в брак от 07.04.1991 г. Тъй като имотът бил купен от нея през 1998 г., счита че е бил необходим другар в производството по чл. 108 ЗС. Молбата е неоснователна. Чл. 304 ГПК защитава трети лица, които имат самостоятелни права върху спорния предмет, но не са били конституирани като страни по делото. Само при необходимото другарство, към което изрично препраща разпоредбата, е налице неделимо спорно правоотношение и решението обвързва и неучаствалия в процеса другар. По делото е установено, че на 22.10.1998 г. Е. И. действуваща като [фирма] и А. за приватизация сключили договор за приватизация на процесната аптека. На 04.04.2002 г. Е. И., действуваща като [фирма], и И. И. продали аптеката на [фирма], едноличен собственик на което към този момент бил Х. И.. На 11.09.2002 г. дружеството продало имота на Д. П.. Последната сключила договор за наем[населено място], действуваща като [фирма], на 12.09.2002 г. С решение № 71 от 12.02.2004 г. по гр. д. № 628/03 г. на ВКС ­І ТК договорът за приватизация бил прогласен за нищожен. Исковата молба е постъпила в съда на 22.10.2004 г., като исковете по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД са насочени срещу наемателя Е. И., действуваща като [фирма]. При тези установени факти, в производството молителят не е имал качеството на необходим другар. От една страна, както е прието в Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. по гр. д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпруг- ЕТ в резултат на търговската му дейност принадлежат само на него. От друга страна, договорът с който ЕТ е придобил имота е признат за нищожен. Нищожната сделка не произвежда действие и с нея купувачът не се легитимира като собственик. Това се отнася и за неговия съпруг. Но дори имотът да е бил валидно придобит от ЕТ със средства на семейството, молителят не е съсобственик, тъй като същият е бил продаден през 2002 г. със негово съгласие. След продажбата, вследствие на други прехвърлителни сделки, съпругата ЕТ е само наемател. Съпругът на лице, което е наемател на обект, няма качеството на необходим другар и не е било необходимо да участвува в спора с действителния собственик. Неоснователен е и доводът, че молителят е придобил собствеността на друго основание, затова е бил необходим другар в процеса. Последният е вписан като съдружник във [фирма] на 10.11.2004 г., след като имотът вече е бил продаден на Д. П., затова участието на молителя във фирмата не се отразява на необходимостта да бъде включен като необходим другар във висящия спор между [фирма] и наемателя Е. И., действуваща като [фирма]. Останалите доводи в молбата са ирелевантни при преценка на легитимацията за иницииране на извънинстанционното производство по чл. 304 ГПК. По изложените съображения, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Ответникът по молбата претендира за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие заплатените от него разноски за един адвокат са в размер на 1 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 307 ГПК ВКС, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. В. И. за отмяна на основание чл. 304 ГПК на решение № 351 от 09.06.2010 г. по гр. д. № 4635/08 г. на ВКС ІV ГО. ОСЪЖДА И. В. И. да заплати на [фирма][населено място] 1 100 разноски по делото за производството пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: